Тя стана една… Културна манджа с грозде. Едни казват, че готвят конкурс за Румен Серафимов за мястото на Бандутов, други пък твърдят, че отзад напирал някой друг. Отзад, отпред, съвсем се обърках! Сигурното е едно – Екатерина Втора тропа с краче.
Прочетох с нескрит интерес публикацията “Кметът отстреля Бандутов и се наведе удобно на червените” във варненския седмичник “167 часа Варна”, в която ми е отредена една от главните роли.

Вярно е, че съм червен до дъно и че не обичам Костадин Бандутов.

Още по-неоспорим е фактът, че писах писмо до кмета Кирил Йорданов, в което поисках главата на Бандутов. Този човек ме дразни, ах, как ме дразни! Откъде накъде Бандутов ще бъде културтрегер №1 на Варна, когато именно аз и никой друг оглавява комисията по култура в Общинския съвет? А аз съм известна личност. Може и да съм джудже, както ме наричате, но и джуджетата са дали нещо на Варна. Определяте ме като сатрап на варненската литература. И какъв сатрап бях аз? Куцо, кьораво и сакато се изживяваше по мое време за поет и писател и искаха да ги издавам във варненското издателство “Георги Бакалов”, чийто директор бях по Татово време.

Джудже, джудже, ама проявих сталински характер и не пуснах аванта на никого!

Та сега един Бандутов ще ми се опре. Всъщност, ако трябва да бъда докрай честен, аз май нямах кой знае каква роля в отстрелването му от кмета. Защото “167 часа Варна” може да знае много неща, но със сигурност не знае всичко. И аз, в името на варненската култура, ще осветля общинарските дворове. Истината е, че аз и поета Валери Станков не го обичам. И той ме дразни. Какъв поет е Валери Станков, бе? Цял живот съм писал литературна критика и като се завра в моята “Тъмна стая” - поет до поета, обаче Валери Станков никакъв го няма. Та представете си всемирното нахалство – Костадин Бандутов предлага на кмета да даде награда на Валери Станков за литература отделно от награда „Варна”. И Кирил Йорданов, моля ви се, му уйдиса на акъла. Е, това вече ме вбеси и преля чашата –

кои са тия шушумиги, дето ще прескачат класата на Панко Анчев?

Сън не спах, ходих, тичах, рових, писах, въртях ги и суках и нашите другари по партия, за да вземат главата на Бандутов. Нищо не ставаше обаче. Големи сделки, големи натискания, кметът аха-аха поддаде, аха-аха се дръпне. Направо ме обзе вселенско отчаяние. И изведнъж - о, миг, поспри! – на сцената с ослепителна осанка, с неотразима мощ и очарование тропна с крак една жена. Каква ти жена, направо Екатерина Втора! И понеже навсякъде, когато нещо се закучи, върви максимата “Търсете жената!”, работата стана.

Малко ме е яд, че вместо аз да съм главният главорезач, ролята бе поверена на Екатерина Втора,

обаче с руснаците имам печален опит и гледам да не се мешам много-много с тях. Защото преди време разгласих, че съм мъкнал на рамо пияния шеф на Съюза на писателите на прием в руското консулство и веднага ми лепнаха прозвището “Всички пияни, само Панко Анчев тавряз!” Аз много се отплесвам, ще ми простите, но сега вече ще я караме по същество. Защото пак започнах да се дразня. Когато на 5 януари кметът извика в кабинета си Костадин Бандутов и му каза, че по взаимно съгласие трябва да си обира крушите, в културната дирекция нямаха и хабер какво точно се случва. Докато подскачах от радост, аз обаче разузнах къде е заровено кучето. Всичко лъсна още на следващия ден –

още не беше изстинал столът на Бандутов, а в общината се заговори, че документи за конкурса подал изкуствоведът Румен Серафимов.

Бре, да му се не види! - викам си. Как пък тоя човек е подготвил толкова скорострелно медицинско, свидетелство за съдимост и всякаквите му там документи. Като че ли е знаел предварително, мама му стара! После пък източниците ми, които по обясними причини държат на анонимността си, казаха, че черно на бяло още документи на Серафимов не били подадени. Да, ама що пък неговото име изплува, а? Панко Анчев може да е джудже, ама не е прост! Кметът набързо обнародва във вестниците, че обявява конкурс за шеф на дирекция “Култура, вероизповедания и медии” и сега, тука малко не съм съгласен, ама тури един смешен срок за подаване на документи – десетина-петнайсет дни. Аз може и да съм джудже, ама от време на време си задавам въпроси. Що така се бърза,а? Ами много просто, за да не могат да се явят достатъчно много хора. Защото за конкурса всеки трябва да е подготвил концепция по отношение на управлението на варненските културни институции. А как се пише концепция за десет дни?
Румен Серафимов обаче май пишел концепция от месеци насам.

Просто защото е бил предупреден от някого. От кого? Шерше ла фам!

Позарових носле аз като едно джудже насам-натам и подочух някои неща. Още с идеята за разделянето на дирекцията “Младежки дейности и спорт” и по искане на кмета създаване на отделна дирекция “Младежки дейности” нашият бащица Кирил Йорданов силно настоявал детските театрални фестивали да минели от “Културата” към “Младежки дейности”. Обяснили му, че общината всъщност не прави детски фестивали, а само ги подпомага, но той не та не. В същото време всички сме изключително впечатлени, че Екатерина Втора рисува. И то как рисува! А освен че рисува, и подарява благотворително своите картини. Каква Екатерина Втора ще бъде, ако не го прави за децата и за светлинни, детски и всякакви други фестивали. Браво, казвам аз и горчиво съжалявам, че съм станал литературен критик, а не изкуствовед като Румен Серафимов. Ако ми беше развита повече епифизата, щях да проявя повече интиуция и сега щях да съм на мястото на Румен Серафимов, за да разяснявам на Екатерина Втора, че по художествено майсторство се доближава най-малко до Моне.

---

Продължава тук...