- Г-н Бакърджиев, преди години Вие проведохте едни считани за успешни преговори с „Газпром” за доставка на синьо гориво за България. Считате ли, че интересите на страната можеха да бъдат защитени по-добре и да се избегне настоящата криза след преговорите, водени от Румен Овчаров?
- Това, на което сме свидетели, е една новогодишна честитка от Румен Овчаров за целия български народ. Като започнем от цялата индустрия на България, минем през химическите производства, през керамичните, стъкларските заводи, през оранжериите и стигнем до бита, до парното и до всеки българин, който пряко е лишен от природен газ. Румен Овчаров направи нещо, което България не помни. Той подписа дългосрочни договори с Русия; каза, че всичко е гарантирано и както виждате гаранцията остава само в полза на Москва. Няма такъв прецедент, няма такова престъпно отношение към България в най-новата ни история. Факт е, че колкото повече се опитваш да угодничиш на Москва, толкова по-малко се съобразяват с теб.

- Кой носи отговорност за създалата се в момента кризисна ситуация?
- Нека да изясня. Преди 10 г., когато водихме тежките преговори с Москва и с „Газпром”, ситуацията беше доста по-различна. Тогава РАО „Газпром” беше преобладаващо частна компания и руските политици, и вицепремиерите, с които аз се срещах, и министрите казваха: Ние се опитваме да ви съдействаме, но „Газпром” е частно акционерно дружество и ще трябва да водите преговори директно с Рем Вяхирев и неговите заместници. Затова се наложи аз като вицепремиер да преговарям с търговски представител. Оттогава нещата се промениха основно и сега „Газпром” е преобладаващо държавна компания. Тоест каквото каже руското правителство, това правят представителите на „Газпром”. Така че на чисто политическо ниво, първо, има нерешен проблем. Имаше фанфари, имаше тъпани, когато Сергей Станишев и Путин се прегръщаха и подписваха спогодбите, които изработи Румен Овчаров.
Сега не чувам нито президент, нито премиер, нито министри да правят връзка с политиците в Москва и да питат какво става с ангажиментите между двете правителства. Второ, чисто икономически това, което се случва, е безпрецедентно. Затова че Русия има проблем с някаква трета държава, това можеше да е Украйна, можеше да е и друга държава, се лишава един партньор какъвто е България. И тук веднага излиза следният въпрос: В такъв случай кой договори и какво договори миналите две години, за да стигнем дотук Русия по този престъпен начин да се отнася с България? Според мен Румен Овчаров е за линчуване. Не е за упрек, той е за линч... Да ви кажа, ако това продължи повече от седмица, резултатът ще бъде катастрофален за държавата ни. Не знам дали си дават сметка политиците в момента, които не се занимават с енергетика, какво ще се случи с икономиката на България, ако тази криза продължи повече от 4-5 дни.

- Какви именно ще са последствията за страната от тази криза?
- Да започна с това, че газовото находище в Чирен не е толкова находище, колкото един своеобразен резервоар, в който България разполага с около 1 млрд. куб. м, които са за екстрени ситуации. Но това не е кофа, която можеш да изсипеш, за да захраниш България. Това, което може да се направи, е да се устиска седмица-две при едно спряно подаване на природен газ за страната ни. Оттам насетне няма кой как да компенсира. Докато едни топлофикации могат да преминат алтернативно на мазут, за да произвеждат своите продукти, то химическата промишленост, металургичните комбинати, стъкларските и керамичните заводи, оранжериите, производството на зеленчуци и стигнем до това, което чух днес, че при недостатъчна мощ спира производството и добивът на руди – абсолютно всичко е поставено пред огромна заплаха. При спиране на природния газ там няма с какво да замениш мощности и да направиш производство. Аз наистина мисля, че в рамките само на няколко денонощия този проблем трябва да бъде решен междудържавно, а не по търговски път.

- А настоящата ситуация можеше ли да бъде предречена и да бъдат взети мерки, с които да се избегне кризата?
- Аз казах одеве и на ваши колеги, че от 1989-90 г. Русия замени танковете и ракетите с оръжието енергоизточници. Преди влизаше с танкове и войски в Източна Европа и газеше държавите, сега си позволява да врътва кранчето, като блокира цели държави. Такова поведение според мен трябваше да бъде предвидено от сегашните управляващи, още повече, че в началото на 2006-а имахме абсолютно същия случай; следващата година и отново по Нова година имаше катаклизъм в отношенията между Украйна и Русия. Нека не забравяме, че двете държави в момента водят „война” за нови договори, за нови цени и за нови условия по транзитите през Украйна. Българските управници винаги трябва да имат едно наум, че при такъв конфликт сме зависими. А като говоря за управници, нека да добавя и това, че Европа може би най-сетне ще разбере, че предоверяване на Русия никога не бива да има и че алтернативния път „Набуко” е решението на задачата. Не „Южен поток”, отново и изцяло на руски газ, който да минава по друго трасе, а друг природен газ, който да не преминава през Русия – това е спасение и това е алтернатива и мисля, че този път ще има забързване на проекта.

- „Набуко” ли е единственият вариант, при който България може да защити интересите си?
- Нямаме друг начин, за да осигурим алтернативно захранване. Втечненият газ, който е третият вариант, е много скъп като съоръжение. Тепърва за изграждането ще трябват милиарди за нашите пристанища, за да можем да развием подобно алтернативно снабдяване. Единственото спасение за България е проектът „Набуко” – природен газ, който да пристига в Европа през трасето Турция – България.