Г-н Анастейша, как тръгнахте по жестокия път на разследващата журналистика?
Журналист съм от 35 години и започнах като спортен журналист. По-късно се захванах с организираната престъпност, защото смятам, че чистата форма на журналистиката е търсенето на истината. Реалността обаче е свързана с фактите, а фактите невинаги са истината. Ти събираш факти и ги имаш достатъчно, за да напишеш една история, но на другия ден, следващата седмица идват допълнителни факти и тогава историята може да се промени. Затова журналистът трябва да бъде много внимателен за разликата между фактите и истината. Разследващата журналистика в училищата я преподават като обърната пирамида – кой, какво, къде, кога; за мен по-важният въпрос обаче е защо. И когато търсиш отговора на въпроса защо, ти винаги намираш по-интригуващата история.

Каква е ролята на разследващия журналист в битката с организираната престъпност и корупцията?
Този тип журналистика трябва да е институция, която дава светлина по въпроса.
Разследващият журналист не може да бъде агент на правителството, нито кукла на конци за организираната престъпност.
Той трябва да бъде по средата – да събира фактите, да се опита да намери истината и най-важното - да даде на читателя да разбере защо е трябвало да се занимава с този проблем, за който пише, и как и защо този проблем оказва влияние върху живота на читателя.
Тук обаче много хора казват така: “Абе, защо пишете за гангстерите. Оставете ги да се избият…”
И в Америка постоянно някои хора ме питат защо пишеш за тях, те мен не ме интересуват, ти защо пишеш за тях, остави ги да се стрелят по улиците… Странна ми е такава гледна точка, защото организираната престъпност контролира много видове бизнес, които засягат голяма част от обществото. Ще ви дам пример – писах преди време във “Филаделфия” за компания, която беше дистрибутор на сирене. Същата компания имаше купища договори от Ню Йорк до Балтимор на юг за дистрибуция на сирене. Тя го продаваше на различни цени, едно и също сирене, което и други компании продават, но на една по-висока цена. Ако не купуват от тази компания обаче, ще има проблеми. Реалният резултат за обикновения американец беше, че всеки плащаше повече за едно парче пица поради този проблем. Ето как организираната престъпност влияе на всеки един човек.

Какви са впечатленията от ситуацията в България?
Откакто съм тук, не съм много убеден дали правителството и полицията са застанали истински с лице към проблема с организираната престъпност.
Говорих и с полицаи, и със съдиии, и с прокурори, всеки казва аз не съм виновен, другите са.
Мисля, че за да проработи системата, всеки българин трябва да се е загрижил, да оказва натиск и да изисква нещо да се направи по този въпрос. Работата на един журналист е да бъде адвокат на обществото. И той не бива да се притеснява, че ще е критикуван. Аз съм бил критикуван и от ФБР, и от прокурорите, и от мутрите. Един казва, че представяш само едната страна, друг - че симпатизираш на другата… Тук, в България говорих с двама съдии за това как медиите отразяват работата на съдебните институции и ми направи огромно впечатление, че единият съдия гледаше на този проблем като атака.

Как правите журналистика във в. ”Филаделфия Инкуайърър”?
Мисля, че имаме добра репутация в цялата страна. Един от нашите принципи е да отидем зад историята, за която пишем, и да потърсим отговора на въпроса защо. Идеята е да накараш всеки читател да се запита защо трябва да се загрижи за проблема, за който се пише. Освен това трябва да се намери такъв начин да представиш една история, че читателят да запомни как точно ти си я написал. И след време, когато нещо друго се случи, читателят да си каже – я да видим как ще я “покрият” тази история от “Филаделфия Инкуайърър”…
Защото ти може да си най-добрият репортер в света, но ако никой не чете твоите истории, тогава какъв е смисълът?!

Разкажете някоя любопитна история в този смисъл…
Преподавателите по журналистика в САЩ имат една любима история с един американски репортер – Джими Брезмън. През 1963 г., когато президентът Джон Кенеди беше убит, това беше национална трагедия и шок. Това беше и най-голямата история на цялата нация. Джими Брезмън е изпратен във Вашингтон да отразява погребението на президента Кенеди. На церемонията има 400-500 репортери и всички те трябва да пишат за една история. Джими Брезмън обаче решава да напише така тази история, както никой друг, и какво прави? Всички репортери отиват в Белия дом, където преди погребението се провежда официална траурна церемония, Брезмън обаче се качва в едно такси и отива на гробището, на изкопания гроб, и намира там гробаря, който всеки ден копае гробове. Брезмън прави материал за погребението на Кенеди чрез очите, чувствата и мислите на гробаря, който е изкопал гроба на най-важния човек в САЩ, и тази история завладя читателите на цяла Америка.

---

Продължава тук...