Играта футбол е свързвана с насилие още от самата й поява в началото на XIII век в Англия. Тогавашната игра обаче доста се е различавала от днешната. Средновековните футболни мачове са увличали стотици играчи и по същество са били битки между млади мъже от вражески села.

и градове. Футболът често е използван за уреждане на семейни вражди, имотни или лични спорове. През 1829 година французин, който гледал футболен мач в Дерби, казва: „Ако това е, което те наричат футбол, как наричат боя?“ Форми на „народния футбол“ са съществували в други европейски държави (като немското Knappen и флорентинското calcio in costum), но корените на модерния футбол са в тези ритуали на насилие в средновековна Англия. Оттогава до ден днешен футболът и насилието вървят ръка за ръка.
Векове по-късно, през XIX век, футболът в Англия е възприет от английската аристокрация, която представя на континентална Европа един джентълменски спорт. И така другите европейски държави възприемат тази форма на играта, обвързана с викторианските ценности за честта и сдържан ентусиазъм. Във Франция, Германия и Италия английската отборна игра е разглеждана като добро средство за организиране, упражнения и тренировки на младите. Френската аристокрация видяла да се илюстрира идеала на великата империалистическа власт чрез възприемане на спортните ценности на британските джентълмени.
Скандинавските държави също приемат модела на британските джентълмени и мачовете в Дания например са се радвали дори на кралско присъствие. Постепенно обаче класата започва да се сменя и от спорт на аристокрацията това се превръща в спорт на масите и средната класа. Свободата в играта, веднъж похвалена от елита, сега става символ на средната класа. Има само два периода в историята на футбола във Великобритания, които са били относително свободни от футболно насилие – годините между двете световни войни и десетилетието след Втората световна война. Точно през това време футболът в Европа развива свой стил, техника и силна национална преданост
което в крайна сметка премахва британското господство в този спорт. Обаче освен най-популярната игра на планетата Великобритания дава на света и всички лоши неща, свързани с нея – насилие, безредици,расизъм.
Поведението, известно днес като футболно хулиганство, се появява в Англия в началото на 60-те години на миналия век. Трудни и изпълнени със социални проблеми години във Великобритания. Тогава и телевизията е „пусната“ на терените и освен мачовете зрителите могат да виждат и футболните хулигани. В Англия страстта на играчите от новия век започва да безпокои защитниците на викторианските стандарти. Игрищата се строят близо до кварталите на работниците. Това помага на работническата класа да си „възвърне“ играта отново. В континентална Европа това антиобществено поведение се възприема 10 години по-късно – в началото на 70-те. Тогава основната вина за „пролетаризацията“ на играта е хвърлена върху британците, от които пак е дошла заразата. Следващите години се формира съвременният футболен хулиган. Инцидентите са чести и сериозни по целия свят.Най-ярък в историята на футболнито битки между феновете по терените и извън тях е Войната между Салвадор и Хондурас.Казват, че футболът е само игра, но в някои части на света той е нещо съвсем сериозно. В края на 60-те години на миналия век Хондурас е бедна държава с малка популация на голяма територия, а съседите от Ел Салвадор са богати с голяма популация на малка площ. През 1969 година 300 000 салвадорци преминават границата и се заселват незаконно в Хондурас, което засилва напрежението между двете държави до краен предел. За нещастие по същото време се провеждали квалификациите за световната купа по футбол, в които двете държави били противници. Това, което се случва, е останало в историята като „футболната война“. Първият мач бил в Хондурас. Когато противниците пристигнали в града, били посрещнати с пирони, посипани по магистралата към столицата Тегусигалпа. Хотелът им бил атакуван с камъни, бомбички и те трябвало да бъдат преместени в друг, където обаче им била устроена нощна „серенада“ и на следващия ден те играли почти без да са спали. След всички тези усилия Салвадор губи с 1:0. 18-годишната салвадорка Амелия Боланиос се застрелва в сърцето с бащиния пистолет, когато вижда по телевизора гола на Хондурас. Нейното самоубийство е превърнато в национален въпрос в Ел Салвадор и погребението й е уважено от почетен военен легион, президентът и министрите също са там, за да превърнат Амелия в истинска мъченица на футбола.
