Близкото прелитане на сондата “Касини” до загадъчният спътник на Сатурн Енцелад, донесе нови, неочаквани открития. На 14 юли 2005 година сондата “Кассини” премина на рекордно малко разстояние от Енцелад – само 175 километра. Това позволи да се получат подробни изображения от повърхността на загадъчния спътник. Близо до южният полюс на Енцелад са открити възвишения, подобни на гигантски дюни с размер колкото на няколко етажна сграда. На най-качествените снимки се виждат ледени възвишения с размери между 10 и 100 метра. Самият ландшафт на спътника има характерен, специфичен само за него релеф, който на практика е лишен от следи от кратери, образувани в следствие на сблъсък. Това коренно отличава тази полярна област от останалата повърхност на Енцелад.



Спътникът на Сатурн, който е с диаметър 505 километра, е “най-блестящото” небесно тяло в Слънчевата система. Повърхността му е с най-високо албедо – коефициентът, определящ степента на отразяване на падащата върху повърхността светлина. Повърхността му “сияе”, подобно на прясно навалял сняг. Според учените всичко това свидетелства, че активните геологични процеси на Енцелад са продължили относително дълго, особено в областта, близо до южния полюс.



За геологичната “младост” на този регион на Енцелад, пише Space Daliy, свидетелства и липсата на следи от големи стълкновения. Това откритие представлява голям интерес за учените, които смятаха, че именно този спътник е “доставчик” на веществото за пръстен Е на Сатурн, чието местоположение съвпада с орбитата на спътника. Наличието на “млада” повърхност на спътника е особено важно, тъй като до сега се считаше, че Енцелад е твърде студен и малък, за да отделя достатъчно топлина, необходима за обновяване на повърхността му. Важен източник на информация за характерните геологични процеси на спътника може да станат специфичните “Y-образни” тектонични разломи, обкръжаващи полярната област.



Според учените, такива тектонични явления разграничават младият релеф в близост до южният полюс на Енцелад от по-старият релеф. Разположението им и ориентацията им могат да дадат много интересни данни за промяната в скоростта на въртене на спътника с течение на времето. От там може да се съди и за това, от къде идва енергията, захранваща геологичните процеси, които разрушават повърхността на Енцелад.

По-рано “Касини” регистрира наличието на много разредена атмосфера на спътника, което също подкрепя хипотезата за активни геологични процеси. Следващото сближаване на сондата до спътника трябва да се състои през март 2006 година.