„Няма изход. Няма резултат, който да обявим”, с тези думи на германския канцлер Ангела Меркел започна вторият ден от срещата на Европейски съвет в Брюкслел. Липсата на решения в ЕС и този път означава липса на консенсус. Сега несъгласните са Великобритания и Полша. Поляците не приемат германското предложение за нов механизъм на разпредление на гласовете в Съвета на министрите, органа, който взима най-важните решения в Европа. Англичаните искат ЕС да не се меси в няколко важни за Лондон сфери като наказателното законодателство, трудовото право, външната политика и социалните въпроси. И докато двете страни спорят за детайли от настоящите или за историята, Франция торпилира принципа на „свободната конкуренция” и го замени със „социална сплотеност”.
Европа от пазар към социализъм

Докато преди срещата на върха в Брюсел, всички се бяха вторачили в това, какво искат Полша и Великобритания, троянският кон на ЕС дойде от Франция. Френската делегация внесе предложение, с което се иска промяна на един от фундаментите, върху които е създаден общия пазар в ЕС –„свободната конкуренция” без държавна намеса. Исканията са този принцип да бъде заменен със фразеология за „социална пазарна икономика” и за „пълна заетост”. Така след 50 години, през които Европа се кълнеше, че е основана на свободния пазар и в същото време поставяше всевъзможни регулации пред либерализацията на различните пазари на стои и услуги, днес Европейският съюз се отказва от свободната пазарна икономика.

Франция прокарва вижданията си за ЕС

Разбира се, един от двигателите на тази изцяло социалистическа промяна е иначе десният президент на Франция Никола Саркози. Г-н Саркози в крайна сметка успя да се пребори за това отделните държави в ЕС да могат да предоставят държавна помощ на компании и да се месят на различните пазари.

Френската десница услужливо побутна ЕС към социализма и ограничената от държавата икономика, като вместо текста, който гарантира, че не трябда да има изкривявания на конкуренцията, в новия договор на ЕС ще присъстват словосъчетанията „социална сплотеност” и „пълна заетост”. Такава терминология, разбира се ,изглежда красиво, но отваря трайно пътя към запазване на статуквото в ЕС. Което означава, че богатият европейски Запад ще остане със затворени пазари и регулации, които спират растежа на по-новите членове на ЕС като България или Румъния.

Предложението на „десния френски президент” означава, че европейските страни ще мога да наливат държавни пари в големите национални компании, които те определят като стратегически за националните си икономики. Което пък автоматично блокира възможността от действието на пазарни ефекти, които биха накарани например една английска или германска компания да купят френска или испанска телекомуникационна компания. Досега субсидирането на националните монополи бе забранено от общите институции на ЕС и въпреки това националните правителства намираха вратички, за да избягват европейските регулации.

Има, разбира се, възможност френското предложение в крайна сметка да бъде отхвърлено или както обикновено става в Европа, да бъде елегантно блокирано с изрично позоваване на това, че ЕС все пак се крепи на свободния пазар. Това е вариант, предложен от Германия, но той може да бъде реализиран в допълнителен текст, който се намира в друг параграф на новия договор за ЕС.

Ще остане ли независима Европейската централна банка?

Френските искания за замяна на „свободната конкуренция” със „социална сплотеност” и „пълна заетост” изглеждат бюрократично приемливи на фона на следващото предложение на политиците от Париж. С него Франция иска на Европейската централна банка да бъдат поставени функциите да „промотира икономическия растеж”. Досега банката бе силно независима от политиците и бе фокусирана изцяло върху това да държи инфлацията под контрол.

С френското предложение европейската банка се превръща в уникална смес между банкова институция и ПР агенция на еврозоната. Което пък дава добре възможности на политиците да се бъркат в работата й. За начало, разбира се, косвено!
Димитър Аврамов, Брюксел
Bulgarian Post