Вторият мач е в Сан Салвадор. На хондурасците им се случило същото в хотела, но този път хвърляли в стаите им трупове на умрели животни. На следващия ден отборът на Хондурас бил ескортиран с военни машини до стадиона. Химнът на Хондурас е пуснат толкова тихо, че не е можел да се чуе на фона на публиката. За да покажат колко са доброжелателни, домакините изгорили националното знаме на Хондурас пред играчите и вдигнали мръсен парцал на негово място. Салвадор печели с 3:0. Феновете на Хондурас в Салвадор трябвало да тичат през границата, за да спасяват живота си, много от тях загинали в безредиците. На следващия ден започва истинска война. 6-дневна със 6000 загинали и 15 000 ранени. Така завършва една война, в която футболът не е просто игра. В Турция например фенове на „Кайзери“ и „Сивас“ воюват с пистолети, ножове и счупени бутилки дни наред след края на мача между двата отбора. 600 човека са ранени, 42-ма са убити.
Оттогава започва и сериозният научен интерес към футболното хулиганство, което обаче не е помогнало особено то да изчезне. Футболното насилие не е непременно с една и съща природа, нито е повлияно от едни и същи фактори. А факторите са много – исторически, социални, икономически, политически и културни. Социалните класи са важни за Англия например, религиозността е важна за Шотландия и Северна Ирландия, етническите противоречия – за Испания, а историческата враждебност – между цели региони за Италия.
В повечето европейски държави футболното хулиганство е преди всичко вътрешен проблем и по-голяма част от инцидентите са от мачове на клубно ниво. Англичаните са изключение от това правило. И противоречията между някои други нации, например Германия и Холандия, е водело до насилие, но тези инциденти са незначителни. Австрия, Швеция и Дания също изпитват проблеми с футболнонасилие, но много по-малки. В Дания пък се появява нов стил на поведение и култура на феновете. Движението Ролиганите (от ролиг – мирен), обявяващо се за мирно и спокойно поведение на стадионите, увеличава своята популярност.
Във Франция и Швейцария театралният, цветист стил на италианските фенове (но без пламенната омраза) е заменил мрачния и изпълнен с много повече насилие английски стил. Британските хулигани не могат да бъдат държани отговорни за разпространяването на футболното насилие в Европа, но изследванията показват, че някои от по-агресивните европейски фенове използват английските хулигани като модел на поведение. Други – включително шотландските „Tartan Army“ и датските ролигани, са възприели съвсем различен стил на поведение.
Английската преса също е много критикувана за своя ксенофобски подход при отразяването на международни мачове и турнета (може да е съвпадение, но английските фенове са най-войнствени на тези мачове). Тази тенденция беше особено явна по време на Евро’96, когато поне един вестник представи мача Англия – Германия като продължение на Втората световна война.
При проведени изследвания във всички държави с увеличаващи се нива на футболно хулиганство се забелязва, че хулиганите се възползват и много им харесва медийното внимание, което получават и често съвсем активно го търсят – съперничещите групи могат да се изказват по вестниците и да споделят мненията си в заглавията. Това може да се види и в България. Началниците на фенклубовете на „Левски“ и ЦСКА (отборите, които главно се свързват с футболно хулиганство) в България са често срещани по страниците, вижда се, че те обичат да се изказват по политически въпроси и имат собствено мнение по някои въпроси съвсем различни от футбола. Например стана ясно, че един от тях, който носи прозвището на лидера на фашистка Италия, е против новините на турски език поради някакви негови си съображения. Поведението на българските клубове дори трудно може да се нарече противоречиво. Проявите на хулиганство, насилие и расизъм са заклеймявани само на думи, и то по-скоро от гледна точка „Мирно, че да не ни накаже УЕФА“, а не защото това е едно недопустимо поведение в европейска държава. Това може да се види в изказванията на клубните шефове след поредния погром. Клубовете в България здраво са се хванали за чергата и по никакъв начин не искат да скъсат с крайните елементи сред привържениците си, отблъсквайки по този начин други, за които стадионът отдавна е престанал да бъде място, където могат да заведат децата си.
Твърди се, че истинското ниво на расизъм у футболните фенове е почти невъзможно за измерване. Расизмът засяга всички части на футболния процес. Пак във Великобритания расизмът се проявява през 70-те и 80-те години, когато черните играчи често са поздравявани с маймунски физиономии и банани.
Крайно дясното движение не крие футболната си ангажираност, a хулиганските групи са „идеологически“ съюзници и често се преплитат с тях. Фашистките групи получават възможност техните гласове да се чуят. Често е могло да се видят расистки и антисемитски лозунги по стадионите. В навечерието на мача между ЦСКА и „Ливърпул“ в този британски град беше извършено брутално расистко убийство на 18-годишно чернокожо момче. Но вместо камерите на телевизията да покажат плакат „Ливърпул е против расизма“, показаха плакат „Подкрепа за Майкъл Шийлдс“. Не че някои от феновете на ЦСКА не заявяват открито неонацистките си и расистки убеждения. По време на същия мач фенове на ЦСКА освиркваха чернокож играч. В Германия и Австрия има индикатори, че проблемът може да се задълбочи. Изследване на германските фенове показва, че 20% от немските фенове са показали симпатия към неонацисткото движение.
