- Г-н Бакърджиев, доколко е нормално, според Вас, една официално сключена сделка да бъде предоговаряна, преди да е изтекъл, приетият и от двете страни при подписването срок на нейната валидност? Беше ли това неизбежно?
- Няколко големи изненади има в тази сделка. Първата голяма изненада е, че България много бързо се разтича да предоговори един много изгоден за нас договор. Той беше доказано най-изгодният договор за цяла Източна и Централна Европа. Второ, целите преговори станаха в абсолютна тъмнина и непрозрачност и странна незаинтересованост от страна на медиите. И трето, декларира се, че новите договори няма да бъдат оповестени държавно, за да не се нарушава търговска тайна.

От тези три констатации възникват няколко въпроса. Единият е какъв е смисълът на един дългосрочен договор, когато той ще се продоговаря непрекъснато? И каква е логиката да има един договор до 2006г, като няма гаранция, че до 3 години Русия няма да поиска да предоговаря, защото така им е хрумнало. Тачи чевръста, бърза намеса на Румен Овчаров не е изненадваща. Нека да си припомним, че той беше министърът в правителството на Жан Виденов, който гласува българските тръбопроводи да бъдат дадени на руски компании. Това се случи 29 декември 1996г. на тайно заседание на Министерски съвет.

За мен не е никаква изненада, че сега, точно след 10 години, отново от Румен Овчаров в правителството на БСП, е готов да дава и българското участие в тръбопровода Бургас – Александрупулис на Русия и атомната електроцентрала в Белене да се даде на Русия и газовите договори и сделки да се дадат в интерес на Русия. Те просто работят за Русия, не за България.

- Редно ли е опозиционните представители в парламента, както и обществото като цяло, да бъдат държани в неведение за конкретните параметри на споразумението? Не са ли тези обяснения за конфиденциалност твърде удобно извинение, за да бъдат приети условия, които са в ущърб на нашите интереси?
- Първо в опозицията не се чуха нито ясно, нито силни, нито верни гласове по протичането на тази сделка. Аз си спомням цялата 1997г. и цялата 1998г. каква истерия беше в България, когато водих преговорите с Москва, с Газпром и с други представители на бранша. Сега всички угодно мълчат, включително опозицията. По темата за природния газ се изказаха всякакви – стоматолози, филолози, художници, композитори. Но нито един път не беше потърсено мнението на експертите в енергийната сфера, тези който договаряхме преди 10 години параметрите на договора с Русия. И това не е случайно.

А колкото да скриването на параметрите от обществото и опозицията, в една търговска сделка, разбира се, има клаузи или параметри, които да не се оповестяват на пресконференции или на площада. Но те задължително трябва да бъдат оповестени пред членовете на съответните комисии на закрито заседание на парламента, на тези които всъщност пряко ги касае вземането на подобни решения. В българската държава има правила и тези правила задължават изпълнителната власт да се отчита и да уведомява за всички предприемани действия. Това са най-напред Народното събрание, отделните структури към парламента и разбира се голяма част от структурите на гражданското общество. Такова нещо просто не беше направено.

- От това, което все пак Ви е известно, какви са минусите или евентуалните плюсове за България от споразумението с Газпром?
- Плюсове няма никакви. Никой не трябва да си прави илюзии, че в момента Румен Овчаров договаря по-добри условия за България. Това е несериозно. Искането беше от страна на Русия и интересите, които се задоволяват в момента са в полза на Русия. Тоест, България губи от тези договори.

Резултатът ще бъде 40 до 50% по-скъп природен газ в рамките на следващите 2-3 години. Българинът ще го усети по джоба си две до три години, но тогава сигурно Овчаров няма да е министър на енергетиката и на икономиката и някъде доволно ще потрива ръчички. За съжаление, нито медиите, нито структурите в обществото реагираха адекватно по време на една година, водене на задкулисни, неизгодни за България преговори за природния газ.

- Доколко са основателни все по-често артикулираните опасения, че България се превръща в опасно зависима от Русия страна в енергийната област, което би я направила лесен обект и на политически натиск от страна на Москва?
- Голяма част от държавите в Европа са 100% енергийно зависими, но това не ги прави 100% енергийно зависими от Русия или само от една държава. В случая винаги когато дойде БСП на власт, така ни навързва с Русия, че огромният ни труд към Европа, към ЕС и към структурите на НАТО в голямата си част се поставя под огромно съмнение.

- Какво би трябвало и какво би могла да направи България от тук нататък, за да защити националните си и икономически интереси в енергийната сфера?
- В момента националните стратегически и енергийно интереси на България се продават на безценица. Това се прави от БСП абсолютно безпардонно. При положение, че явно няма гражданско общество и будна съвест на медийна колегия, резултатите ще бъдат ужасяващи. Българинът ще ги изпита след известно време.


*Евгений Бакърджиев е бивш вицепремиер на България, сключил предишния договор с “Газпром”.