Носителят на наградата „Принц на Астуриас” за обществени науки за 2008 г. Цветан Тодоров днес навършва 70 г. Въпреки че от 23-годишна възраст хуманитарният учен живее и работи във Франция, в материала на Euronews от церемонията по връчването на испанския Нобел м.г. той бе наречен „български философ”.

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939-а в София в семейството на библиографа Тодор Боров. Негов дядо по майчина линия е общественикът Иван Пеев-Плачков, а брат му Иван Тодоров е известен физик. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в Софийския университет.

След като бяга във Франция през 1963 г., той развива интереса си към хуманитарните науки и се превръща в един от водачите на интелектуалното движение, наричано структурализъм. Публикувал е повече от 30 книги, включително широко известната „Новият световен безпорядък”.

По повод юбилея на Цветан Тодоров поместваме краткото интервю на Euronews, излъчено от телевизията след като той получи наградата „Принц на Астуриас” лично от испанския крал Хуан Карлос:

- Роден сте в България, но през последните 45 години живеете във Франция и пишете книгите си на френски – не намирате ли това за необикновено?
- Не го намирам за необикновено, защото много хора сменят страната си. Бих казал, че има едно предимство и това е, че човек може да се отдръпне и да гледа на нещата като външен човек... Обикновено получаваме вярванията и традициите си с майчиното мляко и в училище, това е нормално, естествено. Но възможността да се движим от страна в страна и да се погледнем с очите на чужденец ни помага да се отървем от всякакви илюзии. Мисля, че Европейският съюз предлага най-добрите условия за осъществяване на този идеал.

- В книгите си подкрепяте идеята за puissance tranquille, което се превежда от френски като „мирна сила”, която смятате, че Европейският съюз трябва да въплъщава. Какво имате предвид?
- Не съм пацифист, не отхвърлям използването на военна сила. Но Европейският съюз в момента е защитаван от НАТО, което е под доминацията на правителството на САЩ. Ако искаме Европа да има своя външна политика, трябва да има и свое отделно военно командване. Това е, което наричам „мирна сила” – не армия за нападение на чужди държави, но способна да се защитава срещу конвенционални оръжия и терористични актове.

- Бяхте против бомбардировките на НАТО в бивша Югославия и казвахте, че вместо бомби Европа и САЩ трябва да носят инвестиции. Как ви се харесва сега едностранно обявената независимост на Косово?
- Струва ми се, че сега Косово се разви в проблем за това как да се промени статуквото – защото то е признато за независима държава от редица европейски държави, но остава слабо и малко. Косово е финансова черна дупка, първо за ООН, сега за ЕС. Не мисля, че целта на ЕС е да пълни тънките портфейли на недържави.
Марти Ахтисаари, който наскоро получи Нобеловата награда за мир, се опита да извлече най-доброто от ситуацията. Бих казал, че когато бяха проведени бомбардировките, стана ясно, че тези два народа не могат да съществуват заедно, в рамките на една държава. Може би един ден ще бъде необходимо да се признае правото на косовските сърби да се присъединят към ЕС заедно със Сърбия... Колкото и да е иронично, по същите принципи на етническото прочистване, които атаката на НАТО трябваше да премахне.

- Пишете, че Турция може да се присъедини към Европейския съюз, защото е мирска държава, но Русия не може, защото е твърде голяма като размер и население. Колко далеч мислите, че могат да стигнат границите на разширяващия се съюз?
- Не мога да си представя ЕС като отворен от всички страни – мисля, че това би била различна формация на нациите, не тази, която е целта на Европейския проект. И наистина, Русия от Смоленск до Владивосток е прекалено голяма, за да си представи човек, че може някога да бъде част от ЕС, макар че руската култура е дълбоко проникната със Западни ценности.
Турция пък представлява проблем, защото ако бъде приета в ЕС, Европа изведнъж ще граничи със страни като Ирак, Иран и Сирия. Това са държави, където режимът и населението са твърде различни от европейските, за да има приближаване. Бих казал, че е в интерес на ЕС да има добри съседи, а най-добрите съседи са тези, които са близо до Европа, но не са част от нея.

- В най-скорошната ви книга „Страхът от варварите” е страхът от нещо, което заплашва да превърне всички ни във варвари – идеята за сблъсъка на цивилизациите просто повърхностна ли е или по-дълбока?
- Концепцията за „сблъсък на цивилизациите” не може да бъде разбрана на логическо или научно ниво, защото цивилизацията не отговаря на тези блокове, на тези непроницаеми единици. Сблъсъците не се състоят между отделни цивилизация, а между държави и групи от държави. Конфликтите днес не са на религиозна основа, както твърдят някои, а на политическа. Проблемът не е в Исляма, а в някои ислямски държави – но не всички.

Да вземем най-простия пример – в света днес има две теокрации, Иран и Саудитска Арабия. Едната е най-големият враг на САЩ, а другата – най-големият приятел. Книгата се казва „Страхът от варварите”, защото именно заради страха се предприемат най-неприемливите действия – ако една заплаха съществува на абстрактно ниво, то тя не е реална. Нищо не оправдава систематичното измъчване под военна протекция, което се случва сега по армейски бази в цял света, включително в базите на НАТО, където европейски войници рискуват живота си, за да може мъченията да продължават...