Иван Станчов е роден на 1 април 1929 година в София. Той е потомствен дипломат и пътешественик. Внук е на Димитър Станчов, който е бил министър-председател, министър на външните работи и посланик във Великобритания. Заради антихитлеристката си ориентация семейството е принудено да емигрира от България през 1943 година. Завършва международни отношения и история в Университета Джорджтаун във Вашингтон. Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж. Вицепрезидент е на различни корпорации. През 1980 г. започва самостоятелен бизнес, като основава компания, занимаваща се с информационни технологии – Креста Маркетинг. След политическите промени се завръща в родината си през 1990 г. за пръв път след 47 години и се включва активно в предизборната кампания на СДС. През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик на България във Великобритания и Ирландия. През 1994 г. става министър на външните работи. Година по-късно се връща към бизнеса като главен изпълнителен директор на Креста Маркетинг С.А- компания, която се занимава с привличане на чуждестранни инвестиции в региона. Основател и председател на благотворителната фондация “Карин дом” – Варна и на организацията „Дом Гаврош” – Варна, която се грижи за безпризорните деца. Член е на Българския антарктически институт, Кралското географско общество – Лондон. Кавалер на Ордена на Почетния Легион на Франция, Орден на Големия Кръст на Рио Бранко, Бразилия и др. Владее седем чужди езика.



- Г-н Станчов, какво предстои на България през 2007 г. като нов член на Евросъюза?
- Много работа. Ние си мислим, че всичко ни е дадено. Годината ще е трудна. Имаме огромни очаквания, но нищо не може да стане веднага. Цените ще се качат, както във всички останали страни, които влязоха в ЕС преди нас. Сега имаме късмет, че г-жа Меглена Кунева е одобрена за еврокомисар, защото тя наистина познава проблемите на ЕС. Стъпката към Европа е много важна от геополитическа гледна точка и ако можем да си подадем ръка с гърци, турци, сърби, албанци, македонци. Ние тук сме един клан и трябва да работим заедно. Гърците вече имат опит в Европа, можем да се поучим от тях. Турция иска да влезе в Европа и мисля, че ние можем да им помогнем. От гледна точка на икономиката нещата няма да тръгнат веднага. България има голямо предимство, че е в центъра на Балканите.

Досега сме изпуснали много възможности, например с авиацията. Сега ще слагат нови инсталации на летището в столицата и ако се организира добре София може да стане централен пункт за въздушните връзки на Балканите. Заради глупости и спорове, много сме закъсняли с магистралите. Няма защо пътят София-Варна да е 5-6 часа, като може да е 3 часа. Сега ще има големи възможности от гледна точка на финансирането, ако се научим да правим проекти. Ние сме загубили много пари, защото не сме на ниво с проектите. Пари ще дойдат, ако работим както трябва. Индустрията иска добри пристанища, добри връзки, добри магистрали, летища, кораби, самолети и тогава ще се развием. Бизнесмените няма да дойдат, само защото сме приятни.

- На какво се дължи липсата на добра инфраструктура – на липсата на инициатива от страна на правителството, или от страна на бизнеса?
- Мисля, че отговорността е на правителството. Има неща, които са преплетени, не са ясни. Проектът за магистралата “Марица” вече не само е смешен, но и жалък, защото за него се говори от толкова години.

- Корупцията и престъпността са ахилесовата пета на България. Защо толкова много години не можем да се справим с тези два проблема?
- Липсва добра воля. Мисля, че правителството е виновно, тъй като няма резултати.

- В България за пръв път беше създадена широка коалиция от три партии. Каква е вашата оценка за коалицията?
- Президентът реши да позволи създаването на този триумвират, защото иначе трябваше да има нови избори. В подобни триумвирати всеки иска своето парче и това са дискусии от типа взимаш салама, режеш и искаш само за себе си. Не вярвам това да е най-добрата система на контрол на държавата. След няколко дни ще влезем в ЕС, но не мога да кажа, че това е само заради това правителство. Работата започна четири правителства назад и слава богу всички останали продължиха политиката към Европа. Подобно правителство не е изгодна формула, но така стана, тъй като доста време се забавиха в дискусии кой какво ще вземе. Според мен един човек – министър-председателят трябва да решава проблемите заедно със съветниците си, но не така не маса да си пиеш кафето с двама приятели и да разпределяш нещата.

- Защо смятате, че президентът трябва да има повече правомощия?
- Президентът трябва да има повече правомощия, за да има една фигура, която да може да оправи нещата, ако те не вървят на добре. Народното събрание обаче иска да държи всичко. Парламентът например използва Евксиноград като детска градина. Аз съм „за” депутатите да имат ваканции там, но този парк не трябва да е само на парламента, а и на народа. Нека през август там да почиват депутатите, а през останалото време от март до октомври да се ползва от народа.

- Какво смятате за силната ръка в политиката?
- Трябва да има силни личности. Г-н Костов беше такава силна личност, но за жалост, той малко прекали. Всеки иска да е лидер. Десницата в момента няма лидери. Може би Бойко Борисов ще стане. Той познава народа, говори много добре, прави неща, те се виждат, поправя улиците, нещо което трябваше да се направи преди много години.

