Премиерът и президентът мълчаха дълго след взривовете в Челопечене. Твърде дълго за водачи и национално-отговорни личности.
Единият макар и със закъснение проговори, другият продължава да бъде безмълвен.

Вчера, на петия ден след експлозиите прочетох, че президентът ще свика Консултативният съвет за национална сигурност /КСНС/ по повод взривовете във военните складове до 2 седмици. 2 седмици??? И искаме президентът да бъде съпричастен, тогава когато елементарното човешко поведение го изисква.

Емпатията е онази безрезервност и безкористност в способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Особено тревогите на другите.

Настоящият “социално отговорен” президент в никакъв случай не проявява чувство на емпатия. И макар това чувство да му е чуждо, поне да ни го бяха представили и внушили като PR изява. Можеше лидерът да ни изманипулира (на това отдавна сме му свикнали), но да покаже отношение към проблема. Но не би.

Президентът на страната ни НЕ може да застане и погледне с очите на бедстващ, защото бедстващият е слаб, объркан и отчаян. А нашият президент е силен, достоен и независим - такъв е, когато погледне отражението си в счупеното огледало на човешкото страдание. /tsveta.blog.bg