В края на 80-те години на XX век СССР, наречен от Роналд Рейгън "империя на злото", рухна. САЩ обаче скоро могат да се сблъскат с нова империя на злото. Днес лидерите на страните членки на ЕС ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят как могат да съживят договора за европейска конституция, който представлява огромен документ за трансформиране на Европейския съюз в супердържава.

Точно преди две години този проект за европейска конституция беше отхвърлен на референдуми в Холандия и Франция. Това нанесе удар на Брюксел, където се намира Европейската комисия (неизбираемата изпълнителна власт на ЕС) и нейната армия от 54 000 еврократи - бюрокрация, създадена в духа на най-лошите централистични и авторитарни френски и немски традиции.

Малко след референдумите стана ясно, че европейските политици възнамеряват да пренебрегнат думата на избирателите и да продължат с плановете си за създаване на супердържава. През изминалите шест месеца германският канцлер Ангела Меркел беше заета със съставянето на така наречената изменена конституция. По този начин се заобикаля необходимостта от референдуми за новите правомощия на Брюксел, но се запазват основните положения на предишната конституция - предоставяне на ЕС на съществени властнически правомощия по отношение на страните членки, като правото да отменя национални законодателства и да налага обща външна политика.

Британците винаги са изпитвали по-голямо недоверие към грандиозните политически проекти, отколкото останалите западноевропейци. В опит да спечели подкрепата на Лондон за изменената конституция на Меркел, новият френски президент Никола Саркози предложи на Тони Блеър да стане първият президент на Европа. Блеър ще се оттегли на 27 юли от поста премиер на Великобритания и си търси нова работа.

Найджъл Фарадж, лидерът на британските "евроскептици" в Европейския парламент, които се противопоставят на съсредоточаването на цялата власт в Брюксел и защитават националния суверенитет на страните от съюза, е уверен, че Блеър ще приеме предложението за новата длъжност. Фарадж вече обвини Блеър, че е "преотстъпил правата върху нашето бъдеще само дни, преди да напусне поста си".

Все още обаче остава да видим дали Блеър наистина ще се превърне в поредния "Шрьодер". Герхард Шрьодер, бившият канцлер на Германия, сключи в последните седмици от мандата си спорна сделка с Русия за доставка на газ, като в замяна получи висок пост в руската компания "Газпром" веднага щом престана да бъде канцлер. Ако Блеър се превърне в поредния "Шрьодер", приемайки ограничаване на британското влияние при гласуване в съюза и възможностите на страната да налага вето върху европейското законодателство в замяна на личното си издигане, повече от сигурно е, че англичаните ще приемат този ход като манипулация, както и германците възприеха жалкото поведение на Шрьодер.

Фарадж предупреждава, че ако Блеър се осмели да сложи подписа си под изменената конституция, "това, което ще остави в наследство, ще бъде ръчна граната с изваден предпазител". В понеделник в лондонския "Таймс" Уилям Рийс-Мог предупреди, че "Всяка конституция в духа на предлагания от Меркел проект може да предизвика дълбоко преосмисляне на политиката на Великобритания. Ако не политиците, то тогава британският електорат може да прецени, че ще му бъде по-добре извън подобна федерализирана Европа, доминирана от френско-германското партньорство". Амброуз Еванс-Причард заяви в понеделник за "Дейли телеграф": "Ако европейските политически лидери успеят да се споразумеят за зле прикрито копие на отхвърлената от френските и холандските избиратели европейска конституция, лично аз, след дългогодишни колебания, ще изляза на сцената и ще се присъединя към битката за пълно оттегляне на Великобритания от ЕС".

Британците, и в частност англичаните, са най-евроскептично настроени от всички европейски народи. Ако бъдат заставени да избират, те изглежда са готови да изберат британския суверенитет пред Европейския съюз. Според някои обаче подобни нагласи са почти престъпни. Миналата седмица италианският президент Джорджо Наполитано заяви, че "тези, които са против ЕС, са терористи", докато германският му колега Хорст Кьолер определи подходите на "евроскептиците" като "популистка, демагогска кампания". Това прозвуча сякаш Италия и Германия обвиняват Великобритания, че не си е извлякла поуки от Втората световна война, удобно забравяйки, че именно привързаността на Англия към свободата
спаси Европа от диктатори като предшествениците на Наполитано и Кьолер - Мусолини и Хитлер. Последните двама също хранеха надежди за политическо обединение на Европа.

Свободата и демокрацията предполагат наличието на парламенти с ограничени правомощия, докато наднационалността по дефиниция се стреми към неограниченост. Бившият съветски дисидент Владимир Буковски нарича съюза "ЕСССР", тъй като според него бившият СССР и ЕС имат сходни цели - заличаване на нациите. "Европейският съюз, подобно на СССР, не може да бъде демократизиран", заявява той. Ако ЕС стане истинска държава, той е обречен да бъде империя на злото, защото не съществува европейска нация.

"Национализмът е форма на привързаност към нещо, споделяно с другите: преданост към един споделен дом и хората, които са го построили", заявява консервативният английски философ Роджър Скрутън. Без тази преданост няма свобода, тъй като "национализмът позволява на хората да уважават суверенитета и правата на индивида". Стремейки се да изкорени национализма, ЕС унищожава свободата, отговорността и демокрацията. Еврокрацията цели да изкорени стария национализъм на европейските народи и да го замести с всеобщо равнодушие.

Пол Белиен, в. ''Вашингтон таймс''
vsekiden.com