Управляващите са решили да предложат промени в закона, в които да ограничат правото на учителите да стачкуват ефективно. Също както енергетиците и здравните работници. След като се опитаха да ограничат периметъра на протести в зоната около Народното събрание и Министерски съвет, това е пореден опит да ограничат правото на хората да проявяват социално недоволство.

Очевидно следващият сектор, който ще има затруднения в плащанията на заплатите ще бъде именно училищното образование и затова гледат да се застраховат предварително.

Спомням си лицата на учителите по време на учителската стачка при управлението на Тройната коалиция. Тогава всеки ден обикалях от училище на училище в родния ми Пловдив и говорех с тях. Виждах мъката им и учудването, защо управляващите насъскаха родителите срещу протестиращите учители. Този мръсен политически номер измести разговорът за социалното положение на българския учител в съвсем друга плоскост.

Целта беше вместо ощетени, като прослойка грижеща се за най-ценното в страната, учителите да се почувстват виновни. Сега ще е незаконно, ако си спестят дори един учебен час. И пак трябва да се почувстват „виновни”. Също като лекарите, които са „виновни” за това, че не са спрели кражбите на „Цанков камък”. Също като майките, които 20 години бездействали. Или като земеделските производители, които са „виновни”, защото е крадено от европейските програми.

Като стана дума за крадене, вината вече има и персонален образ.
Една жена от Славяново обра банка. Новината обиколи България, защото го направи жена, майка и то учителка. Някак всички се зарадваха, но бе неудобно да се признае. Защо неудобно ли? Ами защото парите - парите са някъде „там” горе, а за „нас” тук долу шанс няма никога. Така 20 години. Промяната идваше, но отмина повечето хора.

Преди 20 години тази учителка е била ученичка сигурно. После се развя море от знамена и им казаха „ние няма да ви подведем, няма да ви излъжем” и ги излъгаха. Жената е била сигурна, че ще успее, защото е била ученолюбива. Има три висши образования. Но не става точно така. После сигурно е открила любовта и е сметнала че нещата тръгват, но не... Животът остава труден. Банките обраха парите им и фалираха, но банкерите останаха богати.

В това време всички политици казваха, че децата са бъдещето на България и че искат те да останат в България, а не да бягат. А какво е виждала жената от Славяново - тези, които е обгрижвала най-много, най-талантливите и способните са заминавали далеч. Може и картички да са й пращали.

Вдигаха и стачки доверчивите учители, а министрите смятаха, че са се събрали на „седянки”. А всъщност от кой ли се очакваше да се грижи за „бъдещето на България”? Може би едноименната фондация? Едва ли! И следва най-логичното. Жената е решила да се погрижи поне за бъдещето на собствените си деца…

Това не е сага за оправдание на банковите обири, а предполагаем разказ за една учителка от Славяново, която реши да избяга от живота си с пластмасов пистолет в ръка. Да избяга там, където банките спонсорират програми в училищата. В страната на неограничените възможности. Тя все пак успя. Избяга от живота си и попадна в килията. Единствената й възможност, за която със сигурност спокойно може да каже, че поне е опитала. Опитала е като онези „там” горе, където са парите.

Всички ли да избягаме, за да вземем живота в ръцете си? Това не е срамен въпрос. Срамен е отговорът, които даваме днес като общество. Защото днес даваме отговора - ДА. Когато решим да се борим за живота си „тук” отговорът ще бъде - НЕ. За това се иска сила и вяра в доброто, колкото и наивно да звучи.
Колкото до децата... те просто се учат от опита на големите. Във всичко.
Мария Капон/zonabg.info