Кой е футболният хулиган?

Няма просто обяснение на футболното хулиганство. Да отговориш на този въпрос е все едно да отговаряш на въпроса „Кой става убиец“ или „Кой става алкохолик“. Отговорът трябва да е в съвсем широк смисъл. Да слагаш в стереотип футболния хулиган е все едно да правиш същото с блондинките или полицаите. Хулиган може да бъде всеки, от всяка област на живота, но все пак повечето са мъже. Изследване на съперничеството между феновете на „Манчестър Юнайтед“ и „Лийдс Юнайтед“ показва, че предишните твърдения, че хулиганите са между 18-27 години и са безработни или от долната работническа класа, са били в някои отношения мит. В България няма правени такива изследвания, всичко се измерва на око – дори и броят на привържениците на даден отбор. „Осъвременяването“ на българския футболен хулиган се случва през последните 10-12 години. Започват да се появяват и тук хулигански групи към отборите, които се обличат, държат и борят за различни неща, несвързани винаги с футбола. През 2000 година футболът в България взе първата си жертва – съвсем невинна. Младен Младенов беше убит от хвърлена бомба по време на битка между фенове на „Левски“ и ЦСКА. Смята се, че „Левски“ има голяма, но неорганизирана хулиганска общност, докато сред привържениците на ЦСКА могат да се различат поне три различни хулигански групи – „Червените бригади“, „Red Power“ и „ЦСКА СС фронт“. Хулигански групи има също в „Ботев“ – Пловдив, „Локомотив” – Пловдив, „Локомотив“ – София.Футболното хулиганство е съвкупност от различни по вид и характер престъпления,нарушения и други противообществени прояви. Различните негативни поведенчески актове изискват комплекс от мерки за противодействие. На базата на общо приети международни и национални правни актове са регламентирани наказателноправните, наказателнопроцесуалните и административно-правните рамки за контрол, превенция и санкциониране на футболното хулиганство.
Национално-правна рамка
Националното законодателство за противодействие на футболното хулиганство отразява неговата сложна структура и специфика. Феноменът “футболно хулиганство” включва различни по вид престъпления, нарушения, противообществени прояви и лоши поведенчески актове. От гледна точка на правната им значимост те са квалифицират като нарушения и общоопасни престъпления, престъпления срещу личността и собствеността, против правата на гражданите, хулигански действия и престъпления против реда и общественото спокойствие, противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, лоши поведенчески прояви. Всички те попадат под санкцията на националното законодателство: Наказателния кодекс, Закона за физическото възпитание и спорта, Закона за МВР, Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Указа за борба с дребното хулиганство и Правилника за прилагането му, Закона за защита на личните данни. Между тях се откроява специално Законът за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Този закон урежда мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия. Законът се прилага и по отношение на български граждани, извършили нарушения в чужбина, за които не им е наложено наказание. Целите на закона са:
1. опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия;
2. предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви;
3. установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви;
4. осигуряване на сътрудничество между държавните органи и обществените организации за предотвратяване на всички форми на противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия;
5. осигуряване на взаимодействие и координация между държавните органи и чуждестранни или международни полицейски служби във връзка с организирането и провеждането на спортни мероприятия.
Законодателството се допълва и разширява с поредица актове на изпълнителната власт, утвърждаващи и налагащи специфичен механизъм за овладяване и контрол на футболното хулиганство: Наредба за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, Правилник за организацията и дейността на националния информационен център за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми, Инструкция за реда на действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на МВР, за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях, Наредба за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община, Заповед на министъра на вътрешните работи относно създаване на работна група “Спорт и хулиганство” за противодействие на футболното хулиганство и негативни прояви по време на спортни мероприятия.
Полицията и противодействието на футболното хулиганство
Феноменът “футболно хулиганство” като елемент на оперативната обстановка оказва сериозно въздействие върху дейността на органите на полицията. Съгласно чл. 60 от ЗМВР те противодействат на насилието и лошото поведение на зрителите преди, по време и след приключване на спортните прояви. За осъществяване на тази функция полицията планира, организира и провежда самостоятелно или съвместно с други организации комплекс от мерки и мероприятия за поддържане на обществения ред и противодействие на насилието при провеждането на спортни прояви и в частност на футболни срещи. Дейността на полицейските органи по изпълнение на възложените й задачи се структурира в три основни етапа:
- предварителна подготовка по създаването на необходимите нормативни, организационно-управленски и функционални изисквания и готовност за ефективно опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия
- осъществяване на комплекс от мерки и мероприятия за осигуряване на благоприятни условия, средства и сили за успешна охрана на обществения ред при провеждане на конкретно спортно мероприятие.
