Започва наистина да става забавно. Костов и Доган се хванаха за гушите и започнаха люто прение относно операция “Чисти ръце”. Точно Костов. И точно Доган. Тъкмо за “Чисти ръце” – една инициатива, която все още е в идейната си фаза и по никакъв начин не може да се твърди, че е започнала.

И двамата се вживяха като експерти по темата, като всеки претендира, че другият не е никакъв експерт, а най-обикновен, редови лъжеексперт.

По въпроса за чистите ръце, убеден съм, Иван Костов наистина има какво да каже. Например, колко пъти си е сапунисвал дланите на горните крайници, преди всяко похапване в ресторантчето “Олимп” на Славча Христов. Или пък след всяко градинарстване при теменужките. Какъв сапун е ползвал, по време на аферата “Сапио”. Как щеше да си почисти ръцете, ако бе успял да свали джантите от колите на СДС, които имаше намерение да завлече, заедно с Фондация “Демокрация”. С телчица ли си бе остъргал напоследък пръстенцата, когато партията му направи срамен опит фактически да запази безмитните магазини, та макар и под друга форма и с нов етикет. И така нататък.

Все пак, както заяви преди време самият Иван Костов, всички сме братовчеди в България. Значи, рода сме и имаме право да знаем какви са свързаните с хигиената на ръцете навици на този достоен член на сплотеното ни семейство.

Доган със сигурност също има какво да разкаже от своя дълъг и завиден опит в оперативното чисторъчие. Колко умивалника има в прочутите му сараи. Как се измиват ръцете след всеки тежък партиен ден на набези към апетитни имоти я по Черноморието, я другаде. Обръчите от фирми цапат ли ръцете и как да се пази човек от тях – с ръкавици ли, или по друг някакъв способ. Полепват ли микроби по кунките от банкнотите, с които се плаща за избиратели – една стара европейска практика, както знаем от цивилизационните напътствия на лидера на ДПС, дадени ни след едни сравнително скорошни избори. И така нататък.

Тези въпроси, обаче, май са по-скоро риторични. И не се нуждаят от отговори, защото отговорите са отдавна известни на всички българи, освен на онези, които обитават детските градини, психиатричните заведения или пък тези, на които окончателно е спряло да им пука. Умуването е излишно. А още по-излишно е затлачването на публичното пространство със смехотворни спорове и размяна на словесни шамари между Костов и Доган по повод неродената още операция “Чисти ръце”.

Една инициатива, която – между другото – бе започната от Единната народна партия, а не от ДСБ или от ДПС, дето сега изведнъж станаха най-шумни по темата. Да се беше сетил Костов сам да поиска операция “Чисти ръце”, да ходи, да струва, да се поти, да разговаря, да натиска, да убеждава в необходимостта от такава операция, че да имаше някакъв резон сега да му обръщаме внимание на разсъжденията.

Ама не се сети. Нито като премиер, нито като опозиционер. Сега, на готово някак си, изведнъж реши да блесне пред прогресивната общественост като първи светец-чисторучник. Късно. Наивно. И нагло в известна степен, когато всичкото това иде тъкмо от него. Точно той отдавна вече трябваше да е започнал да използва ръцете си повече за писане на мемоари, отколкото за размахване на пръст. А и опитите да се източват политически дивиденти от чужда идея, която в същността си би трябвало да бъде разглеждана над нивото на всекидневната политическа мръсотия, изглеждат нечистоплътни и, ако щете, нечисторъчни.

Най-добре би било, ако Костов и Доган се оттеглят някъде на спокойствие, за да проведат на четири очи безинтересната си и безпредметна дискусия относно теорията и практиката на “Чисти ръце”. Да споделят взаимно богатия си опит. Да се отдадат на мили спомени. Да възкресят, допълвайки се взаимно, весели и поучителни случки от по-близкото и по-далечно минало, без непременно да разкриват напълно творческите си планове за по-близкото и по-далечно бъдеще.

Само, ако е възможно, нас да оставят на мира с трогателните си скандали. Да оставят на мира и онези, доколкото (дай Боже!) ги има, които действително са решили да наложат провеждането на истинска и ефективна операция “Чисти ръце” в България.

Лично аз няма да скрия, че според мен България е вече толкова затънала в мръсотията, че това би могло да се случи толкова трудно, че чак изглежда невъзможно.

Но ако хора като Костов и Доган се намесят в цялата работа, тогава вече операцията “Чисти ръце” наистина ще стане абсолютно невъзможна. А резултатът от цирка ще бъде сходен с онзи, постигнат от Пилат Понтийски след измиването.
Жоро Георгиев