Продължение...

---

Вие пишете за мафията, достатъчно ли я познавате?
Една от причините, поради които аз имах успех, е това, че за хората, които пиша, имам добра представа. Аз съм американски италианец и моите прародители са дошли от Сицилия. Много от гангстерите, за които пиша, имат подобна съдба. Аз се виждам с тях по ресторантите и няма нищо лошо да си кажем “Здравей! Как си?”, да поговорим за футбол,но те знаят: този човек пише за организираната престъпност и тази линия не се прекрачва.
Всички босове на мафията в Америка не искат внимание, те се крият, те стоят в сенките и никой не ги вижда. Тяхната истина изглежда така: ние трупаме пари, а не внимание. Разбира се, има и един култ към гангстерите звезди и това според мен идва от филмовата индустрия. Хората, които вършат организираната престъпност днес в Америка, не са толкова умни и толкова интригуващи както някогашните босове на мафията преди 40 години. Нито са толкова мощни, нито толкова влиятелни и с добри връзки.

Каква е обратната страна на медала на разследващата журналистика?
Понякога това е едно самотно и разочароващо занятие Понякога ти знаеш в сърцето си, че еди-си кой човек е корумпиран, но не можеш да получиш достатъчно факти, за да приключиш историята… Но пък когато успееш и твоята история има влияние върху обществото, чувството е страхотно!

Бихте ли разказали как във Филаделфия се справят с босовете на организираната престъпност?
През 1994-1995 г. имаше голямо дело, свързано с шефа на мафията във Филаделфия Джон Стефа. Той и още 22-ма души бяха обвинени в рекет.
Същият Джон Стефа в един момент беше стигнал дотам да ме убие, но ми се размина,тъй като той влезе в гангстерска война с друг клан и аз бях очевидно на по-заден план. Зад всеки от тези 22-ма обвинени стоеше поне по един адвокат. Целият случай бе изграден върху това, че ФБР подслушваше офисите на адвокатите на тези обвиняеми. Две години службите подслушват офисите, колите както на Джон Стефа и партньорите му, така и на адвокатите му и всеки разговор е записван. По делото имаше хиляди часове записи на разговори. Преди да започне делото, цялата тази информация бе предоставена на защитата на 22-мата обвиняеми. Внезапно получих обаждане от един от адвокатите, който е бил нает по случая, но е бил освободен от клиента си и той беше ядосан. Та той ми каза: “Ела в офиса ми, искам да ти покажа нещо!” Отидох и той ми показа целия този куп от информация на подслушваните разговори – “Защо не я разгледаш”, ми каза. “Не само ще я разгледам, но искам да копирам всичко”, му отвърнах. Имах всичко – какво са казали ФБР, какво са казали и мафиотите. От вестника ми дадоха две седмици само за да прочета материалите, след което направих серия от публикации. И до днес обаче никой не знае как съм се добрал до тази информация, защото толкова много защитници има по този случай. Едните казваха ама как, адвокат не може да му даде тази информация, само ще е прокурор, другите – обратното…

Успешна ли бе войната срещу мафията в САЩ според Вас?
В Америка не е точно да се говори за “Коза Ностра”, а по-скоро за сицилианската мафия. Битката винаги е била срещу “Коза Ностра”, това, което ние имаме като американската версия на италианската мафия.В най-добрите й дни “Коза Ностра” беше голяма институция в Америка.Това са 30 – 40 – 50-те години на миналия век. Във всеки голям град в Америка по източното крайбрежие имаше фамилия на “Коза Ностра”. Към всяко семейство имаше комисия, която решаваше важни въпроси. “Коза Ностра” вече не е доминираща институция не само в Америка, но и по целия свят. Ако поставим въпроса така – има ли друга група, която ще запълни вакуума, оставен от “Коза Ностра”, отговорът е, че има индикации, че руската мафия е станала по-влиятелна на този етап. Китайската мафия е от години в Америка, има и местни афро-американски мафии, които работят в подземния свят, но нито една група не е така влиятелна днес, както беше “Коза Ностра” през 30 - 40-те години на миналия век.

Защо вече не е толкова влиятелна?
Войната срещу “Коза Ностра” бе успешна от страна на съдебната система и ФБР. Особена роля изигра законът РИКО, което е съкращение на Рекетираща влиятелна корумпирана организация. Такъв закон бе въведен, но интересното е, че минаха седем-осем години, докато прокурорите не измислиха как да прилагат този закон. Но смисълът му бе да се атакува не отделната фигура, а цялата организация. Ако до този момент някой бос бе осъждан, то той веднага биваше заменен от свой заместник в организацията му.
РИКО атакуваше вече цялата инфраструктура на организацията.

А какво ще кажете за политическата корупция?
Срещу организираната престъпност в САЩ имаме успехи, но срещу политическата корупция – не. Във Филаделфия ФБР получи съдебно разрешение да постави подслушвателно устройство в кабинета на кмета. Две седмици в кабинета на кмета е имало подслушвателно устройство, но ФБР не успя да запише нито един разговор, защото просто кметът спря да говори. А е спрял да говори защото е имало изтичане на информация…

Точно както се случва в България…
Две неща трябват, за да се успее във войната срещу престъпността и корупцията – това е работеща система и воля за тази битка. Ако няма воля, няма никакво значение колко средства имаш за тази война. Америка успя в битката с престъпността, но с политическата корупция – не.

Записа Веселина Томова
в-к “167 часа – Варна”

---

* Джордж Анастейша – в. “Филаделфия Инкуайърър”