Най-трудно се вижда онова, което е на повърхността. То е толкова безвъпросно в своята очевидност, че погледът го отминава, без да се спре. От гледна точка на масовата психология основният резултат от изминалата година на царско управление е изтрезняването, оттеглянето на надеждата, че ще се случи чудо. Някой ще каже поредното изтрезняване. Нима не бе така в началото на прехода, а също по-късно, когато БСП или СДС вземаха властта с абсолютни мнозинства? Но в случая източникът на надежда бе външен за българската политическа сцена. Чудо, мержелеещо се дълго преди това на хоризонта, дошло отвън. Чисто чудо. Тъкмо то рухна и с него рухна окончателно цялата митология на прехода. Така че не преходът свърши, а митологията на прехода. Последният ресурс на утопична енергия загасна и остана само сблъсъкът с действителността. И това е новото в състоянието на масовата психология.
Същевременно набелязва се тенденция на привидна стабилизация. Припламванията на напрежения, протести, криминални стрелби в центъра на столицата и пр. са по-скоро разнородни вълнения на повърхността, а сякаш в дълбочината има
Мъртво вълнение
Няма ги старите залози и битки - СДС срещу БСП и обратното, старите оси на конфронтация, произвеждащи алтернативност в политическия живот. Последната, масово приета алтернатива, бе царят. Сега и той не е алтернатива. Другото наименование на подобно настроение е безизходица.
Привидната стабилизация се дължи и на един друг, „геополитически“, фактор - евентуалната покана в НАТО. Така лятото като политически сезон, в който по принцип нищо особено не се случва, ще продължи някъде до ноември, а есента като активен политически сезон ще започне по-късно от обичайното. Всъщност окончателното демитологизиране ще започне след тази сакрална граница - приемането в НАТО, ако то се състои. Привидното затишие в политическия живот, когато престрелките са по-скоро изключение, ще секне внезапно, както се и появи. Тогава ще започне есента на царя.
Какво ще стане, ако поканата се състои, или пък, недай боже, не се състои? Оттук започват двата възможни сценария на политическата есен с техните разновидности. Единият е на продължаваща привидна стабилност, а другият - на рязка дестабилизация. И тъй като сега, на прага на завършващото лято и закъсняващата политическа есен, е трудно да се правят категорични прогнози, нека се върнем към очевидните неща, които остават незабелязани.
От гледна точка на политическия модел у нас се случи радикална промяна -
Появи се „трета сила“
която в класическите политологически анализи се нарича център. Появата на действителен, а не маргинален център, е толкова значимa и отдавна очакванa, че никой не обърна внимание на последиците оттогава. Какви са те? Вече никоя политическа сила, в т. ч. и новата, не е в състояние да държи, дори и за известно време, монопол в политическия живот. Това създава ситуация на крайна неопределеност и взаимозависимост. Взаимозависимост не само между партньорите в управлението, но и между управляващи и опозиция. Всяка една от досегашните основни сили (БСП и СДС), както и новата - НДСВ, са в състояние да бъдат център на една коалиция, но не безразделно господстващ център, а зависим от своите партньори и опоненти. И това не е временно, а трайно състояние. Старият двувалентен модел, моделът на абсолютните мнозинства, изглежда, няма да се върне в обозрима перспектива. Новото е, че центърът, каквото и да означава той, има достатъчна сила. По такъв начин се образува нова конфигурация - триъгълник - да се надяваме, не бермудски - в политическия ни живот.
Досегашните класически обяснения вече не работят и не са в състояние да предвидят зараждащите се политически тенденции. Ако можем все пак най-общо да опишем новото състояние, то е състоянието на реални коалиции, а не коалиции от типа „БСП+“, „СДС+“ или „НДСВ+“. И оттук нарастване ролята на по-малките формации вляво и вдясно от центъра, които ще държат ключа към стабилността на тези коалиции.
Какъв е по характер този нов център, освен че е много по-масивен от неговите европейски аналози? Стабилността, която той създава, е донякъде измамна, защото е продукт на ново настроение, за което стана дума в началото. Настроение на свръхнадежди и на една сравнително неустойчива социална база, възникнала в момент на двойно отрицание - „нито СДС“, „нито БСП“. Неговата електорална база е тази на „номадите“, на напусналите червения или синия стан. Което не означава, че те при определени обстоятелства не биха се върнали към предишния си избор. Важното е, че центърът е образуван от тези плаващи, неустойчиви групи. Което обяснява бързото свиване на електоралната подкрепа за НДСВ, но не означава, че НДСВ ще се стопи под въздействието на възвръщащите своята сили предишни полюси. Това внася допълнителна неопределеност в ситуацията. Със сигурност обаче абсолютните мнозинства вече са невъзможни. Колкото и да се опитваме да го описваме в традиционните схеми, разположени по оста ляво - дясно, НДСВ не е класическо образувание. То е по-скоро психологически, отколкото идеологически феномен, породен от разочарованието от традиционния политически елит и свръхнадеждата за някакво чудо. Образувание, топящо се чрез оттеглянето на тази вълна. Образувание-хибрид, концентриращо в себе си избиратели номади - бивши СДС и БСП избиратели. Повече от първите, отколкото от вторите. Бъдещето на политическата сцена ще зависи от трайността му, от способността му да се съхрани. Но не в смисъл дали ще създаде свой собствен резервоар от избиратели, а дали ще съумее да продължи да играе ролята на двойна алтернатива - едновременно на СДС и БСП. От това ще зависи и неговото оцеляване.

---

Продължава тук...