- планиране и реализиране на съвкупност от различни форми, методи и тактики на действие по време и след приключване на спортното мероприятие с цел недопускане, пресичане и разкриване на нарушенията на обществения ред и противодействието на насилието и лошото поведение. Прояви и разпространение на футболното хулиганство в България (запознаване с обществените привички в спорта и хулиганството).
Мерки срещу футболните хулигани
По повод зачестилите прояви на футболно хулиганство по родните стадиони Агенция “Фокус” потърси мнения по въпроса.
Депутатът от Коалиция за България Иво Атанасов, известен като един от най-запалените футболни запалянковци в Народното събрание, заяви че футболното хулиганство става все по-голяма язва за цялото общество.
“По време на миналия ми мандат аз застанах на страната на фенклубовете срещу много строгите мерки, които се предвиждаха, включително за дължината на лентите и транспарантите. Виждаме обаче как се развиват събитията – футболното хулиганство става все по-голяма язва на цялото общество и за това е необходимо да има по-строги мерки”, посочи Атанасов. Той каза, че се радва, че фенклубовете и на ЦСКА и на “Левски” искат да има ред на стадионите.
“Когато се осигурява охраната на даден мач и съответният домакин се договаря с полицията, трябва да се постигне такова взаимодействие, че да не се допускат хулигански прояви”, бе категоричен Атанасов. Той коментира още, че ролята на стюардите осигурени от фенклубовете, които помагат за охраната на футболните срещи, трябва да стане по-сериозна или да се захване полицията, ако те не са в състояние да изпълняват тази задача.“Има много плюсове да се засили ролята на стюардите. Те познават публиката. Това е и минус обаче, защото когато видят свои приятели, може да не са склонни да им вземат бомбичките, да им направят забележка. Това е въпрос на дискусия”, добави Иво Атанасов. По думите му видеозаписите от камерите по стадионите трябва да служат като доказателство, иначе би било безсмислено да има камери.
“Видяхме в Германия как може да се проведе едно световно първенство без вандалщини, защо да не може и в България да се реши този проблем”, посочи Атанасов.
Вицепрезидентът на Българския футболен съюз Йордан Лечков заяви, че родителите също имат вина за футболното хулиганство. Лечков посочи, че въпросът опира и до личния морал на феновете. “Не трябва да се забравя, че това е един спорт.- Има губещи, има побеждаващи. За това не трябва теренът да се преобръща в корида и главно действащо лице да е публиката, а футболът да остава на заден план”, добави Лечков. Той обясни, че по стадионите на Запад няма полиция, там публиката се охранява от стюарди и всичко е подредено.
Изпълнителният директор по финансовите въпроси на ПФК “Левски” – София АД Константин Баждеков каза, че законовите мерки за борба с футболното хулиганство трябва да се приложат с цялата строгост. Той заяви, че всички мерки за борба с футболните хулигани на утрешната среща на “Левски” с италианския отбор “Киево” в третия кръг на Шампионската лига, които може да предприеме “Левски” са предприети.
“За съжаление нашите усилия не са най-ефективните, защото нямаме съответните сили да се борим с тези хора. Разчитаме на контрола на Полицията и на вътрешната охрана, с която имаме договор”, добави Баждеков. Той каза още, че ПФК “Левски” ще направи всичко възможно да подобри видеонаблюдението, с което да се даде възможност на компетентните органи по-лесно да разкриват нарушителите.
“Нашите възможности не са толкова големи като организатори, лошото е че цялата отговорност пада върху нас”, посочи още Константин Баждеков.
Председателят на Националния фенклуб на “Левски” – София Златин Тепсиев от своя страна посочи, че
трябва да има професионални стюарди, които да отговарят за спазването на реда по българските стадиони. “До този момент нашите стюарди изпълняваха и то доста пъти успешно, но по много аматьорски начин функциите си. Смятам, че и в другите клубове е така. Трябва да се премине на професионална основа – да се взимат хора, не казвам от охранителни фирми, които да наблюдават мача с гръб към стадиона. Така е в Англия и на всякъде в Европа, никъде го няма това фенклуб да охранява сектор. Всеки футболен клуб като организатор на спортно мероприятие, когато е домакин, трябва да наеме стюарди, които да преминат професионална подготовка. Те да са облечени със специални жилетки, да имат правомощия и да съдействат на полицията”, посочи Тепсиев.
