“Ефектът на пеперудата" е теория, според която дори полъхът от крилете на пеперуда в Ню Йорк, може да бъде почувстван като тайфун в Япония”.


Пеперудата трепнала с криле. И предизвикала леко вълнение в остатъците от ПГ на НДСВ(40 народно събрание). Лекото вълнение беше достатъчно за да предопредели изборът на Антония Първанова за кандидат на НДСВ за европарламента. Царят просто се съгласи. Надделя изнудването и заплахите за унищожителни вълни.
Които така или иначе се случиха!
Обаче Антония Първанов стана евродепутат.
Продължението от вчера го знаете – тайфун с калташки номера и нежни имена в Брюксел.

“Понякога в историята са по- важни събитията, които не са се случили, от онези които са се случили”. твърди и то с пълно основание световноизвестният британски историк, критик, журналист и изкуствовед Пол Джонсън.

НДСВ не избра по нормален начин кандидатите си за евродепутати.
НДСВ няма парламентарна група в 41 велико народно събрание.
Вече няма кой да изнудва Царя.
Самият Цар го няма вече.

Оттук нататък ще бъде интересна посоката, по която ще поеме общественото мнение.
Върху кого ще се фиксира интереса - Антония Първанова или Румяна Желева.
В случая имаме състезание от типа … кой е по – лош!
Онзи, който казва истината по гаден начин или другият, за когото се отнася гадната истината.
Едно е сигурно, ченетата и комунетата, които набълбучиха с информация Антония Първанова, с удоволствие ще я оставят да погребе и последните остатъци от НДСВ.
Колкото до Желева – тя вече е бита карта. И да я изберат (което е доста съмнително), скандалите около нейното избиране ще тежат като воденичен камък на врата й.
Брюксел не е България – там всяко чудо … е с последици за цял живот.

Между другото крилцата на пеперудата водят до тежки последици и в трета посока.
Посока Варна!

Сгромоляса се със гръм и трясък поредният опит на ТИМ за легитимиране на Запад.
Ако прибавим и все по–нарастващото напрежение (включително на дипломатическо ниво), заради ОТКАЗА на българското правосъдие да правораздава по случая “Борилски”, с голяма доза сигурност можем да предположим, че са заплашени самите устои на посткомунистическия, олигархоченгеджийски управленски модел “Варна”, такъв какъвто го познаваме от последните 10 години.Защото разплитането на този случай може да стане само във Варна и само чрез натиск от Франция. Друг начин просто няма.

Добрата новина е, че в съвременния свят на високи технологии и информационен бум, няма никакво значение къде точно е пеперудата – може да размаха крила над България, а в Брюксел вече знаят много повече от дежурната прогноза за нов тайфун.
Знаят и кой ще отнесе последиците от тайфуна.
Така че …слагайте каските! Камъните ще падат в нашата мила родна българска градина!

Антон Луков