Статия във "Файненшъл Таймс" припомня отново историята на убийството на българския дисидент Георги Марков във Великобритания, правейки аналогия със скорошното дръзко и демонстративно убийство на бившия руски таен агент Александър Литвиненко.

Както и да си го помисли човек убийство с чадър изглежда едно от най-невероятните и най-невъобразими начини да отнемеш живота на някого, счита авторът на статията. На 7 септември 1978г. обаче българският дисидент Георги Марков чака на автобусна спирка близо до моста "Ватерлоо" и среща смъртта си по точно този находчив начин. Убиецът, който се намира зад него в блъсканицата изстрелва миниатюрно метално топче - не по-голямо от глава на карфица, в крака му.

В топчето е имало малко количество от смъртоносната отрова рицин. Въпреки, че е била в много малка доза, рицинът достига до всяка клетка от тялото му и блокира местата, където се произвеждат протеините. Той се разболява и вдига висока температура, тъй като имунната му система се опитва да се справи, но след три дни умира. Според статията Марков е раздразнил правителството в София с работата си като журналист в Би Би Си World Service и отровата идва като отговор.

По-нататък в статията си авторът се спира на отравянето като начин да убиеш някого. Той припомня отговорът на Умберто Еко на въпроса защо е написал "Името на розата" - "чувствах се сякаш убивам монах". За разлика от литературното "убийство", което е безнаказано, убийците на Литвиненко все още се издирват.

Всъщност според статията убийството чрез отрова крие не малко неудобства - приложена на обществено място /както в случая с Марков/ и с много бавно действие, което може да позволи на жертвата да посочи своя убиец. По-нататък в материала се припомня дълга поредица от политически убийства извършени с отрова през последните 2 500 години. Според автора може би латентността на отровата е причина тя да бъде толкова предпочитана. На Литвиненко му бяха нужни седмици, за да умре. Лекарите първоначално не успяха да поставят вярната диагноза, мислейки, че отравянето е с талий.

Скоро след като постъпва в Университетската болница в Лондон, косата му почва да пада. Според лекарите отровата е предпочитания от тайните агенти талий. След кръвните изследвания обаче се наложи да се мисли в длуга посока, като лекарите решиха, че отравянето е извършено с радиоактивния талий 201/изотоп с кратък живот/. Тестовете обаче показаха, че Литвиненко почти няма талий в кръвта си. Убиецът всъщност се оказа, че е използвал радиоактивния полоний 210, който е много по-смъртоносен. Оказа се, че Литвиненко е първата жертва на умишлено отравяне с полоний.

По много причини той изглежда много подходящ за тази цел. Не се засича по химическите анализи, а може да се установи само с микроскопски анализ. Тялото не може да изхвърли достатъчно бързо полония от тялото така че смекчи неговия ефект. Едва една милионна част от грама полоний 210 излъчва милион алфа частици в секунда и предизвиква необратими щети в клетките. Извън тялото алфа-лъчите са много уязвими и могат да бъдат спрени от нещо тънко колкото един чаршаф или дори хартия, което означава, че носенето на плутоний 210 е представлявало минимален риск за убиеца.

В по-дългосрочен план обаче полоний 210 предизвиква мутации в клетките и води до рак. Това се е случило с Ирен Жолио -Кюри, дъщерята на Мария Кюри, която първа открива полония. Ирен е била изложена случайно на действието на полоний, когато запечатана капсула, в която той се е намирал, се пръснала. Малкото количество,което тя поема се оказва достатъчно, за да причини левкемия, от която тя умира 10 години по-късно. Семейството на Литвиненко може само да се надява, че убиецът му е поел малко количество и ще последва неговата съдба в бъдеще.
Полоний 210 има период на полуразпад 138 дни, което означава, че половината от неговите атоми се унищожат след 138 дни. Половината от останалите ще се унищожат преди края на тези 138 дни и т.н. /БГНЕС