Той съобщи още, че от тук нататък Националния фенклуб на “Левски” – София спира всякакви действия, тъй като не е в състояние да взима мерки.
“Единственото, което ще направим е да апелираме да се подкрепи отбора без никакви действия, които могат да доведат до парични глоби или други наказания за отбора. До този момент ние бяхме обвинявани едва ли не, че не сме правили нищо. От този момент нататък ние отговаряме само за нашите членове и не можем да отговаряме за сектори или за целия стадион”, обясни Тепсиев.
Той посочи, че трябва да се спазва Закона за опазване на реда по време на спортни мероприятия. Това означавало, че Полицията трябва да извършва превантивни мерки и да разкрива хулиганите.
От 500 до 1000 лева глоба заплашва футболните хулигани при сбиване или при повреда на имущество.
Национален информационен център към МВР ще събира информация, включително лични данни, за лица извършили футболно хулиганство. Това решиха депутатите, с одобрените на второ четене промени в Закона за опазване на обществения ред и борба срещу противообществени прояви, при спортни мероприятия.
Към МВР ще бъде изграден и единен автоматичен регистър с лични данни за лица, извършилифутболно хулиганство, на които е наложено наказание или имат предишни присъди за други противообществени прояви. Този регистър ще помогне за вземане на превантивни мерки срещу нарушителите. Промените в Закона потвърждават забраната да се пали огън по стадионите, да се руши имуществото, да се хвърлят бомбички и изстрелват сигнални ракети по време на спортното мероприятие, да се употребява алкохол. Забранява се и внасянето на бутилки,включително пластмасови над 500 мл, спрейове, оръжия, предмети от твърд метал. При продажбата на билети за футболни мачове организираните привърженици на различните отбори ще бъдат настанявани в различни сектори на стадиона.
От 500 до 1000 лева глоба заплашва футболните хулигани при сбиване или при повреда на имущество. Освен това, извършителите могат да бъдат задържани в поделенията на МВР до 20 денонощия. Утре депутатите ще разгледат размера на наказанията в Закона за борба с противообществените прояви при спортни състезания.
Малко статистика
Явлението “футболно хулиганство” се появява в България през 90-те години на миналия век. Отделни хулигански действия и сблъсъци между привърженици на отбори са наблюдавани и преди ерата на демокрацията. Тяхната малобройност и инцидентност на са съществена заплаха за реда и сигурността в обществото. Сериозните и значими актове на насилие и вандализъм и ескалация на антиобществено поведение от зрители на спортни и най-вече на футболни състезания се забелязват към средата на 90-те години. В основата на футболното хулиганство стои състоянието на аномия, в която се намира българското общество. В системен порядък ниското качество на живота, насилието в семейството, улицата и училището, увеличения ръст на детската и младежката престъпност, кризата на доверие в институциите, кризата в собствената ценностна система, ниската правна култура, противоречивата роля на медиите са в основата на асоциалното и противоправно поведение по стадионите.Съществуващата полицейска и съдебна статистика за регистрираните престъпления и нарушения, извършени преди, по време и след футболен мач и за осъдените футболни хулигани не дава възможност въз основа на обективни данни да се анализира и оцени състоянието на явлението и да се посочат тенденциите в неговото развитие в настоящия момент. Наличните данни от полицейската статистика сочат увеличаване на хулиганските действия по стадионите. Като футболни хулигани за 1998 г. са регистрирани 441 лица, за 2000 г. са 546, за 2004 г. те са над 700. За периода случаите на футболно хулиганство растат от 194 до 2205.
Какво става?
Проявите на футболното хулиганство са многобройни и непрекъснато нарастват. При възлови двубои от първенството и за купата на страната, привържениците на отборите проявяват агресивно поведение, не се подчиняват на разпорежданията на органите на реда, хвърлят опасни предмети по зрителите, играчите и длъжностните лица на противниковия отбор, повреждат имуществото на стадионите, градския и ж.п. транспорт, унищожават държавна, общинска и частна собственост, хвърлят бомбички и димки, употребяват нецензурни и расистки скандирания, чупят седалките на стадионите, употребяват алкохол и наркотици, осъществяват се масови сбивания на феновете, има побой на съдии и състезатели, използват се графити и забранени символи. Формите на футболното хулиганство са обект на системно наблюдение и изучаване с оглед на специфичната полицейска реакция за тяхното овладяване и санкциониране.