- Защо десницата преживя такъв крах на президентските избори?
- За мен десницата е много важна. В политиката трябва да има баланс и равновесие. Равновесието идва от две силни партии. Може да има и трета, коята от време на време да дърпа конците и да критикува. В момента това го няма. Има три партии, които са лидери. Те са три, защото нямаше една силна партия и втора силна партия, което е жалко и опасно.

- Г-н Станчов, вие като бивш външен министър и бивш посланик във Великобритания и Ирландия разочарован ли сте, че тези две страни наложиха ограничения за трудовите си пазари за българи?

- Това е безобразие и то е резултат от едно неразбиране на ситуацията. Във Великобритания са направили някакъв сондаж и са пресметнали, че ще дойдат 16 000 поляци, а пристигнаха 600 000. Цялата тази параноя беше създадена от един английски министър, той е виновният. Това стана съвсем внезапно, защото той се изказа и след това публикациите в печата се получиха като снежна топка. Хората, които нищо не знаят, четат, че утре ще им вземат работата. От време на време това е вярно – ако не работиш, а другият работи по-добре, ще ти вземат работата. Мисля, че това беше една глупава реакция и то от факта, че нямат коректна информация. Голяма част от дошлите във Великобритания няма да останат там. Българите си обичат родината. Някои ще останат, ще се оженят или омъжат в Англия или в Америка, но много от тези хора, като изкарат малко пари се връщат.

- Смятате ли, че ограниченията за българите, които искат да работят във Великобритания, ще паднат по-рано от предвиденото?
- Да, така мисля. Най-малкото в това решение няма логика.

- Според вас как България може да балансира в сложния триъгълник, в който се намира между ЕС, Русия и САЩ? От една страна България е член на ЕС, от друга е съюзник на САЩ в Ирак и от трета е енергийно зависима от Русия. Понякога има сблъсък на интереси, които не се припокриват.
- Ние сме решили, че искаме да бъдем в Европа и години се борим и това би трябвало да стане след няколко дни. САЩ е една много важна държава, тя е член на НАТО, а ние сме в НАТО преди ЕС и като такива трябва да работим заедно. Това не означава, че ще правим всичко, което искат – ние сме независима държава, но все пак сме съюзници. За мен Русия също е една много важна държава – огромна и богата и трябва да работим с нея. Навремето нашият бизнес беше свързан 80 % със Съветския съюз. Изведнъж бяхме елиминирани, защото нямахме долари, за да купуваме. Това не беше по наша воля. Като външна политика трябва да се опитаме по всеки един нормален начин да работим с Русия. Бившият министър на външните работи Надежда Михайлова направи грешка като леко се обърна против Русия и каза, че сме били с Америка и с Европа. Това не е правилно. Ние трябва да си върнем част от този пазар, който сме загубили. Имаме какво да предложим – тютюн, вино. Освен това вече и индустрията ни е на по-високо ниво.

- Г-н Станчов, ще ви задам и въпрос извън политиката. Какво е за вас благотворителността? Защо изградихте „Карин дом” във Варна?
- Винаги съм помагал на приятели в университета, които са били в дългове. Така съм възпитан, не че съм по-добър от другите. А „Карин дом” е нещо съвсем специфично. Това е заради моята мила, чудесна братовчедка Карин, коята се роди с парализа и можеше да движи само едната си ръка. Но тя винаги беше щедра и се грижеше за другите. Не щадеше себе си, макар че беше на легло. Това беше спонтанно решение на семейството, на моите братя и сестри, че ако ни върнат къщата във Варна ще изградим дом за деца с умствени и физически увреждания.

В дома има физиотерапевт, психолог. Във Варна работим с около 150 деца, ежедневно в дома идват 30-40 деца, които се занимават с различни неща – рисуват, правят коледни картички, малки скулптури. Физиотерапията не е достатъчна, за да лекува. Много е важно да се развият пръстите на ръцете на децата. Музиката също е много важна. В дома има една дама, която свири на децата. Те се учат да пеят и да танцуват. Преди дни много се зарадвах, защото едно от нашите деца от дома - 13-годишната Елена Колева, която е с парализа, спечели първа награда в конкурса на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии "С очите си видях бедата". Тя учи в нормално училище, много е интелигентна.

- Къде се крие тайната на вашата невероятна кариера – да не би, защото сте роден в деня на шегата – 1 април, и всичко приемате с усмивка?
- Не знам дали датата има значение. В Англия се казва April Fools' Day, което не е голям комплимент, във Франция се казва – "априлска риба" и кака ми всяка година ми подаряваше една изсушена риба – чируз с червена панделка, който мирише. Накрая й казах – стига. Като съм се родил баща ми изпратил телеграма на баба ми в Америка да каже, че майката и детето са добре. А баба отговорила, че раждането на дете не е майтам, т.е тя дори не е повярвала, че съм се родил. Аз съм авантюрист и съм имал успехи, и неуспехи. Обичам да рискувам, понякога прекалено. Сега се опитвам да съм малко по-разумен, защото съпругата ми се кара, ако правя глупости.

Интервю на Марина Чертова

vsekiden.com