Понякога е мъчително да се наблюдават отстрани метаморфозите в политическия живот на Варна. Поради някаква причина никой не се интересува кой какво е декларирал, че ще направи, направил ли го е изобщо, и как?
Всички повтарят (не случайно), наложените през годините етикети и... толкова.
Ако обаче някой се сети да направи съвсем елементарен разрез на фактите, току виж се оказало, че политическата реалност в морската столица е коренно различна от налаганата.

В НДСВ, например, ситуацията е близка до пълен абсурд. Абсурдът се изчерпва с две думи – Анелия Атанасова. Понеже блести с изключителния си природен интельект, Атанасова е смятана за... непорочна. Изхождайки от презумпцията, че за да сътвориш далавера е нужен умствен капацитет над средния не можем да не се натъкнем на очевадно противоречие. В цялата история на Варна няма друг депутат чието име да се свързва с митнически мегаскандал, измерван с ТИР-ове кафе и ТИР-ове кока-кола. Всякакви тарикати са били избирани от морската столица, ама с те такива мащаби на умствения капацитет никога, никой народен представител не е боравил. Историята е от февруари 2002 г. и е свързана не само с ТИР-ове, ами и с искане за оставка на митнически служители. Тук абсурдът става грандиозен. Един съвестен служител ще има на митницата и... лично депутатката (с интельекта) ще му ходатайства за “сурови наказания”.

В СДС-Варна и те да не останат назад! Има двама политици, които са си позволили през годините да отправят директни заплахи към свои опоненти. Единият го правеше до 1999 г., другият... преди броени дни. Етикетът силов политик обаче е наложен на трети. Въпреки че никой никога не е чувал третият да заявява, че има опасност противникът му, примерно, да се опари до печката. Хвърлят се приказки на едро за някакви ООД-та, но току виж алтернативата се окаже ЕТ. Всички вкупом говорят за проветряване, а пък точно този, който тръгна наистина да демонстрира човешкото лице на СДС спрямо потенциалните съюзници, накрая се оказа виновен. Етикетът диалогичен, разбира се, е лепнат на друг. Да не си помислите, че има съвпадение с онзи, които преди броени дни си служеше със... заплахи. Пък и думичката диалогичен може да означава много неща.

И в БСП-Варна работата кахърна - докараха я до там, да ги сдобряват от София. Не стига, че размириците във варненската партийна организация отекнаха в прословутият доклад на Димитър Дъбов, ами после самият доклад се превърна в нещо като оръжие. Кой го даде на пресата? Засегнатите от написаното, за да натопят опонентите си или опонентите на засегнатите, за да се натопят саморъчно? БСП обаче си лепна етикет монолитна и стой, че гледай! Монолитната партия изисква монолитно единство по въпроса за политическата принадлежност на кмета Кирил Йорданов. Навлизаме в хлъзгава зона - ако към кмета прибавим и монолитния блок от негови активни съратници, току виж се окаже, че утре и Анелия Атанасова започнала да отчита партиен членски внос при Апостол Димитров.

От Новото време-Варна пък се кълнат, че не били “клика”. Че някой да е казвал нещо такова? Хайде стига с тези етикети! И без това всички мълчат като риби, когато стане дума за общината. Значи във Варна на знаковите общинари от Новото време виновно им е... времето. Бурята отнесе асфалта от половината градски улици. И отдолу лъснаха много истини - общината изтегли предизборен кредит, кредитът беше усвоен, сега ще го връщат и внуците ни. Да не си помислите, че схемата включва комисионна при избора на банка и тегленето на кредита, комисионна при усвояването на парите и определянето на основните изпълнители и подизпълнители на пътно-строителните работи, комисионна при връщането на парите и т.н. В никакъв случай не си мислете, че Варненската община е заборчляла за този дето духа! Както по-горе писахме - аман от етикети!

Костовистите пък като кандидати за нова козина упорито наслагват етикета на покойния Продев от началото на демократичните промени. Ако ги слуша човек току виж им повярва на убедителните приказки, че “много сме” и “силни сме”. Суровата действителност обаче е неумолима - онзи ден от ДСБ отчетоха 380 члена, вчера пред началниците от София в залата дойдоха цели... 50. Носталгията по Продев е голяма работа. Някои я тълкуват като подсъзнателно влечение към корените на единствената голяма любов на командира. Странното е, че специално по въпроса за любовта командиролозите се колебаят в залаганията си между Елена и БСП на Андрей Карлович! А може би БСП на Андрей Карлович и Елена са едно и също нещо!? Каквото и да е то! Нещото!

Антон Луков