За мястото и времето на действие на футболните хулигани.
Особеностите на футболното хулиганство се наблюдават по отношение на мястото и времето на извършване на хулиганските действия. Те винаги възникват в сферата на свободното време. Но, футболното хулиганство може да бъде детермирано по-конкретно, т.к. датата, часът и мястото на провеждане на футболната среща са известни предварително. Най-често проявите на футболнохулиганство се извършват на стадиони, прилежащите им зони и терени, улиците, по които се придвижват до и след срещата. Рядко, но места за извършване на хулигански действия са ж.п. гарите, средствата на ж.п. и автобусния транспорт, кварталните паркове и питейни заведения. Футболните срещи се провеждат в пролетния и есенния сезон след 18.00 ч., преимуществено в светлата част на деня. Изложените особености разкриват в по-голяма степен възможността за прогнозиране на футболното хулиганство в сравнение с останалите хулигански прояви.
Кои са футболните хулигани?
Анализът на случаите на футболно хулиганство у нас показва, че се следват етапите, които то преминава в Европа. Все още голяма част от сблъсъците, в които участват българските футболни фенове, са провокирани от събитията на терена и са в пряка връзка с футбола. Има тенденция обаче проявени хулигани и други лица, без да се интересуват от футболната среща да предизвикват събития с цел разрушаване и насилие по стадионите и извън тях. Изследванията показват, че близо 50% от феновете и 70% от полицейските служители са отразили присъствието на подобни лица и ги смятат за най-активните подбудители на футболно хулиганство.
Безрезервната вярност към футболния отбор е основен фактор обединил футболните хулигани в едно цяло. Основното им желание е не толкова да гледат футболната среща, колкото да видят отбора си победител. Хулиганите имат “свой футболен мач” с феновете на противниковия отбор. Тяхното поведение е насочено към изграждане на престиж. Участието им в битка, груповата солидарност и лоялност, агресията при защита на културално обусловени региони (стадион, квартал, град, държава) утвърждава тяхната идентичност. Футболните фенове трупат агресия по един повод, а след това я изразяват по съвсем друг, често незначителен повод. Агитките са пример за проява на агресия с подменен адрес и несъизмерим с повода мащаб. Затова и феновете са най-опасни когато анонимността в групата премахва задръжките. Футболните хулигани обикновено са младежи, малолетни и непълнолетни. Те се обособяват в големи неформални групи, включващи и случайно попаднали в тях привърженици, окуражаващи и одобряващи насилието и лошото поведение. Тези групи имат крайно негативно отношение към полицията, в чието лице те виждат единствено противник. Групата на футболните хулигани се различава съществено от класическата престъпна група и изпълнява функцията на катализатор за ескалацията на хулигански действия. В последно време са установени елементи на организираност сред футболните хулигани: предварителни контакти за организиране на посещение на футболна среща, за даване на “отпор” на органите на реда, за групово “разпускане” след извършени хулигански действия и др.
База данни за расизма, ксенофобията, човешките права, специфика на поведението на младежите и др.
Международноправна рамка
На равнище международни организации нормативната уредба на спорта се съдържа в следните актове на Съвета на Европа и Европейския съюз, които имат препоръчителен характер. В областта на спортното законодателство важно значение имат приетите от Съвета на Европа “ Европейска спортна харта“ от 1992 г , “ Кодекс на спортна етика“ от 1992 г , “ Европейска харта на спорта за всички“ от 1975 г, Европейски манифест за младите хора и спорта, Европейска конвенция за намаляване на насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност по време на футболни мачове, от 1985 г. (ратифицирана от 37 ОНС и в сила от 1996 г.), Конвенция срещу употребата на допинг (ратифицирана от 1992 г.).
Европейската спортна харта е водещият документ на Съвета на Европа. Тя дава легална дефиниция на понятието спорт. Според хартата “спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез организирана или неорганизирана форма на участие цели изразяване и подобряване на физическото и психическо здраве, създаване на социални контакти и постигане на резултати в състезания на всякакво ниво.”
Документът осигурява възможността на всеки човек да участва индивидуално и колективно в спорт, гарантира наличието на физическо образование в училищата и защитава и развива моралната и етична база на спорта и човешкото достойнство.
Европейски кодекс на спортната етика цели провеждането на принципа, че спортната етика – fair play е неразделна част от всички спортни дейности. В идеята за честната игра се включват концепциите за приятелството, уважението и спортния дух. Честната игра се определя и като начин на мислене, което цели премахване на неравноправието в спорта, сексуалното малтретиране, употребата на допинг и насилието.
