В дискусиите за исляма, разпалили след терористичните удари на 11 септември 2001, се възобнови едно понятие, възникнало още през 90-те години: "евро-ислям". Басам Тиби от Гьотинген използва това понятие за описание на реалностите в Европа и за да подчертае, че ислямът и модерното време са съвместими и могат да съжителстват едновременно. Басам Тиби е от Сирия, следвал е в Германия и е професор по политология в Гьотинген. Мюслимите живеят в европейски страни, защото по различни причини вече не могат или не искат да се завърнат в родината си - само в Германия те са над 3 милиона, във Франция - 5 милиона, във Великобритания - 2 милиона.

Фарук Сен, директор на центъра за турски изследвания харакктеризира исляма в Германия и хвърля поглед към други европейски страни: "В Германия имаме по-скоро турски ислям. Над два милиона и половина мюсюлмани са от Турция, около 200 хиляди - от Босна. Ако погледнем към Франция, обаче, ще видим, че там ислямът се интерпретира по-различно, защото тук живеят мюсюлмани главно от Тунис, Мароко и Алжир. В Англия живеят 2 милиона мюсюлмани, които идват от Индия и Пакистан, т.е. това е индийско-пакистански ислям."

Откакто сред нас живеят мюсюлмани, хилядолетното отношение между Изтока и Запада е придобило ново качество, смята Йоханес Кандел от фондацията "Фридрих Еберт". Едва от няколко години поне в Германия темата за религиите е навлязла и в политическите съображения за интеграцията. Кандел констатира:
"Ислямът в Европа очевидно става проблем в момента, когато мюсюлманите започват да формулират пред обществото религиозните си интереси и излизат от сянката на чисто имиграционни си статус, статуса си на икономически имигранти. Като мюсюлмани те съзнателно подчертават, че искат да живеят в Европа."

Според Фарук Сен евро-ислямът се характеризира с отхвърляне на шериата и лаицизма, с обединяване на ислямския начин на живот с нормите на индустриалното общество. Характерни за евро-исляма са и верността към конституцията, приемането на демокрацията и плурализма. Както показва опита на много хора в Европа, конфликти се разпалват обаче не само в това отношение, а и по отношение на редица културни и религиозни практики. Според данни от една анкета, направена по поръчка на германското вътрешно министерство, само 7% от анкетираните окачествяват себе си като строго религиозни. Две трети споделят, че са религиозни, а една четвърт - като по-скоро нерелигиозни. 3% не приемат исляма.

За много мюсюлмани "евро-ислям" е привлекателно понятие, защото, както внушават мюсюлманските критици, с "евро-исляма" ще се създаде нещо напълно ново и то ще бъде разбирано от всички мюсюлмани като "истинския ислям". Много пъти са правени предложения да се говори по-скоро за европейски ислям или за мюсюлманите в Европа, които търсят свой собствен път. Мехмет Сейхун от Турско-ислямския съюз в Германия, например, е за универсалните ценности на исляма и отхвърля евро-исляма. Както стана ясно и на конференцията, мненията относно евро-исляма са твърде разноречиви. Факт е обаче, че от живеещите в Европа 3 милиона и 800 хиляди имигранти от Турция близо една трета са приели гражданството на страната, в която живеят - недвусмислена крачка по пътя към интеграцията.

Дойче веле
В-к “Монитор”, 4 март 2003г.