Световната икономика се забавя заради развиващите се страни, макар че в началото на новото хилядолетие именно те, включително групата БРИКС, съдействаха за нейния растеж.

Развиващите се страни през първото тримесечие демонстрираха най-слабият икономически растеж след кризата от 2008-2009 г. В Китай търсенето на желязна руда и други ресурси намалява, докато процъфтяващата бразилска икономика преживява рецесия, в Русия има криза, редица по-малки страни също се сблъскват с намаляването на темповете на растеж и бягството на капитали. Но съществуват и страхове, че тези проблеми сега влияят не само на тяхната икономика. Повече от 10 години световната икономика печелеше от бурното развитие на тези държави, но сега те започнаха да я забавят.

До голяма степен това е резултат от влошаващата се ситуация в страните БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/, които дълго време се смятаха за локомотив на световния растеж. Това дори може да доведе до "рецесия в световната икономика, предизвикана от развиващите се страни", смята икономистът от Oxford Economics Адам Слейтър. На страните от БРИКС се падат около 20% от световния БВП, при това две от тях – Русия и Бразилия – вече са в рецесия, а в Китай икономиката рязко се забавя, отбелязва той. Единствено Индия бележи растеж.

Забавяне на търговията Търговията е механизъм за икономическо сътрудничество. Заради спада на търсенето през първото тримесечие на 2015 г. развиващите се страни за пръв път от 2009 г. съдействаха не за увеличаването, а за намаляването на обемите на световна търговия, показва анализът на Oxford Economics. Общо 17 големи развиващи се икономики са свили търговията с 0,9 процентни пункта.

За сравнение през 2000-2014 г. благодарение на тях тя се увеличаваше с 2,5 процентни пункта, при това през този период на тях се падаше около 43,3% от световния стокооборот, според Oxford Economics.

Има признаци, че през второто тримесечие тази тенденция ще продължи. През май износът от Китай намаля /трети пореден месец/ с 2,5% на годишна база в доларово изражения, а вносът - със 17,6%. През първото тримесечие средният темп на растеж на БВП на развиващите се страни намаля до 3,5%, минимално равнище от времето на кризата, отбелязва Бхану Баведжа, началник на отдела за стратегии на Ю Би Ес за развиващите се пазари. Още по показателен е този факт, че ако не се вземе предвид Китай, в края на 2015 този показател може да се приближи до нулата, предупреждава той.

В същото време притокът на капитали в развиващите се страни, който се наблюдаваше след кризата на фона на ниските лихви в развитите държави, почти се прекрати или се смени с бягство. За последния месец бягството от дълговите пазари на развиващите се страни достигна 4,4 милиарда долара и беше максималният откакто ФЕД изрази готовност през 2013 г. да прекрати програмата за парични стимулирания, съобщиха тази седмица от Института за международни финанси.

Залозите нараснаха Ако темповете на растеж на развиващите се страни през тази година продължат да падат, това сериозно може да забави цялата световна икономика. За последен път подобно нещо се е наблюдавало през 1997-1998 г. по време на финансовата криза в Азия и Русия, но тогава развиващите страни не играеха толкова важна роля.

Сега на тях се пада над 52% от световния БВП, изчислен по паритет на покупателната способност, и около 35% от номиналния БВП, докато по време на азиатската криза тези стойности са били съответно 38% и 23%.

"По-рано говореха, че световната финансова криза е "започнала в САЩ", при това те даваха 24% от световния БВП", отбелязва Слейтър. Приносът на развиващите се страни в растежа, включително в нарастването на търговията, надхвърля тяхната тежест в световната икономика. Така през 2000-2014 г. на страните БРИК се падаше 15% от световния стокооборот, но те осигуряваха 23% от неговия растеж. Освен това нарасна и ролята на развиващите се държави в света на финансите.

По данни на Банката за международни разплащания, обемът на международните заеми отпуснати на компании и структури от развиващите се страни е достигнал 6 трилиона долара в края на 2014 г., което два пъти повече в сравнение с 1999 г.
Това започва да тревожи световните лидери. Например, министърът на финансите на Южна Корея Чой Ген Хван неотдавна заяви през "Файненшъл Таймс", че забавянето на световната икономика на фона на безпрецедентно меката парична политика представлява проблем, сравним с този, който е бил по време на кризата от 2008 г. Междувременно, ОИСР понижи прогнозата на световен икономически растеж през 2015 г. до 3,1% /през ноември прогнозата бе 3,7%/.

Свиването на търговията е най-голямата заплаха за развиващите се пазари, тя дори е по-значителна, отколкото перспективата за вдигането на лихвите от ФЕД, убеден е Бхану Баведжа. Износът намалява, по тази причина страните могат да коригират външнотърговския си баланс само чрез намаляване на вноса, отбелязва той.

Но това не решава проблемите:

"Ако вие увеличавате износа, вашата икономика расте. Но ако вие убивате търсенето, растежът съществено се забавя. Хората мислят само за ФЕД и забравят, че търговията ще се свие значително и това ще доведе до забавяне на растежа на развиващите се страни". Резултатите от влошаващата се ситуация вече се виждат.

Разликата между темповете на икономически растеж на развиващите се и развитите страни е достигнала минимално равнище за последните 15 години.
Без стимул Страните, спечелили от суровинния бум в Китай, а след това от евтините кредити на световния пазар, трудно ще намерят нов източник за растеж.

През последните 20 години увеличаването на световния обем на производство с 1 процентен пункт почти винаги е водило до ръст на обема на световната търговия с над 2 процентни пункта – това традиционно стимулираше производството в много от развиващите се държави. Според прогнозата на Баведжа, това съотношение сега ще се стабилизира на нивото от 1:1,3. Страдат не само износителите на суровини.
В Ю Би Ес са открили, че проблеми имат и износителите от производствените отрасли. Много износители на суровини се опитваха да диверсифицират своята икономика. Но, например, за Чили износът на вина не може да замени износа на мед, отбелязва Баведжа.

Някои страни могат да направят избор в полза на паричното стимулиране, други – съкращаването на разходи. Така например, Бразилия се опитва да сложи ред в бюджета си, намалявайки разходите и повишавайки данъците, макар че я заплашва продължителна рецесия.

А Унгария и Тайланд правят точно обратното, намаляват лихвите заради заплахите от дефлация. Но ако ФЕД през тази година повиши лихвите, те няма да могат да правят повече така, защото ще бъдат заплашени от масово бягство на капитали и девалвация. Логично е да се предположи, че повишаването на лихвите в САЩ ще удари развиващите се пазари, особено компаниите, които през последните 10 години активно емитираха облигации, номинирани в долари. Но някои анализатори са убедени, че това няма да доведе до прекалено сериозни последици, тъй като за последните 15 години много компании укрепиха своя баланс, отбелязва Баведжа.

Освен това, развиващите се страни извлякоха изгоди от главните тенденции от началото на столетието – ниските лихви в САЩ, икономическият растеж в Китай и глобализацията. Но не е ясно кой ще бъде следващият двигател за растеж на техните икономики и на света. "Предпоставки за колапс на развиващите се пазари няма, но също така няма такива и за растеж", заяви Баведжа. /БГНЕС
-------------
Джеймс Киндж и Джонатан Уитли. Техният анализ е публикуван във вестник "Файненшъл Таймс".