Париж и Хага ще се съобразят с общественото мнение на французите и холандците, разтревожени от разширяването на ЕС, когато взимат решение за възможността за едногодишно отлагане на присъединяването на Румъния и България в ЕС, казват дипломати. Това пише Марк Бойндерман от EUobserver.

Миналата есен Комисарят по разширяването, г-н Оли Рен, предупречи че Европейската Комисия може да отложи планираното за 1.01.2007 г. присъединяване на двете страни, ако реформите в правосъдната система и борбата с корупцията продължават да се бавят. Официалната препоръка от ЕК ще бъде представена през месец май. Но дипломати заявиха за Euobserver, че общественото мнение ще бъде “фактор” както за Франция, така и за Холандия, когато тези две страни решават за възможността за отлагане на членството – въпреки официалната линия, че календарът зависел единствено от изпълняването на европейските стандарти. "Никоя държава не може да пренебрегва общественото мнение", заяви френски дипломат, цитиран в публикацията на EUobserver. Опасението на Френските и холандските граждани относно разширяването, са считани като една от причините, довели до отхвърлянето на Европейската конституция миналата година. Реална възможност?

Присъединителните договори подписани от Брюксел с Букурещ и София съдържат клауза, която дава възможност влизането през 2007 да бъде отложено за 2008 , ако подготовката по присъединяването е незадоволителна. Но не всички европейски дипломати оценяват възможността за отлагане като реалистична. “Нещо извънредно сериозно трябва да се случи за да бъде отложено присъединяването” казва един от тях. Това би било “много лош сигнал” за региона. Друг източник посочи, "Съществува голяма вероятност комисията да изрази положително становище" в своя доклад през май, като се позовава на временен документ на изпълнителната власт на ЕС, който все още не е публично оповестен и понастоящем е разпратен за съгласуване в представителствата на държавите-членки. И най-вече – Франция е традиционен съюзник на Румъния, и вместо с това, е вероятно да предпочете “да поласкае” общественото мнение на своите граждани със следващо разширяване на ЕС – със Западните Балкани и Турция.

Френският парламент на скоро прие поправка в конституцията си за обществен референдум за всяко следващо разширяване след това на Румъния, България и Хърватия. Въпреки това Париж и Хага все още могат да използват възможността за отлагане, предвидена в договора за присъединяване като средство за строги предпазни разпоредби, ако страните се присъединят, както е предвидено през 2007г. Дори и при влизане в ЕС догодина, договорите за присъединяване на двете страни предвиждат изключване на Румъния и България от специфични сфери в европейската политика, главно правосъдие и вътрешни работи , както и от части от общия пазар. “Истинският въпрос не е кога страните ще станат членки, а какъв тип членство ще получат”, казва Марин Лесенски, анализатор в Института за регионални и международни изследвания в София. България може да се окаже изключена от съдебното сътрудничество в ЕС, отбеляза Лесенски.

Гергана Нушева , експерт от Centre for European Policy Studies (CEPS), каза, че България е могла да направи повече в реформата на съдебната си система откакто през есента Европейската комисия е предупредила за необходимостта от това. “Говори се за реформи, но реалния напредък е малък. Можеше да се прокарат поправките в конституцията променящи имунитета на магистратите, но съдебната власт оказа голяма съпротива, допълни тя. Отлагането – добра идея? Политически експерти изказват противоречиви мнения за това, дали вероятността за едногодишно отлагане e добър начин да се помогне на двете страни да изпълнят европейските стандарти. Нушева каза: “Това, че остава несигурността за датата на влизането е добре, понеже реформите в тези страни винаги са се случвали под външен натиск.” Но Лесенски от Института за регионални и международни изследвания заяви, че “едно отлагане би предизвикало политическа криза в Румъния и България, което по-скоро би довело до загубване на скорост в реформите”. Катинка Бариш, политически експерт в Центъра за Европейска реформа, каза, че ефектът от отлагането на членството би бил трудно предвидим. “ЕС общо взето разполага с повече лостове за влияние, когато страната е извън него, но в този случай, страните ще знаят, че година по-късно така и така ще се присъединят, така че няма реален смисъл да се забавя присъединяването.” С това заключение завършва статията на Марк Бойндерман от EUobserver.
БГНЕС.