- Г-н Бакърджиев, навършиха се 15 години от създаването на СДС. Партията беше и на власт, и в опозиция. Каква беше цената на промяната? От какво се роди СДС? През какво премина и какво не бива да забравя?
- СДС беше символ на синята идея, каузата на демокрацията. Преди 15 години близо 3 милиона българи тръгнахме да променяме България, носехме в сърцата си демократичната кауза и работихме за възраждането и стабилността в нашата държава. В изминалото време видяхме и възходи и падения, тръгвахме нагоре, после надолу. Едно остана безспорно - това е демократичният път на България. И това, убеден съм, е най-важното, защото България има нужда от дясно управление, защото е в преход от социализъм към пазарно стопанство.
В другите бивши соцстрани нещата бяха решени бързо. Техните "СДС"-та да ги нарека, които се създадоха 1989 - 1990 година, изкараха по един мандат и поеха "лошите", тежки, неотложни мерки. Някъде 1993 - 1994 година загубиха властта. Дойде отново лявата власт, тя изкара един мандат и вече 1997 - 1998 година повечето "СДС"-та в бившите соцстрани се разпаднаха. Изиграха своята историческа роля. И се появиха нови, млади европейски десни партии.
В България ние както винаги правим всичко наопаки. Всичко побългаряваме. Така ни се случи и този път. СДС премина през три основни периода в своето развитие. Първият беше романтичният период. СДС в началото на прехода - един съюз, един конгломерат от различни хора, партии и политически ценности. Вторият СДС - отборът на промените. 1996 година издигнахме Петър Стоянов, спечелихме с него изборите. 1997 година - протестите, после изборите, голямото парламентарно мнозинство, изправяне на държавата на крака. Това беше новата вълна в СДС. За съжаление този син отбор беше умишлено разбит. Сега се опитваме да съберем отделните части. Мисля, че стартът е даден. Така СДС започва третия си период - превръщането си в модерна политическа формация, която налага добронамерен тон и търси консолидация вдясно.
- Оптимист ли сте за бъдещето на СДС?
- В СДС имам много приятели и в парламентарната група, и в структурите в София, и в цялата страна. Това ми дава оптимизъм, че имаме с кого да работим и занапред. Разбиването на десния модел и на синята кауза нанесе тежки поражения. Разпиляването накара мнозина да се дистанцират изцяло от политиката, а друга, още по-голяма част не може да се ориентира в пъзела от партии, съюзи и коалиции. Ако има пространство, което се нуждае от преподреждане, то е дясното. Това, което стартирахме на 10 ноември в София, примера, който дадохме тези 11 десни формации и което ще продължим сега във Варна е наистина верният път за българската десница.
- Защо обединението вдясно е дразнител за Костов?
- Имаше три ясни теми, по които ние бяхме различни. Първата тема беше темата за управлението. Като участник в Министерския съвет на първото правителство, което е с най-високия рейтинг до ден-днешен, въпреки че беше обезглавено, ние спорихме за това, че освен успехи имахме и доста грешки и тези грешки трябва да бъдат казвани и коригирани. Иван Костов и хората около него не приемаха, че можем да грешим. Те се смятат за безпогрешни, за безгрешници. Второ - начинът на правене на политика в СДС. Командир, класни, дружинни - това беше техният начин. Ние бяхме хора, които искаха демокрация, спорове, диалог. И трето - отношението с останалите политически формации. Моето убеждение както и това на колегите, голяма част от които и досега са в СДС, е, че трябва да има партниране, трябва да има добронамереност. Костов затвори коалиционната политика на СДС. В процеса на консолидация на десноцентристкото простраство обаче има място за всички. Вратата е отворена за тези, които имат желание и добронамереност да се включат. Не само ние от формацията ОДА, а и останалите партньори показаха искреното си желание десницата да се събере.
- Тъй като костовизмът вирее, когато другите са разделени, каква мислите, че е положителната страна от срещите на десните? Не са ли те закъснели?
- ДСБ не пести сили и средства за непрекъснати атаки срещу усилията на тези 11 формации да търсят пътя един към друг. След като призна за реформирана Социалистическата партия, лидерът на ДСБ ще очаква да му върнат жеста и да го признаят за тяхна алтернатива. А БСП харесва Костов. Той остава единственият, който не може да се обедини с повечето партии вдясно. Много удобно за БСП. Помните модела на покойния Андрей Луканов - от едната страна са "бившите" комунисти, от другата са реформираните пак бивши комунисти, само че покръстени като демократи.
- Богомил Бонев обяви, че Костов е агент на руското военно разузнаване. Отново имаше порой от компромати. Какво според Вас ще се случи, ако Костов застане на детектора на лъжата?
- Вярвайте ми, ще е голяма забава. Напоследък Костов изглежда все по-изнервен и все повече се обърква. В думите и поведението му все повече място намират неистини и откровени клевети. Според мен хората го разбират и без детектор на лъжата.
- Какво е мнението Ви относно твърдението, че СДС ограби това, което можа, а другото минира, за да може да се взриви при други правителства?
- В тези пет години, които минаха и които разбиха и много силно нараниха дясното пространство, се казаха много думи, случиха се много неща. Тази рана е дълбока. Трябва да я лекуваме бавно и внимателно. Пред нас има два пътя: единият е да продължим разнобоя, дрязгите, да търсим различията помежду си, да оставим личния и партиен егоизъм да надделеят - това за нас е грешният път. Другият, верният път е консолидацията на дясното пространство. Общото в принципите, приоритетите и визията за бъдещото управление на страната ни е много повече от нюансите и детайлите, които ни различават. Големият въпрос е ще можем ли в тези 7 месеца да се убедим един друг, че трябва да бъдем заедно!
- Каква е целта на размяната на удара между Костов и прокуратурата? Има ли поръчител на атаките срещу Костов?
- Аз вярвам, че истината рано или късно излиза на бял свят. "Господ забавя, но не забравя". В този смисъл всеки бере плодовете на това, което е засял. Колкото до "доклада менте" на Атанасов, самият Иван Костов заяви на висок глас "Да! Разбира се, аз го поръчах." Това е поръчителят.

---

Продължава тук...