В своята лъчезарна и почти детинска наивност вече бях решил, че на практика всичко сме видели в рамките на прословутия преход и всяка възможна глупост ни е минала през главите. Че ще бъде трудно оттук насетне да бъдем изненадани с нещо особено екстравагантно и неочаквано. Че процесите, които формират всекидневието ни, криво ляво са влезли в някакъв коловоз на сравнително спокойна предвидимост.

Подобна самоувереност от моя страна нямаше начин своевременно да не бъде наказана от хода на събитията и това, разбира се, се случи. Варна осъмна тези дни не с какво да е, а с Варненски революционен комитет!

Сещате се – става въпрос за структурата, която си спретнаха около 17-те партии и обществени организации, противопоставящи се на назначаването на представител на ДПС за областен управител на морската столица.

“Братя, падне ли Варна, губим България!” – ревнаха с гороломен патос революционните комити, очевидно пропуснали да отбележат обстоятелството, че от Паметната битка на народите през 1444-та до 2005-та са минали доста годинки. Сетне – досущ в духа на изконните традиции на революционните комитети - съставиха план за блокиране на града, като постановиха жителите от кой район къде ще правят блокади. Тези от район “Приморски”, мъдро заявиха неоапостолите, ще вдигнат барикади по пътя към Златни пясъци и Каменар, докато онези от централната част трябвало да окупират сградите на гарата и областната управа. За пощата, мандрата и кметството нищо не се казва, но пък за революционно бдителната част от населението на район “Младост” е отредена отговорната мисия да си блокират собствения квартал, така че пиле да не може да прехвъкне, камо ли областен управител от ДПС, влачещ подире си три синджира роби.

Не бих се учудил ако научим, че комитите, като запорожци същи, в момента са се събрали някъде да пишат писмо до султана, или пък кроят вятърничеви планове, как да драснат клечката на Цариград. То, зер, нашата черква там е желязна, ще оцелее, така че какво има да се плашим.

Вероятно между недоволните и участниците в протестите има и хора искрени. Но няма как да не забележим, че най-активните комити се оказват все хора най-съмнителни – стари червени и ченгеджийски (в лошия смисъл на думата) кримки, да не говорим за Дружеството за приятелство с народите на ОНД и Русия. А това е доста показателен факт. Показателен за това, че БСП, наследницата на Комунистическата партия, все пак не успя да избегне и своето собствено разцепление. То дойде по линия най-вече на определени и не особено чистоплътни икономико-политически интереси, както националистическата нотка в случая е по-скоро средство за осъществяването (или поне преследването) на тези интереси, отколкото някакъв внезапен прилив на истински и съдържателен патриотизъм.

Тъкмо това е реалната причина за пръкването на “Атака”, например. И тъкмо това прави нескопосно нелепи опитите от страна на така наречените проевропейски леви да я причислят към автентичното дясно политическо пространство. Дори най-беглото проследяване на генезиса на тази формация е достатъчно, за да се убеди човек в безпредметността на подобни твърдения. Както и в това, че зад очевадно циркаджийската фасада на Варненския революционен комитет всъщност се провежда един съвсем друг “мач”.

Често се отправят упреци по адрес на Симеон Сакскобургготски, че е разбил политическата система в България. Личното ми мнение е, че тези упреци не са съвсем неоснователни, тъкмо напротив. Но, замислете се, на какво сме свидетели в момента – и не е ли това заплаха тази тенденция да бъде задълбочена в посока едно вредно и злонамерено заличаване в общественото съзнание на понятия като ляво и дясно и преминаване към примитивно-просташка плоскост българин – небългарин, българска партия – небългарска партия.

Надявам се, че няма да бъда разбран погрешно. Не защитавам Доган, нито пък ДПС. Аз също съм отвратен от техния етноопортюнизъм, както и от безочливите им постулати за обръча от фирми. Намирам за безобразен начина, по който тези хора умишлено капсулират собствения си електорат, пречат на неговото пълноценно интегриране в обществото и съзнателно го държат сравнително (подчертавам сравнително) нискообразован и изостанал в икономическо отношение. В някаква степен съм склонен да приема, че в момента сме свидетели на класическа ситуация от типа “каквото повикало, такова се обадило”. Проблемът обаче е там, че това, което се обажда сега, по никакъв начин не е по-читаво от онова, което го е повикало.

Нима някой си прави илюзията, че само ДПС разчита на подобен “обръч от фирми”? И толкова ли е фундаментално важно, толкова ли по-добре ще ни накара да се чувстваме това, да бъдем обирани и правени на маймуни от зевзеци, които са етнически българи (ченгета, приятели на народите от ОНД и Русия или добринмитевци, както вече се е случвало), стига само това да не го правят зевзеци, които не са етнически българи? Защото тъкмо за това, струва ми се, иде реч в момента. Не как да направим така, че да не се краде и злоупотребява, а кой да получи възможността да краде и злоупотребява, като се насажда противно идиотската идея, че не е редно ако това го прави един Доган, но пък, видите ли, е съвсем поносимо и дори високопатриотично, ако го върши някой Драган.

Простете, но лично аз не съм в състояние да приема подобна постановка. Тя е тъпа и порочна, тя ни връща даже не в “първи клас”, а директно към забавачницата. Тя не помага за преодоляването на едно повсеместно безобразие, а определя в чии ръце може да бъде предоставяна възможността за правенето на безобразия и в чии – не. И накрая – тя е естествен резултат от феодалното отношение на цялата ни “политическа класа” и всичките ни партии, без изключение, към правенето на политика. Това отношение, между другото, бе доста ясно изразено от нелепите формулировки на Антония Първанова например, за това, че при определянето на областни управители НДСВ трябвало да получи излаз на море!!!

Не знам за какво ви напомня тази скудоумица, но лично аз се сещам за един друг популярен в недалечното минало (и също феодален по духа си) израз, който обясняваше, че на Изток България граничи с Премянов! А като се сетя за този израз, косата ми (кой знае защо) настръхва точно толкова, колкото и от перспективата ДПС да определи следващия областен управител на Варна. Ако не и мъничко повече.

В трепетно очакване на чутовните блокадни действия от страна на героичния Варненски революциионен комитет, които вероятно ще се провалят по-трогателно и от Старозагорското въстание, както и на деня, в който по почина на Първанова и Премянов ще доживеем и лозунг от типа ““Атака” на три морета!” , не ми остава нищо друго, освен да се надявам, че приятелят ми Тони Луков е бил прав, когато тези дни изтъкна, че варненецът е твърде хладнокръвен и достатъчно интелигентен, за да се хване на толкова нескопосно заметнати въдици и тъй неубедителни псевдопатриотични примамки.


Жоро Георгиев