- Господин Кошлуков, как ще определите проекта АБВ? За премиера Борисов е ЮЯ, други пък заявиха, че е нито рак, нито риба.
- Георги Първанов иска да направи политическа партия, чрез която да остане във властта. Факт е, че не му се напуска политиката. Понеже не може да се върне в БСП - няма как да стане редови член, нито пък има възможност да отстрани Сергей Станишев, му се наложи да направи нова политическа сила. Това е целта. Тъй като в България няма табелка „изход” за политици, Първанов прави това, което е единствено достъпно за него, за да остане в играта.

- Това е неговото спасение, така ли?
- Той няма друг изход. Вторият вариант е да се оттегли. През всички тези години Първанов изгради много мощна мрежа от хора на ключови постове, направи сериозни назначения. Той ще иска да запази това влияние. Когато напусне президентството, никой няма да му вдига телефона, ако не е фактор. Затова на него му трябва инструмент, чрез който да продължи да използва властта.

- Очакван ли беше този проект за вас? Социолози коментираха, че се е появил доста преди изборите.
- Това, че Първанов направи движение една година преди края на мандата си, го поставя в сложна ситуация, защото сега трябва да обяснява всяко едно свое действие. Както каза и премиерът, това е все едно английската кралица да си направи алтернатива на монархията. Нелепо е. Всъщност отдавна в публичното пространство се говореше, че държавният глава събира хора и че ще прави свой проект.

- Лидер в сянка ли е Първанов?
- Според мен не е в никаква сянка. Първанов се обвърза с проекта публично. Разбира се, няма как да го признае по-ясно. Моето мнение обаче е, че този проект стъпва на куц крак. Направи го година преди края на мандата си и с това обезсмисли президентските си правомощия. Вземете например назначенията, на които има право по закон. Ако Първанов трябва да подпише указ за посланик, веднага ще го обвинят, че слага свои хора. Ако наложи вето на някой закон, също ще го критикуват, че това е декларация на неговата партия. Тоест имаме частни политически интереси. Но обърнете внимание на нещо друго. Ако се върнете назад през годините, ще видите, че почти няма обвинение към Първанов в пристрастност към БСП. Не го свързаха тясно с партията, от която произлезе. Сега непрекъснато ще го обвързват с АБВ. Дори словото му на Нова година няма да е обръщение към нацията, а ще е изказване на АБВ.

- Премиерът Борисов дори призова вече да не го наричаме президент. Прав ли е?
- За съжаление в случая министър-председателят е прав. С постъпката си Първанов обезсмисли двата си мандата. Друг е въпросът дали начинанието му ще е успешно.

- Какво е бъдещето на АБВ според вас?
- Партията му ще мине 4-процентната бариера.

- Сигурен сте, че проектът ще прерасне в партия въпреки заявките, че това няма да стане?
- Няма какво друго да е. Ако целта е да си направиш дружество за обсъждане на въпросите в страната, трябва да го кръстиш точно така. Първанов обаче иска партия и тя ще влезе в парламента.

- Къде поставяте АБВ в политическото пространство?
- Първанов има политическа биография и още в момента, в който излезе от президентството, тя ще му бъде припомнена - бил е шеф на БСП, човек, който възхваляваше Милошевич, набърка се в аферата “Петролгейт”, викаше „НАТО - вън”. Като президент всичко това му бе спестявано. Но когато изтече мандатът му, няма да е така. Колкото до приказките, че АБВ ще е в центъра на политическото пространство, това не е вярно. Първанов си е комунист. И той ще разцепи червените избиратели.

- Проектът му удар ли е срещу БСП?
- Определено. Ще дам простичък пример. Наближават местните избори. Какво ще се случи, да речем, в Монтана или Враца? Знаете, че те се считат за червени градове. Може да сте член на БСП, но харесвате и Първанов. Какво ще направите, при условие че имате право да пуснете само една бюлетина? Разбира се, трябва да изберете Първанов или Станишев - не може и двамата. Червените избиратели ще са пред дилема.

- Много имена се въртяха в публичното пространство преди официалния старт на АБВ, които впоследствие се отказаха. Как си го обяснявате?
- Не знам точно кой е бил поканен. Но едно е да си съветник на президента, друго е да си заместник-председател на партията на Първанов. Това са много различни неща. Ако на някои хора им е интересно да работят в канцеларията на президента, то повечето от тях не биха отишли във формацията му. От една страна, имаме първа по ранг национална институция, а от друга - поредната политическа партия. И някои са си дали сметка за това. Трудно е да отидеш в тази компания в АБВ. Например аз мога да поискам среща с Първанов като президент, но нямам никаква работа при него като лидер.

