Ако питате хората на Костов, виновни за всичко са всички.

Логиката е желязна – ако ще потъваме, вода в морето има достатъчно.

От ясно по–ясно е, че Петър Стоянов загуби, благодарение на отровната целувка на Костов, но... според костовистите, виновни са медиите например, кампанията, царя и не знам още какво.

Нищо, че шефовете на най-могъщите електронни медии в страната до един са назначени от правителството на Иван Костов. Българска национална телевизия, Българско национално радио и един куп водещи журналисти, симпатизираха на Стоянов.

И с право му симпатизираха, но... бяха безпомощни.

А бяха безпомощни, защото с повод и без повод, най различни лица свързани с Иван Костов изразяваха... безрезервната си подкрепа за Стоянов.

Изключително “популярният” Димитър Абаджиев например, има огромен принос - за какво? - той си знае. Ако в началото на кампанията беше дал само още едно интервю в подкрепа на Стоянов, разликата между Георги Първанов и Петър Стоянов щеше да е най-малко 10 процента.

На всичкото отгоре, по време на цялата кампания Иван Костовите политически корифеи непрекъснато нападаха... царя.

Тоест, два равноправни политически субекта работят за избирането на Петър Стоянов. Единият, обаче, непрекъснато обяснява как другия е абсолютен нещастник. Или казано с думи прости, обръщението на един куп интелектуални гиганти към електората, имаше следния вид – “Гласувайте за Стоянов, подкрепяме го ние и … онези смотаняци около царя. А пък самият цар е най-големият смотаняк от всички смотаняци на света. Вие, обаче, гласувайте за нашия човек!”

Гениално!

Една българска поза – всеки е сложил по един среден пръст на предния и... всички заедно се въртим в кръг.

Трябва да си дългогодишен партиен секретар като Костовото Ленче, за да измислиш подобни методи на убеждение.

Разбира се, сега, когато колата се обърна с гръм и трясък, всички ще дават акъли за грешките на кампанията.

Ще съжаляват Стоянов.

Ще разсъждават на глас, под сурдинка или на ум, колко е глупав народът, колко са лоши медиите и колко невинни са свидните жертви, дадени от дясното политическо пространство.

А нещата са толкоз прости и логични – докато Иван Костов е някакъв в същото това дясно политическо пространство, жертви ще има.

Вода в морето наистина има!

За всички.

Антон Луков