- Г-н Бакърджиев, оптимист ли сте за евентуално единодействие на десницата в България за изборите и доколко е разумно – според вас – присъствието или отсъствието на една или друга личност от листите да се оказва, едва ли не, най-важната тема днес?
- Действително е ужасно разпиляване това, което става в последните два месеца. Вместо всички усилия да бъдат насочени към конкретни действия за обединение на десницата на прехода, всички се занимаваме с Иван Костов и ДСБ. За съжаление, Иван Костов се оказва оснвна пречка за обединението в дясно. Аз съм споделял и пред останалите колеги от десницата и пред формацията „Радикали”, че за да се постигне обединение, разбира се, всеки един от лидерите, които са участвали в прехода и волно или неволно са участвали в процесите на разцепление, виждайки, че пречат, трябва да направят крачка встрани. Че аз съм готов евентуално да направя тази крачка, съм декларирал и пред ръководството на СДС. Става дума за добронамереност, ако видиш, че може да се постигне добър резултат и общ успех... За съжаление, при Иван Костов нещата не стоят така.

- Тоест Вие не очаквате Иван Костов да направи тази крачка?
- Иван Костов до тук никога не е правил такава крачка. Всичките му крачки отговарят на реализация на личното му его. В България нямаме пример за толкова алчен политик към властта и към постовете, за съжаление. Той много ми прилича на Александър Томов – президента на ЦСКА; това е някакво майсторство, всичко, което вземеш в ръцете си и започваш да ръководиш, да го унищожаваш. Мисля, че Иван Костов дори надмина Александър Томов...

- Неговото оттегляне ли ще е залогът за общи действия?
- Разбира се. Тук не става дума за семейни отношения, тук става дума за един отбор, който в годините свърши много работа. Играчите в този отбор натрупаха много история заедно и много истории помежду си. Тези истории между отделните личности започват да тежат, те пречат на обединителния процес. Трябва да отървем хората от тези отношения и да им помогнем да се съберат заедно и усилията да се насочат към събирането на този разбит отбор, а не към личната реализация на всеки един от тях.

- Като че ли старите десни партии, тоест СДС и неговите производни, вече са се примирили, че ако ще участват в едно следващо управление, това ще стане в ролята на младши партньори на ГЕРБ. Доколко стабилно би могло да бъде бъдещото партньорство с нея и какви са рисковете, които то крие?
- Социологическите проучвания дават четири формации, които категорично влизат в следващия парламент и там безспорно лидер е ГЕРБ на Бойко Борисов, а на трето място е „Атака” на Волен Сидеров. В момента в парламента има 14 партии, които са произлезли от СДС и ОДС и повярвайте ми, още дузина независими депутати, които също са произлезли от СДС и ОДС. Това е показател за ядрен разпад на десницата. Докато лявото стои консолидирано и единно, то в дясно има един нов проект, който е ГЕРБ, с едно ново доверие и очакване към Бойко Борисов, и един разпад на автентичната десница на прехода, която последните 20 г. всички ние градяхме. Не само национално-носталгично е необходимо тази десница да се обедини, необходимо е, защото ГЕРБ има нужда от партньор в бъдещия парламент, от мнозинство – за да направи коалиция, за да състави кабинет и да поеме отговорност за управлението на България.

Безспорно е, че имаме категорична необходимост от алтернатива и от смяна на това управление. Но по данните на социолозите ГЕРБ не може да състави самостоятелно мнозинство и тъкмо затова е толкова важно обединението на дясното. Ще бъда на 100 процента откровен. Мисли ли някой в България, че ако Костов беше на мястото на Бойко Борисов и водеше ГЕРБ, а не ДСБ, и очакваше 35 – 40 % на изборите, щеше да се занимава с останалите малки десни партии и да прави някакво обединение? Разбира се, че не. За първи път Иван Костов говори за обединение сега, когато вижда, че потъва, когато вижда, че се срива и че хората не го искат и няма да го подкрепят. Това е циничното в поведението му.

- А не смятате ли, че е рисковано едно такова партньорство с ГЕРБ, доколкото в много отношения партията на Борисов продължава да бъде неясна?
- Истината е, че една партия се доказва, когато има конкретни ангажименти. В момента в Народното събрание има само един депутат от ГЕРБ и няма как да добием представа за парламентарните й данни, да речем. Имаме примерите за кметовете, които бяха избрани в голяма част от областните и средните градове на България, ще добием представа и ако ГЕРБ влезе във властта. Между впрочем това към момента не е сигурно, ако няма друг партньор. Как управлява една партия, дали е дясна, дали е лява, не зависи само от боядисването на социологическите проучвания, а от конкретните стъпки в данъчна политика, в социална политика, в държавническо отношение към опозицията, ако щете, към ЕС, към нашите партньори на Балканите – това формира политиката и това ще ни даде представа кой кой е в България.

- А доколко би било основателно да се твърди, че резултатите от предстоящите избори ще решат дали старите десни партии в България изобщо ще имат някакво бъдеще, или ще бъдат обречени на окончателно изчезване?
- От точно две години ние от съюз „Радикали” и представителите на клуб „Сенатор”, в който влизат министри, областни управители и народни представители от 37-о, 38-о и 39-о Народно събрание, работим по десния проект на България. Нашето мнение е, че в този си вид дясното не може да присъства занапред, то е прекалено сепарирано на базата на многото лидери, които искат да бъдат вождове, а не на някакви идеологически, икономически или принципни различия.

Този нов десен проект може да се изгради по два начина – или около СДС с разпускането на останалите малки десни формации, или всички малки десни формации да се разпуснат и да се изгради един нов субект. И пак казвам, много е важно лидерите на държавата и на СДС, и на десните партии на прехода трябва да направят крачка встрани и да работят за нов десен субект, начело на който да бъдат нови хора, ненатоварени и необременени – това е бъдещето.

Диана Стоева