Самоубийството на Ахмед Емин е целенасочен удар срещу ДПС, зад който стои ДАНС, заяви пред бТВ депутатът от ДПС и член на комисията за контрол на ДАНС Камен Костадинов, с което бе постигната нова кулминация на обществения интерес към темата.
Това не е просто версия, както някои си мислят.
Отвъд подозренията, съвпаденията, фактите и анализа се очертава наистина страшната картина на ужасяваща безотговорност към българските национални интереси и свръх егоистична консумация на властта от страна на малка част от българския политически елит.
Затова си заслужава този път да започнем направо от изводите – в името на личното оцеляване е бил задействан сценарият “Ахмед Емин” с безкрайно глупава краткосрочна цел и потенциално страховити дългосрочни последици за стабилността и дори съществуването на България в сегашния й вид.

В ДПС са убедени (и не без основание), че ударът е срещу тях и срещу лидерът им Ахмед Доган.
Какви са последиците?
Доган не е просто политически лидер - той е естествен лидер на една десета от българското население. Хората, поръчали убийството му, дават ли си сметка как изглеждат 100 000 души на протест в София? Ами 200 000? И това е по–малко от половината турско население на България. Мисли ли са за реакцията на Турция? Наясно ли са, че в момента, в който проехти изстрел срещу Доган, отшумяват всички евроатлантически надежди на България?
Ами после?
Кой ще наследи Сокола? Да не се окаже някой жаден за реванш лешояд, в пъти по-агресивен и като по правило едновременно тъп и безотговорен реваншист. Все така става за съжаление - объркването, болката, скръбта, унижението и изгарящата жажда за мъст винаги в историята са били лоши съветници.

При такъв разрушителен потенциал на последиците от сценарият “Ахмед Емин”, няма как да не си зададем няколко много сериозни и като по правило отбягвани въпроси.
Първият е, кой вербува Ахмед Емин?
Към днешна дата всички скандали с подобен сюжет водят към един и същ властови център - правителството на Иван Костов. Интересна ще е тезата на генерал Атанас Атанасов, например. Някой обърнал ли е внимание на факта, че Атанасов е бивш шеф на РДВР – Разград в периода 1992-1995г.? На местните избори, проведени на 29 ноември 1995 г., Ахмед Емин е избран за кмет на село Козица от ДПС (селото се намира по средата между Разград и Търговище). Просто съвпадение ли е, че ген. Атанас Атанасов и Ахмед Емин започват да се катерят по стълбицата от едно и също място и по приблизително едно и също време? Пак с името на генерал Атанасов се намесва и името на Алексей Петров. А Алексей Петров се представя като човекът едва ли не ръководил оперативно Ахмед Емин.

За съжаление където и да бутнеш - винаги някъде в началото или някъде в края -абсолютно винаги – на хоризонта се появява черната сянка на Иван Йорданович Костов и неговите другари от съветския му период.

От тук нататък въпросите в този материал могат да поемат в най-различни посоки, но за съжаление няма нито един безопасен отговор.

Ако през октомври 2008 г. в ход е бил сценарий, целящ убийството на Ахмед Доган, то кой е сценариста? Има ли участие на спец. службите или сценарият се планира и осъществява от паралелни на държавните структури?
Кой, в края на краищата, носи отговорност за операцията, довела да смъртта на сочения за агент Ахмед Емин? Ако реализацията е дело на паралелни структури, как официалните са проспали толкова важен момент? Проспали ли са го или са мижали с полуотворени очи?

Може ли в европейска България просто така да бъдат поръчвани лидери на политически партии? И ако за могъщи хора като Ахмед Доган рисковете са част от ежедневието, какво да кажем ние с гайдите и цървулите?

И за съжаление това не е всичко!
Историята със смъртта на Ахмед Емин е толкова параноична и гадна, че всъщност вече почти няма значение самата истината.
Важно е какво си мислят хората, че се е случило.
В ДПС засега контролират страховете си. Всеки път когато дребнавата политическа необходимост изкара сценарият “Ахмед Емин” на повърхността това се прави от някой друг - НЕ от ДПС.

Само че това положение не може да продължава до безкрайност!
Или трябва да бъде казана цялата истина или поне случаят да се ползва по–рядко за отклоняване на общественото внимание от последиците от икономическата криза.
Материята е деликатна. Лична! Тук има не само политика - има чувства и емоции.
Не знам след смъртта на Ахмед Емин колко в ДПС се страхуват за лидера си Доган, но представете си колко големи са страховете на инициаторът на пъкления план да бъде убит Сокола!?!
Колко ли много се е страхувал от Ахмед Доган! От ДПС!
И колко много ненавижда правилата на демокрацията!

Как ви се струва следната много вероятна картина - един могъщ, български страхливец (политик и олигарх) е решил, че в името на личното оцеляване може да си играе с огъня. В буквалния смисъл на думата се е изхрачил в лицето на държавата! Поддал се е на страховете си, на алчността си и на собствената си низост.
И понеже не може нищо друго освен да руши…
Колко ли ще бъдат разочаровани неговите другари от съветския му период?
А може и да са очаровани! Кой знае?
Антон Луков