“Осъдиха” Максим Ставийски условно при положение, че след него на пътя остана един труп, едно момиче вегетира в кома и двама бяха ранени. А правят циркове с Гара Демебеле, заради 1,64 алкохол в кръвта и подозрение, че е шофирал с фалшива книжка (Вчера магистратът Иво Хинов отхвърли споразумението между прокуратурата и адвоката на нападателя за 6 месеца условна присъда и поиска половин година пробация за Дембеле, с което на практика го спира за футбола.)
На всичкото отгоре, цяла България видя унизителните кадри с футболиста.

Да си спомняте, някой да е унижавал така Ставийски?
Тази странна представа за правораздаване е трудно да бъде обяснена.
Вярно е, че съдът в България е независим, но също така би трябвало да е вярно, че и аршинът, с който съдиите мерят, е еднакъв за всички грешници и прегрешения.

Дембеле няма славянски тен, нито закрилата на руското лоби в България, не хленчи, не се оплаква!
Това обаче не е повод (или причина) съдът и част от медиите да се гаврят с него.
Каквото и да се случи от тук нататък факт е, че Гара Дембеле показа много повече кураж и доблест от Максим Ставийски.

Феновете до сега само харесваха черния голмайстор – след съдебните перипетии има сериозна опасност и да го заобичат.
Което на стадион “Герена” все още значи много! И най-важното – любовта на феновете ще е заслужена.

Колкото до съда. Българският съд никога не е бил сред обичаните институции.
Дано поне запази мястото си сред уважаваните институции!

На фона на “Наглите” и на “Килърите” делото срещу Гара Дембеле може да изглежда незначително, но ще е доста показателно за това как българските съдии разбират понятието справедливост.
Антон Луков