След седмица Мартин Димитров и Румен Христов отиват на балотаж за председател на СДС. От двамата определено бих предпочел да спечели Мартин – както вероятно ще се случи. Това обаче ще е пирова победа, защото няма да е избор нито на нов политик, а още по-малко на нова политика. Ще е като игра на монети, при която и двамата играчи избират „ези”, защото и от двете страни на монетата им има ГЕРБ. Не знам за демокрацията, но денят, в който Димитров или Христов заведат СДС при Борисов, ще е лош за СДС. Всъщност ще е последният.

Ако искаше да оцелее в сериозната политика, СДС беше длъжно да се преоснове – тоест да се изгради наново като политическа партия. По принцип такъв процес започва от ръководството. Ако беше направено добре, това усилие можеше да върне сериозни и авторитетни хора в СДС и да привлече нови. Можеше да провокира първият сериозен политически разговор в България от години, в който може би много политически активни хора щяха да се включат.

Сега подобно нещо няма да се случи. Прави ли си някой илюзии, че ГЕРБерите ще възстановят дясното пространство и чрез него – политиката в България? Територията на дясното мислене е върху разума и морала. Какъв разум и морал има – и кога изобщо е имало – в ГЕРБ? А всъщност имаше ли ги и в СДС?

СДС не можа да роди нов проект за бъдещето след НАТО и ЕС (които изобщоне бяха десни каузи, а само националин цели по дългия и след неделя -окончателно изоставен от СДС път към Свободата). Ако някой от десните лидери през всичките тези години можеше да формулира проект за бъдещето, все щеше да го направи. И да започне да търси подкрепа за него сред обществото. Не би. СДС не случи на лидери. А може би не случи и на членове?

Избирайки тихомълком или с фанфари, тичешком или с прибежки и припълзявания, напролет да се влее в ГЕРБ, СДС отказа да търси и намира отговори на важните за десните хора в България въпроси. Тези хора няма как да бъдат убедени да подкрепят СДС на каквито и да е избори оттук нататък. Зестрата, която ще занесат от Раковска в НДК, ще бъде много, много сиромашка. И ще стане повод за развод - ако изобщо се стигне до брак между Димитров (Христов) и Борисов.

Така става вяв всяка паритя, в която години наред именно хората, които влизат в нея, за да помагат при постигането на определена политика или кауза, са пренебрегвани и изолирани. Когато се стимулират само тези, които успяват да се харесат на ръководството, и които най-често се оказват мотивирани само от личната си изгода. Когато придворната атмосфера подменя политическото поведение. Тогава обикновените симпатизанти губят своето представителство в партията. Така беше в СДС. Два пъти по така е в ГЕРБ.

В неделя СДС изгуби себе си. Беше неизбежно - всъщност трябваше отдавна да се случи. Това не трябва да ни радва, но и няма защо да тъжим. Деветнадесет години стигат. Времето е наше.
Калин Манолов
Още материали от същия автор на kalin-manolov.blog.co.uk