Точно навръх Разпети петък Стефан Софиянски направи лично посещение на добра воля в централата на СДС - Варна.

Посрещнаха го нормално - нямаше нито "Осанна", нито "Разпни го"!
Обективно погледнато, няма и за какво.
По-важните решения тепърва предстои да бъдат взети.

Прагматизмът в политика изисква адекватен отговор на натиска от страна на БСП.
Ясно е, че ще се пречи всячески на една бъдеща дeсноцентристка коалиция.
Ще пречат червените, червеният варненски кмет, червените групировки, червените милиционери и т.н., и т.н. В случая няма защо да боравим с морални категории - БСП защитава интересите си, пласирайки интриги в дясно и в центъра.

Могат - правят го!
Всеки друг на тяхно място ще прави същото, пък и тази игра така се играе още времето на фараоните.

В дясно нямат който знае колко варианта за изход от ситуацията - добре подготвена предизборна коалиция с предварително ясни властови приоритети или следизборна коалиция с конкретна управленска програма.

И в двата случая се налага отлично балансиране на вътрешнокоалиционните интереси.
Точно балансът е слабото място, където ще се целят червените интриги.

Знае се, че Софиянски разчита изключително много на Варна, за да надскочи партията му доброто столично представяне. СДС обаче също си има своите интереси конкретно във Варна. Същото се отнася и за НДСВ, а защо не и за ДПС.

На този фон срещата в петък, в централата на сините във Варна, е едно изключително добро начало. Очевидно е, че на всички ще им се наложи да правят отстъпки.
Спазването на добрия тон между евентуалните бъдещи коалиционни партньори като че ли е първата и безспорно много съществена крачка. За никого не е тайна, че СДС - Варна, има позиция, залагаща на мащабна предизборна коалиция. Конкретните мотиви за този избор са най-различни и са предмет на отделен анализ. Може би най-важната е, че по този начин няма да отпаднат гласовете на онези гласоподаватели, дали своя глас за политическа сила, която няма да успее да премине 4-процентовата бариера.

Позицията на лидера на ССД Стефан Софиянски, изразена в петък, е била по-близко до вариант голяма следизборна коалиция. И тук мотивите са най-различни, но като че ли най-важното е, че се залага на оптимистични резултати от гласуването на бъдещите парламентарни избори. При добро стечение на обстоятелствата СДС+, НДСВ+ и ССД+ би трябвало да се наложат над левицата. Ами ако съдбата не е толкова благосклонна и обстоятелствата рязко се влошат?

При всички положения обаче е крайно време да надделее усещането за подреденост в дясно. Каквато и коалиция да бъде направена най-краткото й определение би трябвало да се изчерпва с "добре подреден двор".
Всичко останало ще е провал. На нормалните хора им писна да се съобразяват с капризите на мастити политически комплексари, живеещи от спомените си за някакво минало величие.

Такова просто няма!

Още повече че червените напират не в миналото, а днес и подсигуряват собственото си политическо бъдеще. Нищо че куцо и сакато все към американското посолство гледа. Да не говорим за безбройните цитати от "тайни" срещи, в резултат на които демократичният пасианс бил нареден, понеже "Западът" (каквото и да означава това) не искал БСП да управлява.

И да има нещо такова, съвсем спокойно можем да твърдим, че обратното също важи с пълна сила - да не би пък социалистите да горят от любов към омразния им "Запад". Лицемерната "обич" на БСП към структури като НАТО и ЕО едва ли включва нещо повече от брак по сметка.

Няма сметка - няма брак!
Каквото и да си говорим, нищо няма да спре опитите за интриги отляво.
Опитите за индивидуални заигравания вървят по една и съща изключително ефективна схема, известна още от древността като политика на "моркова и тоягата". В случая с Варна особено важна е ролята на червения кмет. Групираната около него влиятелна клика размаха тоягата веднага след местните избори. Изготвени бяха прословутите списъци, включващи кметските опоненти. Решено бе натискът да върви по всички линии - атакувани бяха икономически позиции, инспирирана бе съдебна разправа, активизирани бяха всякакъв род милиционерски структури, които да слухтят по 24 часа в денонощието, и т. н.

Впоследствие стана ясно, че номерът трудно ще мине. Просто тоягата има два края. Кирил Йорданов ясно си дава сметка, че една евентуална победа на десницата ще го срещне с не толкова толерантни министри. Примерно! И не само!?!
Йорданов е бивш областен управител и прекрасно знае от какво да се страхува по отношение на държавната машина.

Само че не точно страхът доведе до смяна на тоягата с морков. Тези хора не обичат да рискуват! През годините станаха прекалено богати и днес не им остава нищо друго, освен да пробват да се подсигурят още отсега - ако пробият, ще получат гаранцията, към която се стремят.

Неистово се търсят контакти при това демонстративни, към доскорошни опоненти. Съвпаденията започват да бодат очите. Няма и следа от толкова характерното високомерие. Очевидно, че целта на упражнението е да бъде предотвратено в зародиш вероятното обединение на десницата и центъра чрез постоянно инспириране на съмнения.

Смешното в случая е, че всички, които трябва да знаят, просто... знаят.
Галантността на Кирил Йорданов и кликата му предизвиква единствено... насмешка, просто защото няма как нежните опити за сближаване да не бъдат тълкувани многозначно. В случая обаче, както се казваше в онзи стар педерастки виц, "Не всички сме за Пловдив".

АНТОН ЛУКОВ