- Бихте ли посочил по-малко известните на обществото предизвикателства, пред които ще бъде изправена България след нейното присъединяване към ЕС?
- Много са и са сложни предизвикателствата, пред които ще се изправи България в ЕС. Влизането ни в съюза обаче е успех за страната и в частност за българската дипломация. Същевременно трябва с ръка на сърцето да си признаем, че основно заслугата е на политическия елит на Запад, който от страх за зараждане на евроскептицизъм и от геополитически съображения ни прие в аванс, на юнашко доверие. Тепърва трябва да се доказваме и сами да направим страната си европейска.

Проблем пред нас е, че средствата за информация във водещи европейски страни като Англия, Франция и Германия създават лош образ на страната ни и в този смисъл формират обществено мнение. Но за съжаление констатациите са вярни. В Чехия, Полша и Унгария не са извършени толкова демонстративни убийства, колкото у нас за последната година. За това и допитванията до общественото мнение във Франция и Германия сочат, че около 70 % от гражданите на тези страни не ни искат.

Ние обаче трябва да направим страната си европейска заради самите нас, а и европейците да се чувстват тук като у дома си. В този момент по – важно за нас като народ и държава е да успеем да използваме всички възможности, които дава Европейския съюз на страните членки. В това отношение вариантите са наистина огромни и валидни за всички инициативни български граждани. Като президент бих направил всичко за да осигуря максимум информация за тези възможности на всички желаещи.

- Каква ще бъде ролята на българския президент в провеждането на европейските политика на страната ни?
- Правомощията на президента са описани в Конституцията на страната, като в областта на външната политика те са значителни, а все още европейската политика е външна. Нещо повече. След като се приемат промените в Конституцията, които предлагам, и президентът има право на законодателна инициатива, ролята му не само в европейската политика, а и във вътрешните дела на страната ще се засили неимоверно много.

Големият проблем на България е усвояването на фондовете. Нямаме изградена система за контрол върху парите, които ще влязат. Още по-лошо нямаме готови проекти за усвояване. Парите в по-голям обем ще отидат в общините за развитие на транспорт, земеделие, екология, регионално развитие. А проект за 2 милиона евро струва 10 % от тази стойност. В бюджета трябва да се предвидят целево пари в специален фонд за развитие на общините. Да, България е страна с местно самоуправление, но има конституционна разпоредба, задължаваща държавата да подпомага, включително и финансово, териториалните единици. Точно в това направление ще насоча усилията си като президент – няма да позволя ограбването на европарите, а ще следя те да достигнат общините за които са предназначени в пълен размер.

- Коя тенденция за бъдещето на ЕС би трябвало да подкрепя България според Вас, тази за все по-пълна федерализация на Стария континент или другата – за запазване на спецификата и относително повече суверенитет на държавите-членки?
- Това е въпрос от далечното бъдеще на ЕС. Личното ми мнение е, че той постепенно ще еволюира към някакъв вид федерация, което е по – скоро добре, тъй като заедно с тази еволюция ще еволюираме и ние. В настоящия момент обаче дилема няма – ние влизаме в ЕС като абсолютно суверенна страна, а след като стана президент и промените в Конституцията бъдат приети, гарантирам следното – за всяка промяна в този статус ще се произнася само и единствено българския народ – естествено на референдум.

- Като бивш български конституционен съдия, какво е Вашето мнение за проекта за Европейска конституция? Това работещи и реалистични текстове ли са и на какво се дължи неприемането им от общественото мнение в редица европейски държави?
- Не е лесно да се приеме конституция, не бе лесно и през 1991 г., но тогава комунистите не позволиха да направим добър и синхронизиран текст. Сега само 15 години по късно нашият конституционен модел е изчерпан и институциите не функционират. Разбира се че в Европа трябва да се избегне подобно развитие, те трябва да се поучат от нашите грешки, което пък би било и нашият принос към общността. Нещо друго - Евроконституцията бе отхвърлена от Франция и Холандия на референдум, а в България парламентаристите 17 години обиждат българите и не ни попитаха нито веднъж за нещо. Аз съм първият кандидат-президент, който използва конституционното си правомощие да внася конституционни промени и ги предлагам на вота на българския избирател, който по този начин ще обвърже парламента.

