Всяка година Община - Варна и местният Общински съвет демонстрират провинциална аристократичност, раздавайки Награда “Варна” в различни области на изкуството и културата. Преди всеки 24 май присъждането на наградите предизвиква скандали и гафове, от които обаче местните велможи нито си взимат поука, нито се трогват особено. Наградите в изкуството и литературата винаги са били някак измислени, защото няма никакъв начин да се избяга от субективността им, но позорът, който и този път се разигра с избора за литературната награда “Варна” премина границата на търпимостта. И на панкоанчевизма.

На последната си общинска сесия, съветниците гласуваха литературната награда “Варна” да бъде присъдена посмъртно на поетесата Венета Мандева. Мир на праха на Венета Мандева! За мъртвите, или добро, или нищо, а и надали някой ще спори дали Венета Мандева заслужава или не тази награда. Нелепото и дори циничното в цялата тази режисирана история е, че за да вземеш литературна награда от Общината трябва или да си умрял, или да си навършил поне 70 години.

Ако си млад, талантлив поет или писател, просто няма как да ти върже зара, а не дай си боже, пък ако председателят на общинската комисия по културата и говорител на БСП-Варна Панко Анчев не те долюбва. И какво се получава? Миналата година литературната награда бе връчена на Тихомир Йорданов по случай 70-годишнината му, още по-назад - на поета Петър Алипиев - посмъртно. Тази година пак посмъртно - на Венета Мандева. Къде беше Панко Анчев и общинската комисия по култура докато тези творци бяха живи? И трябва ли във Варна творецът да умре, или да доживее 70 лета за да бъде удостоен с честта кметът да му стисне треперещата от старост ръка?!
Тази цикличност на циничността не е само обидна, тя е непростима за град, който иначе претендира да се нарича морска столица. На общинската сесия, местните парламентаристи, улисани в политическите си страсти, възторзи и падения гласуваха единодушно без да си зададат нито един от тези въпроси. А в целият фарс, наречен литературна награда “Варна” има купища питанки, които търсят своя отговор. Например:
Кой от комисията, която определя критериите и носителят на наградата изобщо вдява от литература?

Да ги изредим поименно. Председател на комисията Панко Анчев - шеф на общинската комисия по култура и говорител на БСП - Варна, литературен критик, бивш директор на издателство “Георги Бакалов” във Варна по времето на Тодор Живков, прословут във варненската литературна гилдия с непоправимите рани, които и нанесе по онова тоталитарно време. Проф. Марин Чонев - моите уважения, диригент. Чудно защо оценява не музикалните постижения, а тези в областта на изящното слово. Проф. Петър Ангелов - ръководител на ансамбъл “Варна”, сведущ по хореографските стъпки, но надали може компетентно да се изкаже откъм поетичните стъпки ямб и хорей. Димитър Калев - казват бил пишещ, дълго време не се сетих какво и кога е написал. Лошо няма, но дали точно този човек е най-качественият представител на литературната гилдия на Варна за да бъде включен в комисията по избора на лаурета на литературната награда “Варна”. Николай Димитров - пишещ, но не блестящ с постижения, освен с близостта до червената идея. Костадин Бандутов - зам-кмет по културата в Община - Варна - юрист, театрал, и той по никакъв начин несвързан с литературата. Толкова.

Това са маститите дойаени, които четейки номинираните поети и писатели трябва да отсеят кой от тях заслужава лавровия венец. Айде, бе! Ако Панко Анчев бе по-артистичен като звучене човек и бе сложил в комисията произволно подбрани няколко букиниста от варненските улици, сигурна съм, че те далеч по-прецизно щяха да подберат най-достойния. Панко Анчев обаче не вярва на букинистите. Той вярва на Партията и на приятелския и кръг. Дори и в литературата.

И така, порочната рулетка се завърта. Раздаваме си наградите посмъртно или на юбиляри, като че са Лев Николаевич Толстой и никой не си дава сметка, че наградата е за постижения в областта на литературата за отминалата година.
Що за безумие? И що за самозабравено самочувствие на съмнителен талант, който сам за себе си казва: “Винаги съм искал да бъда различен, да се отделям от другите, да стоя над тях.” / “Тъмната стая”, Панко Анчев, сп. “Везни” бр. 4-5, 2001г./ И не е ли отвратително варненската община, респективно общинската комисия по култура да подари почестите си на варненските литературни творци не приживе, а когато вече са Отвъд!

Иначе през изминалата година, точно във Варна се роди публицистичната книга на Валери Станков “Няма такава България”, която наскоро взе наградата за публицистика на името на Богомил Нонев. Стойностна книга издаде и Кирил Аспарухов - “Завеса! Музите въздишат...”. Поетична книга излезе и от Елка Няголова. Трябва ли да изреждам всички поименно за да се сети за тях Панко Анчев и подредената от него “правилна” комисия?

Който познава лицето Панко Анчев иронично ще ми подхвърли, че задавам риторични въпроси. Полезно е обаче да се обърнем мъничко назад и да припомним на непосветените кой всъщност е сегашният председател на общинската комисия по култура?

Преди Десети ноември Варна имаше плеяда поети, обединени под крилата на литературните клубове на Атанас Мочуров и Кольо Севов. Млади тогава поети и писатели, талантливи и чепати, образували по естествен път едно литературно общество на своеобразни бродяги, които никой никога не приемаше официално, а наужким. Защото официално крепостта на варненското издателство “Георги Бакалов” бе в ръчичките на тогавашния и директор Панко Анчев.

Нито един варненски поет не издаде книга във варненското издателство “Георги Бакалов”! По времето на Панко Анчев съмнителни поети и поетеси печатаха книжките си във Варна, а варненските поети се скитаха по столичните или пловдивските издателства за да пробият. По онова време в кафенето на писателите, същите тези поети, чиито съдби се разбиваха като парченцата лед в чашите им с водка, наричаха Панко Анчев “сатрап на варненската литература”. Навярно звучи жестоко и силно, но си беше чистата истина. Кого да извикаме за свидетел? Покойният Владо Левков? Снежана Иларионова? Аврам Аврамов? Петър Желев? Емил Иванов? Марин Маринов? Красимир Машев?

---

Продължава тук...