Европейската харта на спорта за всички (Резолюция 76/41 на Комитета на министрите на СЕ) прокламира правото на всеки човек да се занимава активно със спорт. В документа се посочва, че “спортът за всички” е важен фактор за човешкото развитие и затова на финансирането му се обръща приоритетно внимание. Всяко правителство полага грижи за постоянното и ефективно взаимодействие между публичните и власти и доброволните организации.
Европейският манифест за младите хора и спорта прокламира развитието на положително отношение към спорта и физическата активност. Обществените власти и спортни организации са отговорни за осигуряването на условия за това чрез подпомагане на спортната политика, чрез създаване на нормативна база, осигуряване на спортни съоръжения и вземането на подходящи мерки.
Европейската конвенция за намаляването на насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни мачове определи насилието като широко разпространено социално явление, чиито корени са извън футбола и спорта и предвиди общи и съгласувани действия за предотвратяване и контрол на насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви.
Основните документи на Европейския съюз са доклади на Европейската комисия на Общо събрание Х (Directorate general X) : “Развитие и перспективи на действията на общността в полето на спорта” ; “Европейският модел на спорта” .
В доклада на Европейския съюз “Развитие и перспективи на действията на общността в областта на спорта” спортът се определя като уникална дейност, която изпълнява едновременно различни функции:
образователна – активното занимание със спорт развива хората като личности;
здравеопазваща – физическата активност води до подобряване здравословното състояние на хората, тя е начин да се победят определени болести и да се подобри качеството на живот сред по-възрастните;
социална – спортът е начин да се превъзмогне нетолерантността, расизма, насилието, злоупотребата с наркотици и алкохол и подпомага интеграцията на хората извън пазара на труда;
културна – спортът дава на хората допълнителна възможност да опознаят местата около тях и да станат по-чувствителни към опазването на околната среда;
възстановителна – спортът като занимание през почивното време осигурява индивидуално и колективно развлечение.
Развитието на спорта се основава преди всичко на безвъзмездна работа на неправителствени спортни организации и доброволно ангажирали се лица. Ролята на публичните власти в спорта е помощна.
Заключение от авторите на проекта.
Футболните „хулигани“.
Футболен хулиган? Няма такова нещо. Така наречените „бойни групи“ във всяка една агитка са по принцип хулигани. Няма логика един човек да е нормален и културен в ежедневието си, а в един определен момент да стане изверг! Така погледнато проблемът вече става социален. Трудното време в което живеем, липсата на възпитание от родителите, практически отчайващото образование в училищата и липсата на обединяващ ги интерес сред по-малките, буквално стават причина за израстването на определени хора, които имат нужда да се самоопределят като някакви и да бранят това свое „право“ по всевъзможен начин! Аз напълно разбирам безпределната любов, кято храни даден привърженик към своя отбор, но не разбирам защо трябва да я доказва с цената на насилието! Определения от рода „най-свирепа“ публика и т.н. са глупави, защото помислете върху следното: всяка една агитка разполага с определен брой „хулигани“, които ако не присъстват на футболните срещи, няма да има насилие и грозни сцени, а от друга страна атракцията на трибуните ще продължи, защото пеенето, развяването на знамени и дори хвърлянето на димки са нещо напълно нормално и действително атрактивно. Ако аз обичам един отбор, никой и нищо не може да ме накара да обичам друг отбор, но защо трябва да доказвам любовта си по такъв идиотски начин? По-възрастните футболни запалянковци разказват, че са ходили на стадионите облечени в костюми и това е бил празник за всеки един град. Забележете кое е отчайващото: преди години феновете на футбола в България са ходили на мачове така, както сега ходят в Англия! Нямам предвид костюмите, а това, че моралът и възпитанието тук са атрофирали и са се изродили, докато футболните страшилища допреди години, английските фенове, сега ходят на мачове така, както преди деситилетия в България. Страшното е, че в главите на въпросните „футболни хулигани“ има жажда за кръв и насилие и тя не е свързана с футбола, а с желанието им за безредици. В събота в Пловдив маса народ се трепеше с бомби, камъни, колове и т.н. Всеки един от биещите се е бил потенциален УБИЕЦ ! Да, наистина убиец, защото само късметът е помогнал, за да не се стигне до жертви. Преди седем години в София убиха човек с бомба! Каква беше реакцията на „феновете“ тогава!!? Едните ревнаха към другите, че са убийци, а другите пък вдигнаха плакати „Чочо не е убиец“! И какво от това? Добре, Чочо не е убиец, но все някой е, нали? Липсата на желание за вникване в истинския проблем е най-страшното, което се случва по футболните стадиони.