Основно те са свързани с реформата в съдебната власт. Прокуратурата като орган на държавно обвинение следва да премине в отделна глава в Конституцията и да е под егидата на президента. Той еднолично следва да назначава главния прокурор, който да се отчита пред него и освобождава от него, за да носи президентът политическата отговорност. Висшият съдебен съвет следва да няма парламентарна квота, която е лоби на политиците в съдебната власт и да се състои само от магистрати. Следва да се увеличат правомощията на държавния глава – законодатлна инициатива, за да е наистина социален, и самостоятелна възможност да насрочва референдуми. България е страната на несъстоялата се пряка демокрация, което е обидно.

- По какъв начин според Вас, като кандидат за президент и, следователно, за главнокомандващ на въоръжените сили, страната ни би могла да бъде пълноценна и полезна в предстоящото изграждане на общите военни структури на ЕС?
- Решението за изграждане на общи военни структури в Европа е твърде спорно и съвсем условно, но когато то стане факт ще положа всички усилия България да е подготвена и пълноценна. Дотогава с цялата си енергия ще работя за това да имаме балансирана и боеспособна армия, която обаче да не е придатък на партийни структури. Моето мото е промяна на промяната. Ред, законност и справедливост. България е във валутен борд и хората не могат скоро да заживеят богато, но институциите са длъжни да им осигурят живота, здравето и спокойствието. Това сега не се случва. Това е промяната, за която се борим на тези избори.

- Готова ли е България да изпълнява функциите си на външна граница на ЕС и доколко е възможно да бъдат приложени визови облекчения за гражданите на определени съседни държави, например Македония или Турция, които засега не членуват в Съюза?
- За готовността трябва да попитате вътрешния министър Петков. Едно мога да ви уверя – когато стана президент ще се боря активно с корупцията и некомпетентността в системата на МВР. Що се касае до визовите облекчения – то това е въпрос на договаряне, но заставам на принципа, че подобни отношения трябва да са взаимноизгодни, т.е. не бива едностранно да се дават визови облекчения или каквото и да било.

- В състояние ли е, според Вас, страната ни да се присъедини безболезнено към външнотърговската политика на ЕС – като пример могат да бъдат посочени, да речем, антидъмпинговите мерки спрямо китайския износ на обувки и облекла?
- Разбира се. И в момента Европейският съюз е основен икономически партньор на България, а до голяма степен собствената ни външноикономическа политика е съобразена с общата в Европа. Тук на преден план отново излиза въпросът за информираността на българските граждани и цялостната подготвеност на обществото за работа в подобна огромна общност. Повтарям, ще направя всичко по силите си, и в лично качество, и като президент, за да съдействам за повишаване на нивото на информираност, а информацията, както вярвам знаете, в днешния динамичен свят е най – големият капитал.

- Доколко са оправдани опасенията, които се забелязват в някои от досегашните страни-членки на ЕС, за масова миграция на работна сила от България и Румъния след официалното им приемане?
- Това са напразни страхове. Дори в първите дни от членството ни да се наблюдава подобна тенденция, това не означава, че тя ще е устойчива. Моето мнение е, че българинът ще предпрочете да работи в родината си, още повече ако властта направи така, щото той да печели от труда си. Точно това ще направя аз – ще сменя сегашната власт, защото тя ни доведе до това състояние, при което работиш, а не печелиш от труда си.

- Очаквате ли отварянето на нови постове за заемане – в ЕК, в евроадминистрацията и Европарламента – да доведе до нова ескалация на партийните боричкания в България и стремеж за уреждането на “наши хора” от страна на така наречения наш политически елит? Доколко бъдещият президент би могъл да тушира подобна евентуална тенденция?
- О да, та те вече започнаха. Подобни кадрувания са най – отвратителната черта на това управление. Мисля, че на всички българи им писнаха тези низки страсти. Считам, че българското правителство не само е на подменения вот, но бе избрано неконституционно, защото бламиран премиер няма право да получи поправителен и да предлага нов състав на правителството. Не приемам тезата, че политиката може да победи конституционната процедура. Нещото което ще направя като бъдещ президент е да отменя нищожните укази на президента Първанов, който даде противоконституционно мандат на бламирания Станишев, което ще доведе до ново правителство и смяна на властта. Това е единственият вариант, който може да осигури на България кадърно управление и шанс за по – добро бъдеще.