Най-лесният начин да измериш коефициентът на полезно действие на един кмет е като оцениш способностите му да съпреживява радости и мъка, заедно с избирателите си. Ако преобладават радостите, всичко е ОК. Колкото до мъката - тя е неизбежен спътник на земните ни дни.

Има обаче и такива кметове! Като Кирил Йорданов.
За него мъката на избирателите му НЕ е причина да съпреживява каквото и да е.
Само радости! Сякаш животът във Варна е безкраен летен купон.
Няма бури, наводнения, дъждове, падащи дървета и скапана инфраструктура.
На това старите българи му казват гьонсуратлък, а по новите – безразличие.
Което, между другото, също по някакъв начин може да бъде разбрано и даже великодушно простено.
Човекът е нежна душа - не му се иска да се товари с чужда болка.
И толкова.

Когато обаче бъдат преминати всички граници на наглостта, тогава става страшно!
Опитват се да изкарат безразличието на Кирил Йорданов... доказателство за неговата безценност.
Видите ли, ако той бил във Варна по време на последната буря, „Гражданска защита“ щяла да се справи по-добре.
За съжаление, няма как да знаем дали това наистина е така, защото не притежаваме машина времето.
Въпреки че цяла Варна се досеща за истината - с кмет и без кмет - все тая.
Да не би по време на зимните виелици кметското присъствие да е спомогнало с нещо на някого?

По-важно е друго!
Едно „извинявайте“ няма кой да каже!
Ей така - от хорски срам!
Антон Луков