Никой не подлага на съмнение енергията на Никола Саркози. През първите сто дни на президентския пост френският президент се сдружи с американския си колега Джордж Буш по време на пикник в ранчото на клана Буш в щата Мейн, като така поправи влошените американо-френски отношения. Саркози наложи 50-процентов таван на индивидуалните данъци и позволи на съпругата си да обере славата от освобождаването на българските заложници в Либия. Външният министър на Саркози - Бернар Кушнер, посети Багдад миналата седмица и заяви, че светът трябва да играе по-голяма роля в Ирак. Заради тази своя енергия и заради тези първи постижения обаче Саркози нервира колегите в Европа.

Възхваляван в миналото като политикът с ново лице, който беше избран с мисията да промени Франция, Саркози сега се държи до известна степен като политик, който е натоварен с мандата да оглави цяла Европа. Освен това докато у дома той лавираше между държавната власт и пазарните решения, то на европейската сцена неговата склонност да контролира всичко в икономическото планиране излезе на преден план.

По време на срещата на върха на държавните членки на ЕС юни Саркози изнесе лекция на колегите си за положителните аспекти на защитата на търговията, настоя за трайна роля на Франция в европейския консорциум, който притежава Еърбъс (Airbus), и упражни натиск върху министрите от еврозоната да отпуснат на Франция повече време, за да се справи с бюджетния си дефицит. Но може би най-голямата изненада, която поднесе неговото правителство, беше да предложението за по-голям политически контрол на независимата Европейска централна банка (ЕЦБ), последвано от намека, че еврогрупата служи за противотежест на банката, заплашващ по този начин крайъгълния камък на свободата и ефективността на европейския общ пазар.

Относно изказванията с политическа насоченост на Саркози, европейските лидери заявиха, че засега запазват за себе си своята оценка за новоизбрания френски президент. Но първите действия на Саркози също му спечелиха такива прякори като "дразнител", "грандоман" и "малкия Наполеон". До известна степен европейското недоволство от действията на Саркози се дължи на разликите в стила на поведение между него и някои европейски лидери. За мнозина начинът, по който Саркози нахлува на международната сцена, за да открадне успехите на другите, намирисва на шоуманщина.

Двойствената роля, която изигра неговата бляскава съпруга Сесилия в спасяването на българските заложници, ядоса европейските съюзници на Саркози, посветили години на преговорите за освобождаването на българите. Европейските лидери бяха разгневени също и от последвалите това освобождение новини, че Саркози е сключил сделка, за да продаде на Триполи оръжия и ядрен реактор за централа за обезсоляване на морска вода. "Сключвайки тази сделка с Либия, Саркози се показа като ловък опортюнист", твърди Хюго Брейди, изследовател от Центъра за европейска реформа.

Нещо повече от това. Младият (52-годишен) президент е коренно различен от предшественика си Жак Ширак, опитен политик, владеещ отлично европейския стил на постигането на консенсуси. Саркози няма време за губене или търпение за подобни дипломатически подробности, твърди Патрик Вейл, политолог от парижката университет Сорбона. В сравнение с него германската канцлерка Ангела Меркел предпочита да споделя славата с други и да постига консенсус. "Тя обича да извлича най-доброто от всеки един аргумент и твърди, че тази съвкупност е по-добра от отделните части", смята Джаксън Джейнс, директор на Американския институт за съвременни германски изследвания. "Саркози не гледа на различията по подобен начин. Той гледа на тях повече като на сбор от нули", допълва Джейнс.

Саркози хвърли мнозина в недоумение по редица въпроси. Малко след като стана новият президент на Франция например, той неочаквано обяви, че Доминик Строс-Кан, икономист и политик тежка категория от Социалистическата партия, която Саркози току-що беше разгромил, ще бъде френското предложение за президент на Международния валутен фонд (МВФ). И докато това предложение беше хитър политически ход у дома, с който Саркози успя да неутрализира политическите си опоненти, то не беше приветствано от такива страни като Полша и Италия, които имаха свои собствени кандидати за този пост.

По време на предизборната си кампания Саркози намекна, че ЕЦБ трябва да действа отвъд мандата си да управлява инфлацията и да насочи вниманието си в допълнение на това си задължение върху растежа и създаването на работни места. Подобно изказване е израз на желанието на Франция да се меси в работата на ключовия компонент за стабилността на финансовите пазари. Заради това предложение Саркози си навлече сразяващи критики. "Не мисля, че на ЕЦБ може да се гледа или
трябва да се гледа като на куче на каишка", възмути се германският финансов министър Пеер Щайнбрюк.

След като Саркози влезе в Елисейския дворец, той продължи да говори за начини за намаляване на властта на ЕЦБ. По-късно новият френски президент изпрати на лидерите на Г-7 надменно писмо, в което ги инструктира да обърнат по-голямо внимание на кризата с ипотечните кредити в САЩ, сякаш те вече не го бяха направили. На срещата на министрите на финансите от еврозоната Саркози каза, че Франция може да има нужда от удължаване до 2012 г. - тоест с две години повече, на крайния срок, който Жак Ширак прие, за да се справи с бюджетния дефицит, като се аргументира, че се нуждае от време, за да могат реформите да заработят.

Засега Саркози изглежда по-заинтересован да дисциплинира пазарите, вместо да приеме пазарната дисциплина. През юни той заяви по време на Европейския съвет, че думата "протекционизъм" вече не е табу. "Саркози по същество е либерално настроен политик, който има склонност да се меси", твърди Холгер Шмидинг, европейски експерт в Лондон на Банк ъф Америка (Bank of America). Засега Европа тръпне в големи очаквания за това, както ще може да направи Саркози. Пътуването на Кушнер до Ирак миналата седмица беше най-ясният сигнал, даден от Франция досега, че няма да се срамува да скъса с наследството на Ширак.

Според Чарлз Купчан, европейски експерт в Съвета за външни отношения, въпреки заядливите критики, европейците приемат перспективата за една функционираща Франция. "От отхвърлянето на Договора за европейската конституция до края на президенството на Ширак френското правителство в действителност беше прекратило дейността си", допълва Купчан. "Сега Франция си има един много популярен президент, с много силен мандат и с още по-силна вътрешно и външно политическа програма. Това допринася за чувството, че Европа сега има попътен вятър в платната си", допълва експертът.

Във Франция показното поведение на Саркози му спечели голяма популярност. Френските гласоподаватели обичат способността му да обезоръжава неприятелите си, като често пъти им дава власт. Кушнер, подобно на Строс-Кан е социалист. Обществото харесва и готовността на Саркози да защитава френските интереси и да играе ролята на герой на международната сцена. Одобрението за Саркози е 65 процента. Като демонстрира желанието си за контрол над европейското икономическо планиране, Саркози напълно основателно може да претендира, че е защитник на френската икономика.

Така че, когато дойде моментът той да извърши трудни промени, на него ще се гледа като на непокорен реформатор, а не като на идеолог, оставил нещата на самотек. Със сигурност нищо не е загубено във връзка със Саркози. Неговите действия, които сега обиждат неговите съюзници, ще му позволят да извърши промяната, пред която те толкова се страхуват да се изправят.
Адам Кушнер, Newsweek - vsekiden.com