Сега сме в един много интересен момент от историята на страната – големият проблем с конституционното развитие е в нашата политическа култура, защото връщайки се назад в историята трябва да признаем, че нашата политическа култура е авторитарна, казва професор Георги Близнашки в интервю за БГНЕС.

“Ние имаме отделни малки периоди, проблясъци на парламентаризъм, на парламентарна демокрация, но преобладават другите нагласи, другите тенденции и в този смисъл – те бликат, те са дълбоко вкоренени и за мен е по-важно да се търси промяна в ценностната система на обществото, т. е. да постигнем една хармония между конституционните ценности и принципи и духовната конституция на самото общество“, казва той. Според него недоволството на някои политически сили от това, че президентът Първанов е получил награда на името на Стефан Стамболов е неправилно адресирана към това как е възможно президент русофил да получава награда на името на най – известния русофоб. Проблемът, според него, не е в това, проблемът е, че държавният глава, който възглавява онова, което се нарича система на меритокрацията – т. е. йерархията на заслугите, човекът, който раздава ордените – най-висшите държавни награди, самият той получава награда от едно частно сдружение. “Тук е принципният въпрос, че един държавен глава не трябва да получава подобни награди, не трябва да оставя или да се поставя под форма на морална зависимост от едни или други обществени среди, които си позволяват да раздават награди. Аз тук не коментирам кой е Стефан Стамболов - лично моето мнение е, че голямата фигура в най – новата история на България е Петко Каравелов – бащата на Търновската конституция, неколкократно избиран за председател на Народното събрание, министър – председател и т. н., но забележете в Народното събрание дори няма портрет на Петко Каравелов. Принципният проблем е друг, че у нас допускаме явления, които при една развита демокрация чисто и просто нямат място. И ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че същите тези среди, които раздават наградите за политика, раздават и наградите “Черноризец Храбър“ за журналистика. И това са неестествени, това са нередни неща и трябва да се опитаме да създадем една нетърпимост към такива прояви, за да можем да ориентираме обществото към онова, което е действително свързано с нова демократична политическа традиция. Онова, което чертае нови хоризонти, онова, което би дало възможност да подготвим нови поколения като граждани и на България с достойнство и граждани на ЕС. Така, че има много сериозни принципни въпроси – парламентаризмът не е нещо, което като го запишеш в Конституцията, то веднага пуска корени – като английската трева трябва да се полива и коси в продължение на десетилетия“, казва проф. Близнашки.

Такива драматични събития, когато настъпва рязка промяна, т. нар “фундаментална промяна“ в обществения живот се случват на 50 - 70 - 100 години веднъж, отбеляза той по повод началото на Седмото Велико народно събрание, приело новата конституция на страната. В този смисъл всички, които бяха участници в тези събития, трябва след 20 години да се опитваме да ги осмислим от гледана точка на историята, казва проф. Близнашки. “За съжаление мнозина все още се ръководят главно от собствената си роля или успехи, респективно неблагополучия в политическия живот, но става дума за едно грандиозно събитие и аз смятам, че Великото народно събрание, което събра цвета на нацията тогава изпълни своята мисия. България нямаше и особен избор, у нас промените настъпиха с известно закъснение. Аз не случайно често напомням, че всъщност на 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков си подаде оставката, всъщност се срина Берлинската стена, т. е. имаше едни по-общи, общоевропейски, бих казал световни процеси, които не можеха да подминат България и беше много важно, ние да се включим в този поток на събитията по един рационален начин, т. е. давайки си сметка за това какво трябва да се прави, как да се прави. От тази гледана точка, смятам, че в България се намери достатъчно здрав разум най – напред да се мине през този цикъл на кръглата маса, която изигра ролята на своеобразен предпарламент, т. е. подготви почвата за големи промени, за провеждането на демократични избори – нещо, което не беше се случвало в продължение на 40 години. И кръглата маса, а особено и след това Великото народно събрание имаха една историческа мисия – лично аз смятам, че те се справиха по един чудесен начин“, казва Георги Близнашки.

