Освен че събра десет пъти повече пари, отколкото струва реализацията му, филмът предизвика в САЩ вълна от негодувание сред еврейската общност. Някои нейни лидери направо обвиниха сценариста и режисьора Мел Гибсън, че бил един от най-отявлените днешни антисемити. По простата причина, че лентата му повдига едва ли не извечния въпрос кой всъщност уби Исус Христос? Дори авторитетният американски седмичник "Нюз уик" го постави на корицата си на фона на окървавения Джеймс Клейвизел в ролята на Спасителя. Защото според написаните през последния половин век учебници по история, виновник за неговата кончина е осъдилият го на смърт римски наместник в Галилея Пилат Понтийски. Но в течение на почти две хилядолетия преди това християнската църква сочи с пръст като истински палачи на Исус Христос евреите в Йерусалим. Каквото прави за своите критикари с езика на киното и Мел Гибсън. А в името на разправата с евреите заради причинените мъки на Божия син през Средновековието са били организирани кръстоносните походи. Това е в основата и на нацисткия холокост.

Иначе "Страстта Христова" разказва за познати до болка събития - последните 12 часа от земния живот на Спасителя след залавянето му в маслиновата гора. На сутринта Исус е изправен на съд по бързата процедура за приписваните му престъпления, като решаващата дума за съдбата му принадлежи на Пилат. Той обаче трябва да се съобрази със становището на Синедриона.

Това е висшият еврейски политически, религиозен и съдебен съвет. И когато императорският наместник дава думата на неговите членове, за да се произнесат по това какво заслужава Христос за деянията си, те отсичат: "Разпни го!" Само че във филма на Мел Гибсън това правят не познатите от иконографията строги старци, а озверели и жадни за кръв Кайфа и компания. Които дават тон на тълпата от свадливи свои съплеменници да крещи неистово "Разпнат!" и "На кръста!", да къпе в гнусни храчки Христос и да бразди плътта му с камъни като на най-долно псе. В същото време Пилат Понтийски е представен в съвсем човешка светлина, колеблив, склонен на милост. Та червеният цвят на насилието струи от всякъде, на моменти сцените са направо апотеоз на жестокостта и независимо, че диалогът е на арамейски и на латински, те се запомнят както творбите на Микеланджело и Караваджо, за които преводач не е нужен. Ето, затова най-вече филмът стана фокус за еврейския гняв, като начало в Америка.

---

Продължава тук...