Следващата американска администрация ще се сблъска с предизвикателството как да се справи с неизгодната промяна на световния баланс на силите и сериозното намаляване на влиянието на САЩ в света, пише професор Франсис Фукуяма.

Едно от нещата, което вие никога няма да чуете от Барак Обама или Джон Маккейн по време на президентската надпревара, е, че при следващата администрация главната задача на американската външна политика ще се състои в това как изящно да се справи с неизгодната промяна на световния баланс на силите и сериозното намаляване на влиянието на САЩ в света. Това въобще не е хипотетичен проблем, а предизвикателство, с което ние вече се сблъскваме днес. Неспособността да признаем тези промени особено ярко пролича по време на събитията, довели до инвазията на Русия в Грузия. От времето на Елцин се появиха редица разногласия между САЩ и руснаците, включително експанзията на НАТО, конфликтът на Балканите, въпросите за противоракетната отбрана /ПРО/, политиката спрямо Иран и защитата на човешките права в самата Русия. Дипломатическата позиция на САЩ в тогавашния й вид се състоеше в това да убеди Русия да се съгласи с всички точки от нашия списък и да се обясни на руснаците, че техните страхове и тревоги са безпочвени. САЩ никога не са разглеждали двустранните отношения като политически търг, в който американците биха могли да се откажат от каквото и да било в замяна на отстъпки от Русия. Ние се държахме, както англичанина от стария анекдот: разговаряйки с чужденеца и виждайки, че не го разбират, англичанинът започва на висок глас да повтаря думите си. Тази позиция на администрацията на Буш съответства на баланса на силите в този вид, в който той съществуваше през 90-те години на ХХ век, когато Русия бе слаба и имаше малко козове. Но ситуацията се промени. Контрастът между нахлуването на Москва в Чечения през 1994 г. и Грузия през 2008 г. е драматичен: колкото и да се възмущават американците от руското поведение в борбата с чеченския сепаратизъм, руската военна операция бе толкова некомпетентна, че, изглеждаше, няма да създаде опасни прецеденти. Днес всички мисли са насочени към това, къде ще бъде използвана мощта на Русия следващия път. Ако можехме да върнем часовника назад в ситуацията преди момента, когато с подкрепата на САЩ Косово провъзгласи своята независимост, ние бихме намерили там всички елементи за търг. Точките за ПРО и за независимостта на Косово бяха най-малко важните от списъка с нещата, към които се стремеше Америка. Първото бе безсмислен дразнител за руснаците, които никога не са вярвали на приказките на САЩ за отговор на иранската заплаха. Независимостта на Косово не направи положението на косоварите по-сигурно, затова пък създаде злощастен прецедент за легитимацията на сепаратизма, което обяснява, защо такива членове на НАТО, като Испания, не я подкрепиха. По-труден въпрос е членството на Грузия и Украйна в НАТО. Тези демократични страни заслужават мощна американска подкрепа. Но германският канцлер Ангела Меркел е права, че основната същност на алианса е формулирана в V статия /от устава на НАТО/, гарантираща, че нападението срещу един от неговите членове се разглежда като нападение срещу всички. Това означава, че САЩ трябва да бъдат готови за постоянно да разположат сили за защитата на всички членове на алианса, които са заплашени, точно както бе на границата на двете Германии по време на Студената война. Членството в НАТО не е талисман, който осигурява някаква магическа защита. Става дума за оперативно планиране и скъпо струващи задължения. Администрацията на Буш не говореше сериозно, а и не е можела, за членството на Грузия и Украйна в НАТО в аспекта на предоставяне не само на оръжия и съветници, но и на реални гаранции за сигурност от страна на въоръжените сили на САЩ. От тази гледна точка би било голяма грешка да накараме Грузия да повярва, че ние ще я приемем скоро в клуба. Впрочем осъзнаването на това, което можеше да бъде направено преди година, е безполезно сега. Администрацията на Буш превърна независимостта на Косово и системата ПРО в Полша в свършени факти, правейки невъзможно използването им като разменни монети. Не искам всичко казано да изглежда като оправдаване на поведението на Москва. Няма оправдание за контролирането на част от грузинската територия или опитите за свалянето на демократично избрания режим. Речите на Путин за грузински „геноцид“ и заговор на САЩ са тревожни припомняния за „голямата лъжа“ от съветските времена. Това, че възмущението на руснаците е напълно разбираемо, не го прави морално оправдано. Както писа деканът на Школата за държавна политика „Ли Куан Ю“ Кишоре Мабубани могъществото на САЩ през това десетилетие е подкопано заради загубата на морален авторитет. След действията на Русия американските представители официално заявиха, че „през ХХІ век държавите на нарушават суверенитета на други страни с цел смяна на режима“. Уточнението „в Европа“ малко помогна да се заглушат ехидните освирквания. Идеята за разпространение на демокрацията, напълно благородна идея, бе опетнена от асоциациите с войната в Ирак и с интересите за сигурността на САЩ. Двете предишни американски администрации можеха да приемат хегемонията на САЩ в областите на икономиката и сигурността като дадености. Следващата администрация няма да има този разкош. А следователно, главна задача пред нея ще бъде намирането на най-добрия баланс между това, което искаме, и това, което реално можем да постигнем. Това не означава отказ от идеалистически цели като разпространение на демокрацията. Но на следващия президент ще му се наложи да „детоксифицира“ /по думите на политолога Томас Карозерс/ самото понятие разпространение на демокрацията. На нас ще ни се наложи добре да помислим как можем да подкрепим Грузия и Украйна без да поемаме нови съюзнически задължения. И ние се нуждаем от конкретен план, който ще ни позволи да осигурим защитата на съществуващите членове на НАТО – особено на Полша и Балтийските страни – от разсърдената и възродила се Русия.

Франсис Фукуяма е професор по международна политическа икономика в Школата за задълбочени международни изследвания на Университета Джон Хопкинс. Той е автор на книгата „Краят на историята и последният човек“. Статията е публикувана във водещия руски бизнес вестник „Ведомости“. /БГНЕС