Кариерата му в службите завърши с подслушване на главния прокурор, политическата му започна с неговото собствено

Бивш полицай, бивш прокурор, бивш съдия, бивш шеф на контраразузнаването, настоящ партиен лидер на основаната от Иван Костов партия “Демократи за силна България”. Това е кариерата на едно от емблематичните лица на прехода ген. Атанас Атанасов.

Каквато и да е моментната му роля, той е пристрастен към ползването на специалните служби и конспирациите, което му гарантира периодично вниманието на медиите. А когато е депутат, редовно става любимец на журналистите, защото охотно разкрива “новини” от сигурността на страната. Част от тях се опровергават, но това бързо се забравя.

Атанасов е роден през 1957 г. в русенското село Батин. Завършва право в Софийския университет и до демокрацията е последователно съдия в Русе и прокурор в Разград. През 1995 г. става шеф на РДВР в Разград, впоследствие работи и като адвокат. Докато през септември 1998 г. оглавява Национална служба “Сигурност”, а в началото на 1999 г. става и генерал. И въпреки че стои начело на контраразузнаването само до декември 2001 г., очевидно това е една от ролите, които най-много му отива. И вече 20 години той не излиза от нея.

А от други яростно се отрича. Като например т.нар. Доклад 226 на НСС. Изработен е по заръка на тогавашния премиер Иван Костов и отразява случаи на корупция, включително сред министри. След завършването на този доклад през декември 1999 г. Костов смени наведнъж десетима от своето правителство, а материалът бе използван през 2001 г. от кандидата за втори президентски мандат Петър Стоянов срещу конкурента му Богомил Бонев. 20 години по-късно обаче Атанасов се отрече от разработката, въпреки че сам я е представял на пресконференция. Между другото доста от сменените министри след доклада бяха изправяни на съд, срещу нито един не бяха намерени доказателства.

Името на Атанасов се свързано с поне 4 от шестте големи скандала с подслушване на политици и журналисти в годините на прехода. (Виж 5-а стр.)

Атанасов бе сочен от бившия главен прокурор Иван Филчев, че е наредил да бъде подслушван, след като в съседен до неговия апартамент бяха открити работещи “бръмбари”.

Впоследствие през 2002 г. самият Атанасов се оказа жертва на подслушване. А заедно с него в разработката “Гном”, от която произлезе и не много приятният му прякор, бяха намесени и много политици и журналисти. Но май просто защото Атанасов, след като е разбрал, че го подслушват, активно е разговарял с много хора, за да раздуха скандала максимално. В резултат той влезе в политиката първо като депутат през 2005 г., а лека-полека стигна и до партиен лидер след оттеглянето на Радан Кънев от поста в ДСБ.

И до автор на последния скандал с подслушване на актуални опозиционни политици. За който досега има публични обвинения, че е извършвано, но все още не са огласени и показани доказателства.

През годините с името на Атанасов са свързани и разработката “Лиани” срещу ДПС, разработката “Галерия”, при която бяха подслушвани журналисти. А между другото бившата му съпруга Анелия Атанасова му отправи и обвинения, че е изнасял секретни документи от НСС. Атанасов се оправда, че е бил дискредитиран по поръчка на ГЕРБ, въпреки че тогава ДСБ официално бе коалиционен партньор на партията на Бойко Борисов.

Атанасов със сигурност все още има информация от хора в службите и МВР, убедени са журналисти, които работят с него. Но никога не оповестява истината докрай, показват досегашните скандали, в които бившият шеф на НСС е главен герой. Сега ще видим дали всички ще стигнад до края - до изпълнителите и поръчителите им./24 часа