Колкото и парадоксално да е това, от гледна точка на разбирането на фундаменталните основи на съвременния свят и визия за международната политика Русия стана по-близка до Запада, отколкото бе по-рано, коментира експерт за „Ведомости“. Признавайки Абхазия и Южна Осетия, освен всичко останало Русия, според мен, кардинално промени два важни фактора на съвременното устройство на света. Първият - президентът Дмитрий Медведев прояви лична необичайна политическа воля, която именно от него мнозина на Запад съвсем не очакваха, още повече по въпросите на международните отношения и световната сигурност. Той не започна да се дърпа, да протака, а действа изключително решително, логично и последователно, изхождайки от реалността на ситуацията, в която се оказа. На Запада сега ще му се наложи радикално да преразгледа своето отношение както към самия Дмитрий Медведев, така също и към факта, че Москва е способна да проявява безпрецедентна политическа воля, даже и въпреки колосалния натиск, който й оказваха САЩ и Европа. Естествено, нито на Москва, нито на Запада ще му стане по-леко от това преразглеждане. Но фактът на наличие на подобна воля в Москва, както и способността на руския президент да поема отговорност, се превърнаха от днес в реалности на световната политика, които всички трябва да вземат под внимание. Вторият, още по-важен, според мен, фактор се състои в това, че Русия решително заби последния пирон в ковчега на ялтенската система на международни отношения и откри пътя за това, към което САЩ и Западът се стремяха през последните години – открито преразглеждане на фундаменталните основи на целия съвременен световен ред. Признавайки Абхазия и Южна Осетия, Русия се отказа от принципната роля на главен защитник на непоклатимостта на системата от международни отношения, която се появи след Втората световна война и бе само частично модернизирана в началото на 90-те години след разпада на СССР и продължила /главно в резултат на подкрепата на Москва/ да функционира до днес. Съществува даже определена логика в това, че Дмитрий Медведев – първият руски президент, изградил се като политик вече след Студената война, - заби последния пирон в ковчега на същата тази система, която вече отдавна е загубила ефективност и адекватност, но все по-често вкарваше международната общност в задънена улица. Западът от своя страна отдавна пряко или косвено призоваваше за радикално преразглеждане на всички фундаментални основи на днешния световен ред и пристъпване към създаване на нова система за международни отношения, по-адекватна към реалностите на съвременния свят. Главното, даже единственото сериозно препятствие за подобно преразглеждане през всичките тези години бе именно Русия – ядрената суперсила. Тя бе единствената от големите и влиятелни страни, които последователно призоваваха световната общност строго да се придържа към съществуващото международно право, да се признава приоритета на структурите на международните отношения, начело на които стои ООН със Съвета за сигурност, без одобрението на който всякакви действия на международната сцена довчера се обявяваха от Русия за нелегитимни. Русия призна това, което САЩ и ЕС искаха от нея от момента на провъзгласяването на независимостта на Косово – право на промяна отвън на границите на суверенни страни, отказ от приоритета на принципа на териториална цялост, отказ от идеята за суверенитет на независимите държави в епохата на глобализацията, законност и неизбежност на оформящата се нова политическа география. Нещо повече, Русия сега даде на всички далеч превъзхождащ Косово по своята радикалност пример за решаване на международен, и нещо повече териториален, въпрос без каквото и да било използване на традиционните механизми, съществуващи днес, - от международните съдилища до Съвета за сигурност на ООН. Когато на Запад премине емоционалния етап на реакция на решението на Москва, там мнозина ще въздъхнат с облекчение, защото ще разберат, че Дмитрий Медведев им е развързал ръцете и по същество е направил решителна крачка по посока сформиране на нов световен ред. Това безусловно предоставя на всички и на Русия, и на Запада нови възможности в света. Най-важното се състои в това те, увлечени от външнополитическа тактика, желание да се накажат един друг, да не пропуснат тези редки в историята стратегически възможности за прекрояване на света в своя полза. Във всеки случай, колкото и парадоксално да е това, от гледна точка на разбирането на фундаменталните основи на съвременния свят и визия за международната политика Русия стана по-близка до Запада, отколкото бе по-рано. Въпросът е в това, колко време ще им е необходимо и на едните, и на другите, за да разберат това. Автор на статията, публикувана във вестник „Ведомости“, е политологът Николай Злобин. Той е директор на Института за световна сигурност в САЩ, Вашингтон. /БГНЕС