Твърденията, че от Варна било започнало началото на края на управлението на Иван Костов са пресилени. Ако трябва да бъдем точни от Варна тръгнаха първите податки, че е възможно кликата на Командира да загуби властта си.
Варна беше просто терен - нищо повече!

В годините 1998-1999г. край морския град се концентрираха крупни интереси, които ескалираха в интригуваща (но не и уникална) вътрешна битка за преразпределяне на влиянието в дясното политическо пространство.
Битката продължи в приблизително същия формат както след местните избори през 1999 г. и 2003 г., така и след парламентарните през 2001г.
Част от играчите се оттеглиха, други се съсредоточиха в бизнес начинания, трети тръгнаха по нови партийни пътеки и т.н., но общо взето отборите се запазиха.
Малко прибързани се оказаха някои предположения (за благозвучие представяни като анализи), че кризата в дясно е лишила основните играчи от достатъчен ресурс за самосъхранение.

Всъщност, именно във Варна се появиха и първите податки, че в дясно може да бъде надскочен елементарният позиционен спор, вкарал за дълги години в калните окопи довчерашни съюзници и приятели.
Много преди настоящата демонстрация на централно ниво за затопляне на отношенията в дясно, във Варна си течеше съвсем нормална комуникация между ръководства, членове и симпатизанти на отделните формации в дясно и в центъра. За никого не са тайна добрите отношения (включително в личен план) между отделни лидери на СДС, НДСВ, ССД, БДС-Радикали, ДПС, БДФ, ВМРО, БПС и т.н.

Тези добри отношения не само се запазиха през годините - никой от никого не се е крил. Все пак не беше толкова отдавна времето, когато в столицата се надпреварваха да лаят един срещу друг, забравяйки, че основния опонент е БСП. Може да звучи абсурдно, но в голяма степен варненските депутати имат много повече проблеми в собствените си групи отколкото помежду си. Например, спокойно може да се каже, че Анелия Атанасова с демонстративната си подкрепа за червения варненски кмет Кирил Йорданов, дава публично рамо на политическата сила, която... иска вот на недоверие срещу правителството на премиера Симеон Сакскобургготски. Съвсем логично е при това положение да твърдим, че не би трябвало подобно поведение да бъде толерирано от останалите варненски депутати от НДСВ.

Фактите са такива каквито са – към днешна дата нито Кирил Йорданов се е разграничил от БСП, нито Атанасова от Кирил Йорданов. Като прибавим към тази странна компания и... хората на Иван Костов с мераците им да помагат на същата тази БСП за същия този вот, ситуацията във Варна става кристално ясна.
И обратното! Разграничавайки се от действията на БСП, сините депутати, освен че съхраняват идентичността на партията си, дават позитивен сигнал към всички в дясно. При това вече официален.

Вярно е, разбира се, и друго - картината няма нищо общо с някаква провинциална идилия. Финалът на упражнението все още е далеч, но за сметка на това преднината си я бива.

Все по-ясно става, че в дясно-центристкото политическо пространство на Варна запазеният ресурс и добрите взаимоотношения са отличен капитал, който тепърва има добри шансове за дивиденти.

Антон Луков