Въпросът ще има ли коалиция БСП - НДСВ след изборите се превърна в ключов още преди вота. Оказа се, че през замъглените стъкла на политическия аквариум червените рибки трудно се различават от сините и от златните и затова е нужен специален отличител, който да покаже пъстротата на плуващите във водата. Евентуална коалиция между социалистите и бившия монарх ще е тест не само за морала и принципите в политиката, но и средство за възстановяване на изгубената политическа идентичност в центъра и вдясно от него.

Още през 2001 г. НДСВ изигра ролята на алтернатива на цялата политическа класа, срещу която хората масово гласуваха. Макар НАТО, реформите и западният проект все още да стояха като пропаст между СДС и БСП, корупцията, разложението и инертността на българските политици настрои обществото срещу всички тях. НДСВ се яви като внесена отвън (от Запад) противоположност на закостенялото политическо статукво у нас. Впоследствие движението се оказа носител и продължител на икономическия прозападен модел, но дори и да не беше така, това нямаше да повлияе в голяма степен на изборните му резултати.

До края на 2001 г. със загубата на президентските избори НДСВ обезсмисли почти изцяло съществуването на СДС и поради липсата на друг равностоен субект вдясно постепенно се очерта като алтернатива на надигащата се лява вълна. С някои кадрови изключения на високите етажи управляващите напълно се вместиха в новата си десноцентристка роля в параметри като външна политика и икономически реформи. Поне на публично равнище.

В средата на 2005 г. с изключение на НДСВ и ДСБ, които нямат проблем с персонификацията заради добре разпознаваемите Симеон Сакскобургготски и Иван Костов, пред десните и центъра стои екзистенциалният проблем за липсата на ясен индивидуален политически образ. На практика между тях няма никаква разлика, ако не се броят дребнавите лични проблеми. Това ги превръща в хомогенна размита маса, която на практика е неразпознаваема извън избирателите, които практикуват биографичен вот. Но дори и за тях стои въпросът на кого по-точно да дадат "антикомунистичeския" си глас.

По един парадоксален начин БСП, чиято програма малко се различава от традиционния либерално-центристки икономически модел, е призвана да стане новият ориентир за традиционния десен избирател, като му посочи своята политическа алтернатива, която той да подкрепи. Борбата за завземането на публичния образ на "единствената алтернатива на БСП" е толкова важна, именно защото той автоматично дърпа към себе си неориентирания десен избирател, който ще иска "да спре" социалистите.

Ако БСП е достатъчно хитра, ще си избере най-удобния за бъдещи коалиционни действия опонент от дясно - центъра (НДСВ, ОДС, ДСБ) и ще го превърне в свой основен враг, с което ще качи изборния му резултат и ще му гарантира важна роля в следващия парламент или като удобна опозиция, или като по-малък съуправляващ. От своя страна партиите на Симеон, Костов и Надежда Михайлова гледат на БСП като единствено средство да направят разпознаваем образа си пред десните избиратели. Спирането на БСП неочаквано се превръща не в цел на десните, а в средство да се елиминират взаимно.

В най-привилегировано, но и най-трудно положение е НДСВ. За измъкването им от капана "единствена алтернатива на БСП" ще са им необходими лупинги от висшия политически пилотаж. Като управляващи с дясна програма НДСВ е естествена алтернатива на лявата опозиция от БСП. Но за да вземат десните гласове, на тях им трябва не просто да са алтернатива, защото много са алтернативите на левицата, а да спечелят борбата за "единствената и неповторима алтернатива на БСП". Като повтарят този израз като мантра, жълтите ще приближават крайната цел - да обезсмислят другите вдясно, но ще се отдалечават от една бленувана от мнозина коалиция БСП - НДСВ. Ако все пак такава коалиция се случи в следващия парламент и двете алтернативи станат едно цяло, цената, която ще платят политическите им ръководства, ще бъде огромен морален крах в очите на собствените им избиратели. А когато дойде време да се дели премиерският пост, един от двамата претенденти в червено и жълто ще трябва да каже завинаги "сбогом" на политическата сцена.

Все пак, докато НДСВ в лицето на Симеон Сакскобургготски все още има теоретичен шанс да остане във властта с цената на десноцентристко мнозинство плюс стария премиер, то останалите вдясно могат да кроят планове само за отделни министерски постове или за новата си тактика на старото си място - в опозиция. Присъствието в опозиция на една-две десни партии за сметка на управлението на НДСВ и БСП ще даде за първи път шанс след ерата "Виденов" десните да намерят верния си образ пред избирателите, да се очистят от труповете и да кандидатстват за властта през следващия мандат.

Тогава, ще не ще, БСП ще е успяла да възстанови двуполюсния модел за сметка на по-малките си коалиционни партньори. Влизането на центъра във властта при левицата, но с по-малък изборен резултат от нея, ще стане само на цената на отричането от собстветните му думи, че е алтернатива на БСП. За разлика от дясното и лявото, които винаги ще имат много врагове, но и много приятели, центърът има бъдеще само когато управлява сам или когато е водещ в коалицията, а не като пето колело на ляв или пък десен завой. В политиката да си отрицание на нещо ти гарантира поне дълголетие, равно на неговото.

Николай Бареков
В-к “Новинар”, 11 май 2005г.