- Как се развива според вас българският парламентаризъм през последните години?
- Това е голяма тема, но ще посоча следното - проверете колко от законите в парламента са внесени от депутати и колко от кабинета. Около 80% от инициативите са на Министерския съвет. А нали работата на депутатите е да пишат законопроекти? Лошото е, че народните представители у нас се избират с твърда листа и за да влезеш в парламента, не е необходимо да си добър. Зависимостта на депутатите не е от избирателите, а от партийните босове. Когато е така, нямаш сметка да се напъваш да работиш в Народното събрание. Затова и българският парламентаризъм куца. Системата не насърчава избирането на качествени хора. Има депутати, на които четири години не им се чува думата в пленарна зала. Но въпреки това отново влизат в Народното събрание.

- Мислите ли, че ГЕРБ има алтернатива?
- Не виждам такава за момента. Предполагам, че ще е така и през следващите две-три години. В България на няколко пъти са изниквали движения като ГЕРБ и НДСВ, които са помитали управляващите. Не знам дали сега може да се появи такова нещо. Въпреки всичките критики към кабинета засега ГЕРБ няма алтернатива.

- Нарочно ли се внушава негативно отношение към ГЕРБ в обществото?
- Не, това е реакция на социолози, партийни лидери. Този образ създава усещането за несигурност. Само че какво се получава? Ако видите рейтингите на предишни кабинети с пълен мандат - „Костов”, „Сакскобургготски” и „Станишев”, на първата година от управлението им доверието към тях също спада. Оттеглянето на подкрепа е абсолютно еднакво. Сега няма нищо ново. Трябва да обърнем внимание на още нещо. ГЕРБ, за разлика от предишните управляващи, нямат говорители. Ако забелязвате, на атаките към кабинета отговарят Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Необходими са им десет партийни фигури, които да излязат и да говорят в публичното пространство, да пишат статии. Другото важно нещо е, че това е първият кабинет, който търси възмездие. Вижте броя на разследваните министри при тройната коалиция, по времето на Костов или при Симеон Сакскобургготски. При царя - Венци Върбанов, при Костов също само един-двама. Спомнете си за разграбванията, за БГА „Балкан”, имаше анкетни комисии и накрая нямаше резултат. Погледнете сега - вядат се договори, публикуват се стенограми. Разкриват се далавери. Това отваря много фронтове - реформата в БАН, удар срещу контрабандата.

- Заради това ли кабинетът си създава неприятели?

- Няма как след толкова акции да си спечелиш приятели. Ако аз те атакувам, дори и честно, мога да споря с теб, но няма да те задържа като приятел. При такива обстоятелства не можеш да си спечелиш подкрепа. Затова ГЕРБ трябва да вземе решение дали може да проведе всички тези битки. Също така имайте предвид, че сме и в икономическа криза. Ето примера с АЕЦ „Белене” - сега всички обясняват колко струва, трябва ли да се изгражда, не трябва ли. А защо никой не попита защо преди две години, когато имаше ресурси и пари по цял свят, Станишев не го направи. Сега всеки казва, че е сложно да търсим инвеститори. Ами сложно е, защото няма пари - Гърция няма, Ирландия и Испания също нямат, Америка е без ресурси. Това, което виждаме в Гърция и Франция, тук е само една десета. А това се случва на всички премиери от ЕС. Ние дори се измъкваме сравнително добре. Ако тази криза отмине след година-две, резултатите ще са различни. Много от проектите, които прави кабинетът, са дългосрочни - като „Южен поток”, и резултатите ще се видят след години. Според мен министрите ще стиковат все по-добре работата си. Ето вземете сферата на здравеопазването. Там кабинетът осигури над 200 милиона лева от европейски фондове. Това са огромни пари и не е правено досега. ГЕРБ са изправени пред много сериозни предизвикателства. Но кажете кого от политическите играчи виждате като алтернатива? Единственият шанс е Мартин Димитров и СДС да се развива, за да създаде по-сериозна дясна партия. Но кой знае?

- Как оценявате политиката на правителството?
- Според мен политиката на кабинета е принципно правилна. Пенсионната реформа беше напълно зарязана от предишните управници. Друго нещо - въвеждането на рейтинговата система на университетите - та ние я отлагахме 20 години. Кои специалности трябва да се насърчават? Тази реформа ще бъде полезна. Системата за оценяване на вузовете е огромна крачка. Игнатов дори само това да направи, е голяма стъпка. Ако реформата в здравеопазването се осъществи, след две години тази система също ще бъде прочистена. Затова ГЕРБ трябва да си определи приоритетите. Може би кабинетът трябва да отложи някои от тези битки. И ГЕРБ има своите грешки, но аз виждам прозрачност в управлението, за първи път прочетох стенограма от преговорите с Русия. Има и още нещо - Борисов говори директно, рязко и това дразни коментаторите. Но това му носи плюсове сред много хора от народа. Премиерът наруши този фалшив стил на политическо наукообразно говорене. Сигурен съм, че битката на ГЕРБ ще продължи. Но кабинетът трябва да има смелост да бръкне дълбоко в съдебната система. Много е трудно, но това трябва да се направи. Ако се запази този стил на прозрачност, управляващите ще имат подкрепа от обществото.
Яна Йорданова /monitor.bg