Един от най-големите капитали от социалистическия етап на развитие на България е нейната енергетика. За разлика от останалите отрасли на стопанството ни, които в етапа на либерализация, раздържевявяне и преход към пазарна икономика масово изпаднали в непреодалима криза и банкрут, енергетиката със всичките си клонове и разновидности продължава да подържа все още необходимото равнище. Нещо повече, имено заради нея държавата ни, изпаднала в тази тежка икономическа криза, продължава да се крепи. Няма да бъде пресилено, ако енергетиката образно я наподобим на сърдечно-съдовата система на един жив организъм, който безвъзвратно загива, ако тя преостанови своята дейност. Позволявам си да ползвам това сравнение, още повече и от факта, че самата техническа въоръженост на енергетичните системи има качеството да старее физически и морално, така както старее един организъм. И точно в това е проблемът!
Като специалист в областта на инженерните материали и освен това като ръководител на Акредитирана лаборатория по структурен анализ към ТУ-Варна, която в последните години все по-често изпълнява задачи за изследване и диагностика на материали от енергетиката, съм сериозно обезпокоен, че ако държавата продължава да проявява нехайство и безотговорно отношение към енергийното стопанство в близко бъдеще то ще изпадне в “инфарктно” състояние.
Какво имам предвид?:
· В по-голямата си част енергетичните системи и оборудване работят в непрекъснат режим, като за нормален ресурс на надеждна експлоатация се смята периода от 100 хил.часа (около 11 год.) за основните съоръжения (парогенератори, реактори, паропроводи, турбини, магистрални тръбопроводи). След изтичане на този така наречен гаранционен период, се извършва основно обследване и ремонт за определяне и гарантиране на следващия ресурс на експлоатация. И така тези диагностични и ремонтни дейности се извършват няколкократно със зачестил период, но общият ресурс на експлоатация нормално достига до 40 години. За всяка следваща рехабилитация обема и отговорността на диагностичните и ремонтните работи нарастват, както и инвестициите за тях. Като се има предвид и моралното остаряване на енергетичните системи по отношение на принципите и вложените материали в тях, след този период от 40 год. се оказва по-изгодно да се строят нови мощности, а не да се подържат старите. Само от това съображение всеки българин може да си направи нерадостното заключение за енергийните ни мощности, които наближават тази критична възраст.
· Известно е, че почти цялата ни енергетика е изградена по проекти и с оборудване произведено от бившия соц.лагер. Като принципи бяха заложени обвързващи задължения между България и страните доставчици на основното оборудване и системи, които гарантираха и обезпечаваха безотказната работа на цялата енергийна система. В тази връзка бяха изградени институции, осигуряващи непрекъснат мониторинг, регулярно доставяне на материали и резервно оборудване, планов и непредвиден ремонт. Всяка по-отговорна ергетична мощност в страната се наблюдаваше пряко, документираха се жизнеността и проявяващите се тенденции при нейната експлоатация. И това се извършваше в по-голямата си част от чужди колективи и организации, които понастоящем не съществуват или в най-добрия случай са освободени от тези задължения. Освен това голяма част от съществуващите в близкото минало в България обслужващи енергетиката организации са реорганизирани, документацията е разпиляна, голяма част от уникалната диагностична апаратура е разпродадена и т.н. В тази връзка през последните 10 години се появиха множество държавни и частни фирми и лаборатории, които конкурентно се надпреварват да обслужват енергетиката, сключвайки договори по пътя на обществените поръчки или на прякото договаряне. Всички те обаче, се характеризират с ограниченост на предмета на дейността им, недостатъчна и вече остаряла апаратура и оборудване, и най-важното- отсъствие на необходимия опит, квалификация и на крайно необходимите данни от предисторията на енергетичните системи и оборудване, които обследват и ремонтират. При тази ситуация недоумение буди, как се определя остатъчен ресурс на основно оборудване (парогенератор или турбина) на вече в преклонна възраст ТЕЦ от колектив, който не претежава задължителната информация за стареенето, пълзенето и уморното развитие на материалите, която е натрупвана, анализирана и систематизирана през целия период на експлоатация. Голяма част от тази информация е просто изчезнала или в най-добрия случай е непълна.

---

Продължава тук...