За последно достоен човек стана областен управител във Варна, когато на този пост беше назначен проф. Николай Пантев. Преди да се заеме с политика професор Пантев е бил заместник-ректор по научно-изследователската работа на Техническия университет във Варна и професор във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той беше редовен член на Американското дружество на инженерите по електротехника и електроника, на Ню Йоркската академия на науките, специализирани научни съвети и научни комисии при Висшата атестационна комисия, Националната агенция за оценяване и акредитация, сътрудник на Европейската комисия по информационни технологии.

Проф. Пнатев участваше активно и в работата на Съюза на учените в България.

Свидетели на тези събития помнят един особено напорист самоинициативник, следящ внимателно (и чинно докладващ) всичко, което се случва специално в Съюза на учените.
С особен интерес към ставащото в Дома на учените, който е на чудесно място в близост до морето (малко преди КК“Златни пясъци), и от години е любимо място за отдих на елита от БАН и университетските преподаватели от цялата страна.

Този сив човечец, с осанка (и манталитет) на Фуше, в наши дни е... областен управител.
Което, само до някъде, учудва запознатите с дейността на самоинициативника.
Ще останат незабравими опитите му да влезе под кожата на проф. Пантев и усилията му да внуши, че... е полезен.
Истината е, че в онези времена по-младите служители в онази полузабравена областна администрация искрено са се забавлявали, докато следят колко ниЗко може да пълзи самонициативника.

По-старите обаче още тогава са предричали – един ден този... ще ни стане началник!
И се оказват прави!

ДНЕС+ още на 22 януари 2010 г. предупреди:

„...На местна почва ситуацията не е по различна.
В светлината на зимните “изненади” по Черноморието, няма как да не обърнем внимание на емблематичния ВКР-милиционер – Данчо Симеонов.
След като го направиха Областен управител той е лицето на ГЕРБ във Варна, така че и тук прогнозите са лесни. Да сте чули варненските комунисти да критикуват Данчо Симеонов? Няма и да чуете. Просто защото специално във Варна не се знае кои са повече – дали комунистите в ГЕРБ или ченгетата в БСП? Може да ги броите и на обратно...“

И понеже разказите за доносите на Данчо Симеонов се очертават както многотомен труд със сериозна историческа стойност за бъдещите поколения, налага се уточнението, че тази епопея за първия доносник на Варна може и да не свърши до предстоящите парламентарни избори!
Антон Луков