Празнично

Има нещо мило, има нещо красиво, има нещо много човешко в стремежите на родните управляващи да ни забавляват, радват и веселят в навечерието на светлите Рождественски чествания. Така де, стига сме се втренчвали в лошото, стига сме концентрирали вниманието си върху проблемите, достатъчно сме носили тъмните очила на песимизма. Време е за далеч по-позитивни емоции.

Нещо повече… за първи път - поне откакто се помня - старанието на овластените да внушават оптимизъм не е насочено единствено към обитателите на отредените ни от историческите обстоятелства 111 000 квадратни километра, а и към нашите братя и сестри, пръснали се по белия свят като волни “парашутчета” на погалено от игрив порив на вятъра глухарче.

Няма нищо учудващо, че именно към тези скъпи наши съплеменници се обърна тъкмо още по-милият на сърцата ни министър на икономиката и енергетиката – господин-другарят Петър Димитров. Той безспорно е светилото на нашето сегашно правителство. Той е най-интензивно генериращият гениални идеи, най-често споделящият брилянтни хрумвания и най-колоритно артикулиращият рожбите на крилатото си въображение днешен български държавник.

Той е не само най-същественият принос на родната ми Варна за окомплектоването на настоящия перфектен български Министерски съвет – този Dream team, чиято слава тепърва ще се носи от урва на урва и от век на век. Той е наистина човек с изпепеляващо сърце, стряскаща мисъл и богат набор от мистични идеи, които не пази егоистично сам за себе си, а е готов непрестанно да споделя, за да прави всекидневието ни ако не по-малко трудно, то със сигурност поне по-малко скучно.

Ще дойдат да им плащаме социални осигуровки, да им оправим зъбите, да им направим тежки и скъпо струващи операции и да ги преквалифицираме – с тези думи генетичният и интелектуален уникум Петър Димитров на практика обобщи всичко, концентрирайки в едно блестящо словосъчетание тайнственото пространство между Алфата и Омегата. Изрази съпричастност към обществената тревога от изтичането на млада (и не толкова млада) българска кръв към тежката чужбина. Даде надежда, че този процес не е необратим. Посочи факторите, които ще “обърнат” тъжната тенденция. Демонстрира ясна визия за перспективите, пред които са изправени както населението на българската държава, така и българската диаспора.

Ако имахме поне още десетина - петнайсет такива ренесансови умове (като този на Петър Димитров) вече щяхме да сме започнали да се грижим не просто за завръщането на нашите собствени хора, пръснали се по Земята, а и за наплива от чужденци, настояващи да станат наши сънародници. Но, уви, такива като Петър Димитров не се раждат всеки ден, те са по-скоро бутикови произведения и рожби на редки комбинации между ДНК и околна среда, нежели резултат от някаква чудна и благодатна поточна линия за зачеване и възпитание на гении.

Непразнично

Петре, потомъко на Димитровите, вземи се в ръце. Иди в книжарницата, купи големи количества тиксо и си залепи устата. Защото колчем тя се отвори, от нея на талази излизат такива едни безумни ужасии, които вече дори не могат и да ни развеселят, а ни докарват до суисидални настроения.

Петре, ренесансов мислителю, заглеждал ли си се нявгаш поне в някой от всичките тези наистина сърцераздирателни апели за помощ, отправяни в българското медийно пространство от страдащи и болни наши сънародници? Хората търсят пари, за да им бъдат направени скъпо струващи и животоспасяващи операции В ЧУЖБИНА, а не у нас и не благодарение на тъй безгрижно рекламираните от теб социални осигуровки.

Петре, справи ли се вече с проблема “Кремиковци”, установи ли, че любимата ти АЕЦ “Белене” ще бъде наистина безопасна, осигури ли мощности, които да приемат тъй тучно обещания от теб втечнен газ от Северна Африка, та се захвана като на конски пазар да отваряш устни кухини и да разглеждаш ситуираните вътре зъби… с такваз една прецизност?

Петре, при условие, че и правителството (в което участваш) вече признава, че финансовата и икономическа криза връхлита даже и България, имаш ли идея – евентуално – къде ще настаниш да работят и да си вадят хляба, барабар с маслото, с което те вече са свикнали, онези талази от наши сънародници, които биха се върнали в страната, за да си оправят зъбите… по твоята рецепта? Или за теб е щастие да им излекуваш и без друго здравите зъби, но е подробност фактът, че сетне те няма да има какво да дъвчат с тях?

Петре, тъкмо как си представяш, че тук бихме могли да преквалифицираме професионално хора по начин, който би им позволил утре отново да бъдат конкурентноспособни на европейския и световен пазар на труда? Това, че ти внезапно се “преквалифицира” от нищо в нещо и дори стана министър, не означава, че страната ни е шампион в успешното преквалифициране. То е само доказателство, че при това управление у нас всичко е възможно, включително и най-немислимото безумие.

Петре, за Бога, не си подавай оставката и не се връщай във Варна!!! Ти си най-доброто, което се е случвало на този кабинет, тъй като със собствената си неадекватност си се превърнал в символ на цялостната, всепоглъщаща и неприятна гротеска, която днес все още наричаме “правителството на Станишев”. Пък и – повярвай ми – във Варна си имаме достатъчно много други проблеми, та да сме заслужили и повторна среща с теб.

Оправяй зъбите на диаспората, драги ми дентален титане. Това явно ти е първата грижа. Нищо, че кризата ни се е озъбила жестоко и още догодина ще щракне с челюстите си. Със същата сила, с която – пак догодина – ще ги впие и в гръцмуля на тройната коалиция, чиито цялостна безнадеждност и социалистическо безгръбначие олицетворяваш самият ти.

Весели празници!
Жоро Георгиев