Според него една от големите заблуди, която се роди от конфронтацията в ранната фаза на прехода е, че Конституцията е написана едва ли не на поляна, на бързо. Това не е вярно – работата започна много от далече - още по време на националната кръгла маса, където си дадохме сметка, че хората имат желание за промяна, но заедно с това трябва да се помисли и как да стане това и започнахме работа още през май – юни – т. е. преди свикването на народното събрание, каза проф. Близнашки. “Въобще още тогава прегледахме 7 конституции - на САЩ, на Германия, на Франция, на Испания. Така, че есента, когато започна работата по Конституцията вече да има от какво да се черпи пример, да има образци за подражание и от тя гледна точка нещата бяха подготвени много солидно с изчисляване на различни възможности, на различни варианти. Така, че смея да кажа, че се отхвърли една много сериозна работа и нашата Конституция от 1991 г. не само е първата посткомунистическа конституция в Централна и Източна Европа, но тя послужи като образец за подражание и на други конституции и това са го споделяли с мен редица водещи експерти от Полша, Унгария, Хърватия – хора, които внимателно са проучили онова, което се случи в България. Когато говорим за Конституцията, ние трябва да си даваме сметка, че в основата й има един сноп от основополагащи решения - фундаментални решения. Например по въпроса за формата на държавата - какво да бъде България – република или монархия. Въобще идеята за Републиката възтържествува по един категоричен начин във Великото народно събрание и дори 39 – имата, които напуснаха, защото много се коментираше, че скритият им мотив е, че те биха искали да пледират за реставрация на монархията, но не се осмелиха при съществуващите настроения да го направят. В онази ситуация всичко това изглеждаше по един много солиден начин. След като сме избрали да бъдем република – каква република - парламентарна, президентска или с елементи на полупрезидентски режим, както е във Франция примерно. И тук отново по един категоричен начин възтържествува разбирането, че трябва да бъдем парламентарна република. Няма никакъв спор по въпроса за правата и свободите, които намериха отражение в нашата конституция, т.е. ядрото от ценности, принципи - онези основополагащи положения на всяка една конституция са нещо несъмнено, нещо безспорно и от тази гледна точка, ако сега връщайки се назад във времето търсим едни или други слабости, аз смея да кажа с убеденост, че няма конструктивни дефекти в Конституцията. Друг е въпросът, че на вълната на онзи демократичен подем на нас ни се искаше да възприемем образци, които са създадени в продължение на десетилетия – например мечтата за една независима съдебна власт се оказа трудно реализуема, защото ние възприехме водещи модели, како например в страни минали през авторитарни режими като Гърция или Испания, където изцяло съд, прокуратура, следствие се обособяват като самостоятелна съдебна власт и се поставят в условия на една относителна независимост. Ние се опитахме да подражаваме на тези модели и се оказа, че вече вътре в рамките на съдебната власт се появяват проблеми. Появяват се проблеми с опитите за реполитизация на съдебната власт, всеки който идваше на власт се опитваше да направи свой Висш съдебен съвет. Всъщност ако се върнем назад във времето, всъщност нито един Висш съдебен съвет не е изкарвал своя пълен 7 – годишен мандат. Винаги се прекратяваха пълномощията под формата на една или друга реформа, за да може отново свободно да се кадрува в съдебната система. Така, че от тук дойдоха проблемите и сега като се връщаме назад си даваме сметка, че и събитията в САЩ – с тези удари на Ал Кайда предизвикаха и едно друго разбиране, че трябва значително по-ефективна да е изпълнителната власт, че трябва съдебната власт да бъде поставена при условия, при които да може да води борба с тероризма. Но това са както се казва “нови факти и обстоятелства“, заяви проф. Близнашки.

