Много е опасно да си купиш фабрика (за илюзии) на 8 септември при положение, че на 9-ти се приземяваш пред „страшния съд” на европейската взискателност в Брюксел. Това е голямото предизвикателство пред Бойко Борисов на първия му европейски изпит като министър-председател.

Българският премиерски самолет както никога е натоварен с позитиви на едно кратко, но заредено с горивото на големите очаквания и успешния старт управление. На борда си носи похвалата на „Уолстрийт джърнал” (макар и персонално отправена към финансовия министър Симеон Дянков), новината за разблокирането на 19 милиона евро по програма САПАРД (като индикация за нови възможни жестове на ЕС) и невероятното събитие: повдигнатото обвинение към бившия министър Валери Цветанов.

Най-вече носи подкрепата на около две трети от населението, според последните социологически проучвания – небивал тласък през последните 20 години за едно стартиращо управление.

Носи и една загадка (за нас): какво точно си казаха Борисов и Путин седмица преди посещението му в Брюксел, когато по очевидното настояване на руския премиер двамата се срещнаха в Гданск. Разбираемо е, че на Борисов му е трудно да спази обещания от него принцип на прозрачното управление, когато става дума руския натиск. Дано поне бъде напълно откровен пред европейските партньори, защото на България й предстои да се бори наново за тяхното доверие след ролята си на руски троянски кон в задния й двор.

Дали откровеността на премиера в най-острото му досега изявление срещу президента Първанов не е част от цялата тази картина? Колкото и емоционално да изглежда неговото избухване, когато косвено нарече „дебилни” съветите на Първанов да бъде създадено специално звено за борба с извънредните ситуации, време е да се поучим от собствените си грешки в оценката си за „избухливия” Борисов. Защото някак си много на място избухна- именно преди полета за Брюксел, където поради сервилната си политика към Путин българският президент вече поне от година и половина на практика е нежелан събеседник.

Ситуацията прилича малко на романа на Тургенев „В навечерието”. Драма с българско участие на руски фон, но този път с решаващата роля на европейската „армия от чиновници”, както понякога презрително наричат брюкселската администрация. Не можем да си позволим лукса на евроскептицизма – той е за напреднали европейци. Нито пък прекаления оптимизъм е полезен за нас.

Остава ни да закопчеем коланите и да си пожелаем мека кацане обратно на територията на реализма. Защото ни предстои пътуване през турболенцията на циклоните и антициклоните, които се вихреха при тройната коалиция и заради които ни раздрусаха със санкции. И само антикорупционните мерки, свързани с повдигнати обвинения, няма да са достатъчни, за да си настъпи затопляне от Запад, откъдето очакваме размразяване на стотици милиони субсидии, без които, по признание на новата власт, просто няма да решим належащите икономически и зависещите от тях социални задачи.

Не настъпи ли лелеяното подобряване на жизнения стандарт, никакви други подвизи на Бойко Борисов няма да натежат на кантара на обществената оценка. Вече му се наложи да говори за замразяване (този път не на еврофондове) на пенсии и заплати. Вярно е, че е все още е на етапа, когато е напълно прав да обвини за наложителността на ограниченията на бюджетните разходи предишното управление. Но само след половин-една година, никой вече няма слуша подобни аргументи.

Предишните властелини, на които „дължим” този хал, са се спотаили и прелистват злорадо страниците на календара. Всичките няма как да бъдат привикани при прокурора- това е част от реализма, за който става дума. Те също знаят, че истинска подкрепа за икономиката на този етап може да дойде само от фондовете на ЕС. Без нея омагьосаният кръг на недоволството неминуемо ще се завърти отново.

Такава е картинката в навечерието на 9 септември- първото посещение на премиера Борисов в Брюксел.
Иво Инджев/ivo.bg