Продължение...

---

Голяма част от тези жалки хорица с унизителна биография и до ден днешен паратизират на държавни или даже общински служби и тихо чакат своя звезден ден.
Не е без значение и фактът, че последиците от това умишлено налагано оталибаняване в СДС-Варна, макар и трудно, започнаха да се преодоляват едва преди година, година и половина. И, както си му е редът, онези НЕможещите ,НЕзнаещите,НЕобразованите и НЕталнтливите се нахвърлиха с дива ярост точно срещу първия ректор в синя листа, срещу първия адмирал в синя листа и т.н.
От друга страна, в БСП- Варна, трябва да признаем, че моментално се усетиха какво става. В прословутия доклад на орг-секретарят на БСП - Димитър Дъбов за Варна, се констатира с безпокойство, че най-квалифицираните съветници (двама ректори и един адмирал) в настоящия общински съвет са в групите на “Граждани за Варна” и СДС. Тоест, при червените основното безпокойство е защо и ние нямаме такива хора.
При талибаните на Иван Йорданов Костов въпроса е защо изобщо има такива хора във варненкия общински съвет. И как въобще тези с дипломите си позволяват да развалят рахатлъка на построеното с толкова труд, гадни интриги и отвратителни доноси Иван-Костово блато. Нима има нещо неестествено във факта, че те ще излеят цялата си неистова злоба върху онези, които ги превъзхождат? Странното в случая е, че аргумента винаги е ... някъде в миналото. Както, вероятно вече се досещате, въпросният аргумент прашасва в същия червен шкаф, в който са ... аргументите на другарката Елена Костова, например.
Още по-весело стана, когато хората на Иван Йорданов Костов решиха да напуснат неговата партия (СДС) и заедно с Командира решиха да започнат на чисто. Очеизваждащ факт е, че те напуснаха СДС в най трудния за партията момент. Странното в случая е, че в самото СДС толкова се вцепениха, че на никой не му дойде на ум да заяви в прав текст -самият акт на напускане от страна на костовистите обезсмисля всичките им талибански тези и шизофренични бълнувания за това кой с кого се бил разбрал и за чия сметка.
Ако кандидат за кмет на Варна от СДС беше човек на Костов, щеше ли днес СДС-Варна да има ... свой кмет?
Отговорът на този хипотетичен въпрос вече е със стопроцентово покрите - НЕ!
Така или иначе, каквото има да се случва в дясното политическо пространство на Варна, ще се случи.
Тоталната разлика в мисленето и в действията рано или късно ще стане ЗАБЕЛЕЖИМА.
Хората на Костов нямат причина да сменят нито похватите си, нито мисленето си. Обективно погледнато, много е съмнително и дали могат. Още по-съмнително е дали ако случайно поискат, някой ще им разреши. В интерес на истината, трудолюбието им в интригите е пословично, а талантът им да пишат удивително гадни доноси винаги е бил безспорен. И най-важното - липсата на вътрешнопартийна демокрация придава оперативност на цялата им, иначе хилава структура. През годините те така и не стигнаха до заветния политически връх във Варна, но пък и никой не успя да ги изтласка от подножието на задоволителния икономически келепирец.
От другата страна са всички останали.
Стремежът към нормалност носи всички белези на несъвършенството. При демокрацията нещата се случват бавно и тънката черта, разделяща свободата от хаоса, често бива преминавана. Тук истинският проблем е точно обратния. Докато костовистите нямат причина да се променят, на всички останали им се налага да го направят.
Просто извън кръга на Иван-Костовата партия няма политик, който да е толкова съвършен в своята извратеност.
Само изначално покварен и абсолютно безогледен тип може да напада опонентите си, че не се справят с организираната престъпност и в същото време на целия свят да е ясно защо шофьорът на покойния Бай Миле е бил на същата служба при Костов.
При подобни упражнения другите изглеждат жалки. От една страна усещат, че са уязвими в своята обикновенност, от друга виждат с очите си, колко реалистично прекия наследник на Луканов го играе Месия.
Пред ЕСТЕСТВЕНОТО ЗЛО, имитаторите наистина изглеждат ЖАЛКИ.
Спасението на дясното политическо пространство е не в невъзможната прилика, а в естественото различие от стила и методите на Иван Йорданов Костов.
Този извод, за съжаление, се оказва най трудният за преглъщане от така наречения десен политически елит.
За сега, единственият български държавник, който успя да си изгради образ на категоричен антипод на Командира е Н.В.Цар Симеон II.
Просто Царя играе себе си!
Имало ли е в последните 60 години правителство на България, което да е допускало толкова много пазарна свобода?
Имало ли е в последните 60 години правителство на България, което да е допускало толкова много политически и граждански свободи?
Имало ли е в последните 60 години правителство на България, което да е допускало толкова много свобода на словото и печата?
Затова Царят ще бъде запомнен с добро в историята на Републиката, независимо от изхода на предстоящите парламентарни избори.
Колкото до Костов... Хитлер също е оставил трайна диря в учебниците.

Антон Луков