Странно защо кандидатурата на генерал-лейтенант Бойко Борисов за народен представител предизвика ураган от коментари. От една страна всички в един глас заявяват, че едва ли не са очаквали подобен развой на събитията, от друга обаче точно изборът на генерала предизвика истинска буря.
Очевидно е, че опозиционните политически сили са респектирани от Борисов. Нещо повече - истеричната им реакция издава по-скоро панически страх, отколкото адекватни действия, предварително подготвени възоснова на сериозен анализ и достатъчна по количество и качество информация.

Истината е, че има за какво да ги е страх конкурентите на Борисов.
По-умните от онези, които са хипнотизирани от високия рейтинг на главния секретар на МВР си дават сметка, че популярността му е последица, а не причина за неговата сила. Други са се взрели в правомощията му и безспорните предимства на високия пост в системата на МВР. Трети се страхуват от неговите вродени качества на харизматичен лидер и съответно търсят пролуки в същата насока. Залага се на “откритието”, че никой не е съвършен и Бойко Борисов, като всеки друг човек, има своя тъмна страна, която просто трябва да бъде извадена на показ.

Във всяка една от горепосочените причини има частица истина и това е достатъчен повод за вълненията в редиците на опозицията.
Има едно нещо обаче, което прави генерал–лейтенант Бойко Борисов уникален.
Верността му към Царя!
Изключително рядко явление в нашата най-нова история е когато човек, получил толкова голям шанс в своя живот, не е захапал ръката на благодетеля си.
Тази проверена през годините вярност е най-големият капитал на Бойко Борисов. Той сигурно не е най-великият професионалист на планетата, сигурно не е и най-умелият политик.
Но той има това, което повечето му критици нямат.

Иван Костов, например, напусна СДС в един от най-трудните моменти за партията, която му даде дори по-голям шанс от този на Бойко Борисов. В самия Съюз на Демократичните Сили отделните лобита са на път да се превърнат в еталон за гнусно интригантство, жестока завист и безмилостен линч. В БСП нещата само изглеждат по-рафинирани. Докато драмата на другите е в депутатските им листи, при социалистите даже кандидат-премиерът е спорен.
На този фон сред морето от интриги взаимната лоялност между Бойко Борсов и Царя прилича на бяла лястовица.

Със сигурност през годините не малка е и заслугата на Симеон Сакскобургготски. За разлика от елементарните интриганти, оглавяващи по стечение на обстоятелствата българските политически централи, Симеон Сакскобургготски се оказа широко скроена личност, която не се дразни от ничие израстване.

Между другото, забележителният синхрон в реакциите на опозицията, по отношение на царските листи е на път да възкреси един актуален термин от преди броени седмици – опозицията е не просто някаква си там опозиция, а ОБЕДИНЕНАТА ОПОЗИЦИЯ.
Особено близки са си както винаги генетично свързаните костовисти&комунисти.

В типичния си не търпящ възражения командирски стил Иван Костов нарежда “незабавното” освобождаване на главния секретар и министъра на вътрешните работи до изборите. По принцип Костов много добре знае, че всички министри ще излязат в отпуска заради изборите. Друго си е обаче да натъртиш на “незабавно”. Някак си случайните свидетели на сакралното произнасяне на тази вълшебна думичка остават с впечатлението, че този, който я произнася (Иван Костов) е някакъв фактор, от който нещо зависи.

БСП са по-сдържани, но това се дължи по-скоро на добрата школовка, а защо не и на по-доброто възпитание, което демонстрират червените лидери, в сравнение със семейство Костови и техния антураж. Ако се съди по първите стъпки в предизборната кампания на СДС, към днешна дата от там не са предложили нищо друго освен просташки напъни за черен PR и откровени компромати. Видяхме вече Царя гол на листовка, нищо чудно утре и Бойко Борисов да цъфне от някой плакат по пищов (за радост на умното Наде).

Смешното в случая е, че по един доста зрелищен начин самият Борисов отвори дебата за наследството именно на скандално известния варненски ексобластен управител Добрин Митев. Ако сметнем золумите на Митев в билети до Нова Зеландия (еднопосочни), налага се да започнем от скандалната приватизация на “Златни пясъци”, умишленото разсипване на Варненската корабостроителница, ревизионният акт в параходство БМФ (иде реч за едни нищо и никакви 40 милиона лева), приватизацията на завод “Черно море” и т.н. Тук става дума за толкова много и толкова мащабни действия, че последиците излизат и до ден днешен. Най-прясната “блага вест” е за злоупотреби при покупката на хотели на територията на КК “Златни пясъци” с приватизационни бонове.

Тоест, ако пресметнем само золумите на едни костовист в един град (пък бил той и Варна), уравнението с еднопосочните билети (за Нова Зеландия) току виж придобило характер на космическо изследване. Поне цифрите ще са сходни с тези, които НАСА използва в нормалното си ежедневие.
Каквото и да си говорим правителството на Иван Костов е абсолютен рекордьор по приватизационни безумия и нито генерал-лейтенант Бойко Борисов има нещо общо с това, нито Царя.

Според информация на подкомисията по приватизационен и следприватизационен контрол в Народното събрание по сключените приватизационни договори за периода 1.1.1993 г – 31.12.2001 г. има поети задължения, които както следва са изпълнени в следният вид:
-за периода 1993 г. – 1996 г. общия размер задължения по приватизационни договори е 609 737 000 долара.
Инвестирани са 188 742 000 долара или 30,95% от общата сума.

-за периода 1997 г.-2001 г. - общия размер задължения по приватизационни договори е 1 111 474 000 долара.
Инвестирани са 3 222 000 долара или ... 0,29% от общата сума

Това е то успешното управление на Иван Костов!
Или казано в едно изречение – повсеместна братовчедска клептомания.

Коментарът - както казват в подобни случаи - е излишен.
Когато опонентите ти са с такава богата “история” няма нужда от кой знае какви обяснения, още повече, че самият Бойко Борисов вероятно има предостатъчно възможности да се защити.

Антон Луков