Според него може да се търси промяна в Конституцията в посока на областта на съдебната власт, но не трябва да се отива и към крайности, както се предлага примерно Прокуратурата да се прехвърли към изпълнителната власт или нещо подобно. “Това са отречени неща и не трябва да се хващаме за крайности, не трябва да робуваме на нови увлечения - трябва да се мисли за една много по-ефективна, йерархично изградена система в областта на правораздаването, но отново подчертавам, че това трябва да бъде направено след много сериозни проучвания и лично мое мнение е, че тези промени биха могли да се направят и от обикновеното народно събрание – просто трябва да се преразгледа едно решение на Конституционния съд от 2003 г., когато рязко се ограничиха възможностите за преобразуване в сферата на съдебната власт, но трябва да си даваме сметка, че става дума за неща, които имат далекоотиващи последици, т. е. всичко трябва добре да се помисли. Не може Конституцията да се прекроява през година – две с оглед на това кой е спечелил изборите и съответно как би искал да изглежда една конституционно устройство. Смятам, че въпросът за формата на държавно управление - парламентарната форма на управление – трябва да бъде оставен извън съмнение. Няма никакво място за експерименти за полупрезидентски режим или нещо друго от този тип. Не случайно аз си позволих публично да репликирам д-р Желев, че се говори за полупрезидентски режим, но не се говори за полупрезидентска демокрация. Това, което ни даде прехода – парламентарната демокрация е нещо, което би трябвало да се стремим да усъвършенстваме, а не да променяме, не да се връщаме към образци, които привидно изглеждат по-ефективни, но всъщност биха се отразили на политическия процес в страната. Така от тази гледна точка за мен е много важно да се поддържа онзи основополагащ консенсус, който е заложен в Конституцията от 1991 г. и респективно да се правят промени в една или друга посока по второстепенните въпроси, които биха позволили да се отговаря на новите очаквания на обществото – например преди десетина години много остро се постави въпросът за информационното общество, т.е. че настъпва една нова епоха и Конституцията трябва да отговори на тези очаквания. В съседна Гърция направиха по този повод една много сериозна ревизия на Конституцията, но в нашата Конституция бяхме предвидили един много обстоен текст относно правото на информация, достъпа до информация, гаранциите за личните данни и това позволи отделните аспекти на Информационното общество у нас да се въвеждат, без да се налага някаква сериозна конституционна реформа, по законодателен път да се предприемат съответните мерки. Това, което трябва да се знае е, че Конституцията е един стратегически документ - това е нещо, което се прави, за да действа за дълъг период напред. Когато се търсят промени трябва да се следва правилото “седем пъти мери, един път режи“, каза проф. Георги Близнашки.

Според него няма нужда от ново Велико народно събрание и увеличаване на президентските правомощия. “Има среди у нас, които биха искали да видят един по-силен президент, но това се решава в крайна сметка от народните представители, от избраниците на нацията – събрани под формата на Велико народно събрание и аз не смятам, че у нас би могло да се събере такова Велико народно събрание, което да увеличи от тук нататък правомощията на президента. Това, според мен е изключено и това са илюзорни очаквания и не случайно тези идеи се лансират от обществени среди, които са били в политиката, но по една или друга причина са загубили влияние, загубили са доверие и им се иска да се върнат, чрез подкрепата на една или друга силна личност – не е това решението. Решението трябва да се търси по пътя на укрепването на партийно-политическата система. Създаването на партии с дългосрочна ориентация. Партии, които да са способни да поемат отговорността и да теглят последствията, когато не се справят с управлението“, твърди професорът.

Д-р Георги Близнашки е професор по конституционно право, бивш депутат в два парламента и един от първите ни евродепутати. Миналата година той беше единственият депутат от Коалиция за България, който се обяви срещу искането за 8% изборна бариера, поради което беше оттеглен от списъците на БСП за следващия парламент. Сега на проф. Близнашки активната политика не липсва, тъй като е зает с преподавателска работа. Занимава се и с една поредица Res publica на Университетското издателство “Св. Климент Охридски“, в която неотдавна излезе изследването на Хуан Линц “Президентска или парламентарна демокрация“. Проф. д-р Близнашки е и един от експертите участвали в изработването на новата Конституция на България. Неотдавна се навършиха 20 години от началото на Седмото Велико народно събрание, приело тази конституция и по този повод разговаряхме с него. /БГНЕС