Продължение...

---

Какво е различното?

Според мен тъкмо това е и най-важното. Когато Франция гласува “против”, това беше гласуване и срещу съзряната от нейните избиратели “опасност” от либерализация на общата европейска икономика. Още от “татово” време помним, че – мине се не мине и седмица – идваха новини за протести и стачки на френските фермери, на френските служители от обществения транспорт, на френските тези и на френските онези, а от време на време дори и на вренските еди кои си. Накрая, обикновено, правителството и работодателите отстъпваха.

Като цяло днес Франция, въпреки така нареченото си “дясно” управление продължава да бъде “лява” държава, а абсурдът е, че в тези дни тя е дори по-лява и от Русия, макар и само поради причината, че никой не знае, каква държава е, все пак, Русия.

Заради това, струва ми се, французите гласуваха с “не” на референдума, за да запазят социални придобивки, постигнати чрез държавно-корпоративни споразумения, които могат да бъдат сравнени единствено с тези, които съществуват в Германия, за да не дам по-неприятния пример с произведенията на Оруел.

От друга страна е Холандия. Това е земята, където се е развил и от където се е разпространил още преди това, което днес наричаме Ренесанс, активният капитализъм. И днес, между другото, ако ви интересува сериозна търговия с диаманти, няма нужда да ходите до Ню Йорк или Лондон – вашето място е в Амстердам.

В Холандия не обръщат внимание на повечето европейски норми, които те разглеждат като предразсъдаци. На всяка осма улица ще си купите ганджа, а на всяка втора – платена любов.

Не се наемам да твърдя, кой от двата модела – френският или холандският – е непременно по-добър. Но е очевидно, че докато за французите предложеният им договор за Евроконституция се оказа твърде либерален, то за холандците, май, бе точно обратното. Казано по-просто – едните искат пожизнена застраховка, докато другите предпочитат свобода за действие.

Какъв е непретенциозният извод?

Непретенциозният извод е, че цялата истерия около резултатите от референдумите във Франция и Холандия е излишна и преекспонирана. Отхвърлянето на проекта за Евроконституция от страна на две държави-учредителки на организацията не е драма. Просто стана това, че един доста прибързан текст, съчинен от група еврофедералисти с чиновнически манталитет, водени от един бивш френски Президент, бе отхвърлен първо от съгражданите на този някогашен президент, а после и в други европейски държави – почти като в реклама за произведен в Гърция сладолед.

Това най-накрая дава сериозен повод на Европа да се замисли. Да осъзнае, че федералистките напъни са поставяне на каруцата пред магарето. Да разбере, че не могат да бъдат току така създадени Европейски съединени щати, та дори и да бъдат наречени само Европейски съюз.

Между другото, непосредствено след масовото “отдръпване” на европейските колониални сили от Африка, в Гана и Конго също се появиха афроентусиасти, които искаха да обединяват целия “Черен континент” в една обща федерация. Те дори искаха да копират щатската идея със звездите върху знамето, само дето при тях звездите щяха да бъдат черни.

Нищо не се получи. Там, във всяка държава, средно по пет племена, кои в патриархални, кои в матриархални отношения, се колят помежду си. Истина е, при нас, в Стария свят, това вече няма да се случи (ако изключим Баския и Северна Ирландия). Но на този континент има глутница от държави, които се познават отдавна, обичат се отдавна по едни причини, мразят се още по-отдавна по серия други, имат различни цели и още по-различни непосредствени интереси.

Оставете тези държави на мира. Не ги обединявайте изкуствено в политически съюз. Помогнете им да търгуват и правят бизнес без пречки. Ако това се случи, след някое и друго десетилетие... ще дойде и другото.

Жоро Георгиев