"Уол стрийт джърнъл"
Владимир Путин определено умее да избира подходящите моменти. Руският президент получава поста на председател на Г8 на демократическите страни през същата седмица, когато се опитва да използва срещу Украйна енергиен натиск в съветски дух. Москва иска почти петкратно увеличение на цените на природния газ, който продава на Украйна. В хода на "преговорите" Кремъл изкупи бъдещите газови доставки за Туркменистан, ограничавайки достъпа на Киев до алтернативни източници. Когато Украйна се отказа да се подчинява, на 1 януари Москва отряза всички доставки в страната, както и тези на туркменския газ, които минават по газопровод на руска територия.

Истинската цел на Кремъл в случая не са толкова парите, колкото политическото влияние над своя демократичен, свободомислещ и по-рано намиращ се под негово подчинение славянски съсед. Точно преди година украинският президент Виктор Юшченко, с помощта на оранжевата революция победи подкрепяния от Кремъл кандидат за президент и обърна страната на Запад. Енергийният натиск от страна на Путин е нещо като отмъщение три месеца преди парламентарните избори в Украйна.

Заявлението на Русия, че просто се е опитвала да получи "пазарна цена" би звучало правдоподобно, ако изобщо съществуваше пазар. Украйна плаща много по-ниска цена от средната за целия свят, но с газ, която за разлика от нефта, не се търгува толкова и затова глобалните сравнения не са много уместни. Руският "Газпром" е един правителствен монополист, който установява цени по свое усмотрение, отдавайки предпочитание на онези клиенти, които са най-приятелски настроени към Москва, като например Беларус.

С прекъсването на доставките Москва нарушава своите задължения по договор. През лятото на 2004 година Русия и Украйна се договориха за схемата на ценообразуването, която трябва да действа до 2009 г. Тази сделка обаче имаше за цел да закрепи президентските напъни на московския фаворит Виктор Янукович, който бе победен от Юшченко.

Новият газов натиск на Путин обаче може да навреди на клиентите на "Газпром" в Европейския съюз. Той предупреждава Украйна да не възпрепядства доставките на газ, предназначена за Европа. Но всъщност доставките на Стария континент са застрашени именно от поведението на Русия. Украйна твърди, че има право на 15% от газта, която минава по нейния газопровод, вместо да иска транзитна такса от "Газпром". В крайна сметка до този момент Путин не получава голяма подкрепа от Запада. Новото правителство в Германия отправи обвинения към Москва. От своя страна пък Русия реагира на критиката със заявлението, че ще увеличи количеството на газ по газопровода, за да не допусне страданието на европейците в тази особено студена зима.

Въпреки, че и това е някакво решение на проблема, то не решава кризата, свързана с външната и вътрешна политика на Путин. Руският президент се е концентрирал върху политическата и икономическата мощ на Кремъл, ренационализирайки обширните енергийни ресурси на страната.

Миналата седмица от поста на съветник по енергийните въпроси в Кремъл се оттегли икономистът и привърженик на свободния пазар Андрей Иларионов. Това беше знак на протест срещу настъплението на Кремъл спрямо руската демокрация. Иларионов сравни руските искания към Украйна с нациските и съветски ултиматуми през Втората световна война. Преди година Путин нарече разрухата на съветската империя "най-голямата геополитическа катастрофа на века". От тогава той действа така, сякаш иска да възстанови в някаква нова версия тази империя.

Председателството на Русия в Г8 е малко иронично и обидно за другите членове от тази група. Включването в Г8 на Москва никога не е било оправдано от икономическа гледна точка. То имаше за цел да съдейства на демократичните реформи в страната, която има огромен ядрен арсенал. Вероятно сега архитетктите на политиката в Г8, включително и президента Буш, ще започнат да разбират, че са допуснали грешка.
www.vsekiden.com
3 януари 2006г.