В ерата на технологиите, когато ни залива всякаква информация от къде ли не, в забързаното ежедневие едва ли се замисляме каква информация поемаме и колко вярна е тя. 

Фалшивите новини се раждат лесно, разпространяват се лесно и лесно се вярва в тях. Достатъчен е един повод, една известна личност и сцена за изява. Най-често мишени на фалшивите новини стават хората на властта. А жертви са читателите.

Няма да ги чуете по радиото или да ги видите по телевизията. В телевизионните медии и в радиата информацията има източник и щателно се проверява, като се отразяват и двете гледни точки, а шансът да се натъкнете  на подобна новина е нищожен.

Ще ги прочетете, защото се разпространяват чрез електронните медии, тъй като е трудно да бъдат подведени под отговорност. Сайтовете са еднодневки, или ако не са, то е трудно да се проследи кой точно стои зад тях.

Как се създава фалшива новина? Много е просто. Достатъчно е да си настъпил интересите на някого или просто да си политически неизгоден.

Или пък прекалено компетентен, което пречи на въртенето на далавери. Модерният начин да се справят с теб е да те очернят. Лошият имидж в ерата на технологиите е новото „мутренско“ предупреждение. Заменихме бейзболната бухалка с очернящи думи, прилагателни, които изграждат един коренно различен образ - скандалният.

Отмина времето на заплахите, дойде времето на охулването, оплюването и очернянето на имиджа, за който нашите родни политици харчат хиляди левове.

Всичко е игра на думи. Компетентен се превръща в токсичен, можещ и знаещ - в скандален или просто вменяване на вина с цел дискредитиране – „участник в сделка“, вместо „изказал се по темата общински съветник“.

Въпрос на прилагателни. Прилагателни, които всъщност са съществителни, облечени в грозни думи, чиято единствена цел е да ви изравни със земята. 

И така всеки попаднал на мушката на създателите на фалшивите новини се сдобива с прозвища и прякори, които повтаряни с години, се превръщат в нарицателни.

Примери много - пред очите ни всеки ден. Лесно е да сложиш прилагателно пред име, което познават и малките деца - „скандалният министър“ или „министърът“... разликата се вижда с просто око.

Подмяната на думи и добавянето на прилагателни няма друга цел освен оплюването – най-новото оръжие срещу неудобните. И докато има хора, които вярват в това, което им се напише без посочен източник, ще има жертви, ще има и поръчители.

Геновева Михайлова