2. Полицията.
Служителите на реда не са виновни за случващото се по и около стадионите в страната. Те обаче са виновни за редица други важни неща. Първата им вина е, че допуснаха през последните години хората да ги приемат като врагове, а не като хора, които защитават техните права и интереси. Най-често споменавата дума след „ченге“ е думата „корупция“ или „тъпанар“, което само по себе си показва отношението на обществото към тях. През седмицата в Пловдив се тиражираше новината, че ако управата на ПФК „Ботев“ Пловдив не си плати задълженията към полицията, то последната няма да охранява футболната среща?!? Това е безумие! Първо, откъде накъде на полицията трябва да и се плаща, за да охранява обществено мероприятие??? Та нали това и е работата! Това не е частна фирма, нали? Преди неделната среща стана ясно, че пловдивската полиция ще вземе крути мерки и всички полицаи ще бъдат вдигнати на крак, за да охраняват района около стадион „Христо Ботев“! Добре, но защо трябваше да стане „кървава събота“, за да може в неделя да се реагира адекватно? Друго доказателство за некомпетентност и глупост от органите на реда са и следните факти: преди срещата на входовете на стадиона, полицията е конфискувала над 2000 чадъра???!!! И това с цел те да не послужат като средство за причиняване на телесни повреди! Ако приемем това за нормално, то тогава какво да мислим за това, че секунди преди началото на срещата, публиката на „Ботев“ буквално заля трибуните и терена с бомби, димки и ракети???!!! Значи от цялата организация по пребъркване на феновете на входовете на стадиона излиза, че хората остават без чадърите си, но за сметка на това вътре влизат пиротехники достатъчни да съборят блок!!! Или може би полицията не знае, че феновете вкарват всички тези неща на стадионите дни преди футболната среща? Или пък не се сещат да проверят това? Каквото и да е, това показва пълна некомпетентност и невъзможност за справяне със ситуацията! И последната глупост, която за съжаление е факт е следната: много пъти фенове, които нямат нищо общо с безредиците, са пребивани от полицаи за сметка на истинските виновници!
3. Медиите.
„Златно време“ за медиите в България са последните десетина години. Колкото повече криминални деяния се извършват, толкова по-голям става техния рейтинг или тираж. Логично, но големият проблем е в това, че в много от случаите, те умишлено провокират такива деяния. Преди всеки един възлов мач започва писане на всевъзможни глупости по вестниците и взимане на идиотски интервюта по телевизите. Идва значи някакъв възлов мач и изведнъж вестниците започват: „Очакват се страхотни мелета“, „Фенове готвят линч“ и т.н. Питам: да не би някой от така наречените хулигани да ходи преди срещата в редакциите и да им казва кога, къде и какво ще се случи??? Глупости, просто по този начин тиражити се вдигат страшно много!
Грозното е, че всички журналисти са напълно наясно какво правят с тези публикации, но явно ценностната система остава на заден план в битката за привличане на внимание и правене на пари! По телевизиите пък взимат интервюта от най-отявлените футболни хулигани, като по този начин ги превръщат едва ли не в герои! Телевизионните журналисти също са напълно наясно какво провокират и правят, но явно и при тях интересът е преди всичко!
4. Държавата.
След всеки един погром по футболните стадиони, държавата „осъжда“ тези прояви и заявява, че повече не може така. Да господа, наистина не може, но нали това зависи от Вас??? Толкова години вече никой не прие един нормален закон за футболното хулиганство! Защо? Престава си нямам! В Англия има хулигани със забрани да не посещават футболни срещи до края на живота си! Тук срещу 50 лева на другия ден си отново на улицата?! Генерал Бойко Борисов единствен се опита да промени нещо, като заяви, че ще прекрати футболното първенство, но и него го спряха, като дори го обвиниха в позьорство, за да се хареса на народа! Господа, народът наистина харесва генерала, но не защото е плейбой или манекен, а защото вижда, че човекът се опитва да прави нещо в тази държава!
Има още много други фактори, които можем да изброяваме, но няма смисъл. За нас това са основните неща, които правят най-обичаната игра в света да губи от своя блясък и да се превръща в поредното безумие. Нашето лично мнение как могат да се оправят нещата е следното: прекратяване на футболното първенство за една година, приемане на истински закон за борба с футболното хулиганство, образуването на полицейски управления във всеки един град, чиято цел да бъде единствено борбата със спортното хулиганство и промяна в настройката на феновете за футболните срещи.

Георги Драгиев,Пламен Ивелинов и Петър Маринов /sportensvqt.com